Последният кораб със суровина пристигна в Бургас миналия четвъртък, оттогава няма яснота
Трупат се заявки, които няма кой да изпълни
Минали са само 5 дни от инвазията на Русия в Украйна, но войната вече нанесе първия си по-сериозен удар върху българската икономика.
От четвъртък насам нито един кораб с арматурно желязо не е напускал руско или украинско пристанище. Заявките на строителите се трупат, но няма кой да ги изпълни и само за броени часове до понеделник сутринта цените, които и без това се покачиха с 40% за няколко месеца през 2021 г., хвръкнаха още по-високо, установи проверка на “24 часа”.
Тъй като активното строителство започва през март-април,
точно сега е
сезонът, в
който
строителните
фирми се
снабдяват
с арматурно желязо.
“В четвъртък - 24 февруари, на пристанището в Бургас пристигна последният кораб със заготовки за строително желязо от Украйна. Оттогава не са отговаряли на обажданията ни и чак в сряда-четвъртък тази седмица ще има яснота.
През това време върху бюрото ми се натрупаха заявки за нови 1200 тона, които няма как да изпълня”, каза пред “24 часа” Васил Николов, търговски директор на един от най-големите вносители у нас - “Хелиос метал”.
Само от петък до понеделник един от производителите на арматурно желязо у нас - пернишката “Стомана”, е
вдигнала
цената му
с още
100 лв. на тон,
като в зависимост от вида на профилите те вече струват между 2200 и 2800 лв. на тон.
До началото на 2021 г. строителното желязо струваше максимум 1700 лв. на тон, но през цялата минала година то поскъпна с около 40% и очакванията са скоро цената да се удвои в сравнение с тогава. Бургаската “Промет стийл” също изпитва затруднения със строителното желязо. Има известни запаси, но те ще свършат скоро.
Месечното потребление на арматурно желязо у нас е около 30-40 хиляди тона в разгара на строителния сезон.
Около 40% от вноса на заготовките идва от Русия и Украйна. Внася се също и от Турция, Китай, Италия и Гърция.
Турция обаче от години има квоти върху износа на желязо за ЕС - общо 72 хил. тона за целия съюз за едно тримесечие, и български фирми рядко имат възможност да си осигурят оттам.
По-големи количества се внасят от Италия, но
30-40% от
тамошното
производство
зависи от
вноса на
суровини
от Русия
и Украйна,
т.е. снабдяването оттам също е проблематично. Причината е, че още преди години ЕС ограничи от екологични съображения доменните цехове, които произвеждат суровото желязо.
Вносът от Гърция се осъществява през “Стомана”, но цените вече са чувствително по-високи.
“От 30 години съм в тази търговия, но такава ситуация като сегашната
нямаше и
по време на
световната
криза
преди десетина години - имаме заявки, някои изцяло, а други частично платени, и не идват. Дори през 2008-2009 г. не е имало случаи сутрин цените да са едни, по обед - други, а вечерта - трети”, каза собственикът на “Хелиос” Кирил Василев.
Хаосът с цените според Василев ще засегне целия европейски и средиземноморски пазар, защото повечето държави в