През 1989-а, когато извършва зверството, Йоргов е на 33 г., днес е библиотекар в плевенския затвор, където излежава доживотна присъда без право на замяна
Ден-два след като заровил в нива телата, тръгнал да бяга към Югославия, но бил заловен за незаконно преминаване на границата. После всичко си признал
17 юли 1989 г. Три деца си играят до канала в покрайнините на Гулянци. Денят е горещ, наближава 14,30 ч. Наблизо спира камион и 33-годишният шофьор Пламен Йоргов отива при децата. Познава ги - по Гергьовден им е правил снимки. Те са братовчеди от фамилията Руйкови - Диана, на 12 г., Елена, на 10 г., и Ангел, на 8 г.
“Искате ли да ви закарам до язовира? Ще ловим гъски”, предлага мъжът. Трите деца се качват в кабината. Возят се 10-ина километра.
До акациева гора
Йоргов отбива,
в джобовете
си носи нож и
нарязан сизал
На поляната той завързва сизала около краката на по-малкото момиче и момчето в общ възел. Взема Диана и на ръце я отнася на 15-ина метра. Събаря я по гръб и я изнасилва пред очите на завързаните.
“Ще кажем на нашите”, чуват се от тревата гласовете на Елена и Ангел. Диана се отскубва, но Йоргов я настига и стяга пръсти в шията. Скача с крака върху гърдите, последното хлипане прекъсва с ритник в главата.
Елена и Ангел гледат вцепенени. Едва продумват, че няма да го издадат, ако ги пусне.
Йоргов разрязва сизала и стиска за гърлото Елена, после Ангел. Понечва да тръгне, но му се струва, че нещо в телцата помръдва. С ножа прерязва гърлата на братовчедите, пробожда ги и в гърдите. Кръвта от ръцете си измива с вода от тубата в камиона, сяда зад волана и потегля към житния блок край Гулянци.
Преди да стигне, спира на моста и изхвърля ножа и сизала в напоителния канал. Жътва е, никой от комбайнерите не е забелязал отсъствието на шофьора.
Същата вечер към 21,30 ч Йоргов казва на родителите си, че отива с мотопеда на гости в съседното село. Пътьом взема права лопата и поема към акациевата гора.
На поляната изкопава 3 плитки гроба и полага труповете на около 25 см. Заравя ги и с крака утъпква отгоре. На връщане захвърля лопатата в слънчогледова нива.
До Гулянци
среща
родителите
на децата
Претърсили са района - никаква следа. Плачат и разпитват да не ги е видял някъде.
“Не съм! Не съм!”, вдига рамене Йоргов. На сутринта пали машината и цял ден, както обичайно, върти кормилото.
През нощта се стяга за път и прибира най-необходимото - паспорт, дипломата за средно образование, удостоверение за разряд, воeнна и шофьорска книжка.
Напуска Гулянци на 21 юли. Придвижва се пешком и на стоп, само по тъмно. Пристига в Драгоман на 26 юли. Нощува в изоставен кантон. Успял е да се снабди с нож, бинокъл, лепило, пътни карти на Европа и България.
Вече е готов с плана - ще среже платнището и ще се напъха в каросерията на тир. Ако не го усетят, ще пресече нелегално Югославия и ще слезе в Австрия. Около 15,30 ч на 4 август е задържан при опит за незаконно преминаване на границата.
“Защо го направи?”, пита следователят. Йоргов разказва детайли от зловещата тройна смърт. При следствения експеримент завежда криминалистите до плитките гробове.
Черепите на момичетата са счупени. Челюстта на Елена е раздробена на две. 10-15 минути е продължило умъртвяването.
Убиецът е съзнавал садистичната жестокост на престъплението, пише в обвинителния акт.
Смразяващото тройно убийство изважда на показ грозна тайна, владяла малкия град повече от 5 г.
Криминалистите разкриват другия Йоргов. През деня той прилежно работи. Щом свали доченото облекло, влиза в странния си нощен живот.
Предварително
набелязва
къщите, в
които живеят
самотни жени
За възрастта им няма претенции - от 13 до 70 г. Походите му в дамските квартири започват и свършват по график - от 1 до 3 ч. Първо отвърта бушоните и разковава пироните от мрежите на прозорците.
Отключва и по-сложните секретни брави. В спалните се промъква безшумно, на пръсти. Лицето му е скрито под маска. Надвесва се и хваща жертвите за гърлото или опира нож в гърдите им. Рядко продумва, за да не го познаят по гласа.
Жена помъчила да се отскубне, надигнала се от леглото, а той я заплашил: “А си мръднала, а съм те убил! Заколвам те!” Друга викнала, а той: “Ще те удуша! Мъртва си!” Нахвърлял се над притихналите от ужас жени и ги изнасилвал.
Млада жена успяла да махне каскета на среднощния нападател. На лунната светлина видяла, че главата му е омотана в парцал, минаващ през устата. В спалнята на вдовица нахлул с карнавална маска. Жертва е била изненадана в съня си от човек с бинтована глава, пише в материалите по делото.
В бригадата
никой не е
подозирал
Йоргов. “Гледаше
си работата
Изобщо не говореше за жени”, свидетелстват колегите му на процеса.
“Предложих им да ловим гъски и те се качиха в камиона. Ангел седна до мен, после Елена и Диана. По пътя слушахме музика. Отбих в една акациева гора, за да не види някой камиона.
С обикновен кухненски нож за хляб нарязах 5-6 връзки сизал по 40-50 см, за да ги ползвам за гъските. Децата казаха, че не ги искат заклани, а живи. На малката полянка седнахме на земята. Вързах по-малките за краката общо, без да стягам.
Диана беше с червена рокличка - видях, че гърдите са развити и ми се прииска да имам полов акт с нея. Съборих я на земята, но не искаше да се съблече.
Ударих я и започнах да я целувам по лицето, гърдите. Тя се разплака, Елена и Ангел - също.
Не знам какво
ми стана. Душих
ги, ритах ги,
но мърдаха и
издаваха стонове
Живи ги намушках в сънната артерия. И избягах веднага да не гледам. Ужасих се, че ръцете ми са леко изцапани с кръв.”
Това разказа Йоргов пред съда в Плевен през 1990 г. В показанията си той описа как е погребал децата, разказа и за кошмарите си от преживяното.
“Вечерта пих една бира, взех си фенерче и отидох при труповете. Имаше пълнолуние и видях, че децата са в същото положение - бяха мъртви. Не беше твърдо мястото, но нямах сили да изкопая трап.
Направих плитък канал и поставих Ангел. Ужасих се. Хвърлих пръст и леко затъпках. После положих Еленка, накрая Диана. Зарових ги в триъгълник. Прибрах се около 23,30 ч и си отворих бира, слушах радио и легнах.
Не можах да заспя. Пих реланиум, не помогна. На сутринта бях разстроен, но отидох при комбайните.
Следобед ме извикаха в МВР да ме питат да не съм ги виждал - казах незначителни работи. След 2 дни на 19 юли пак ме викаха - бях решил да призная, но се стреснах. На 20 юли изтеглих 1000 лева застраховка от София.
През деня ме бяха търсили от МВР. Уплаших се и побягнах. В граничната зона спях в гората. Сънувах кошмари, не ме напускаше мисълта за това, което извърших.”
Последната му дума пред Плевенския окръжен съд през 1990 г. е: “Убих хора. Искам смъртната ми присъда да се изпълни публично!”
Изпълнението на присъдата бе отложено заради въведения тогава мораториум върху смъртното наказание.
През март 2004 г.
Йоргов осъди
България в
Страсбург заради
“строга изолация
по време на мораториума, когато не е имал възможност за човешки контакти” и получи 3000 евро обезщетение.
В интервю пред “24 часа” през 2004 г. затворникът Йоргов разказа, че не чете трилъри - ужасявал се от кръвта. За 2 г. 109 пъти е бил на стоматолог - зъбите му се разрушавали от нерви.
В Централния софийски затвор, където лежал 10 г., отглеждал гълъб с отскубнати криле. Грижил се за птицата 7 месеца и я пуснал да излети, когато крилете пораснали.
Днес 65-годишният Пламен Йоргов е библиотекар в плевенския затвор, където излежава доживотна присъда без право на замяна.
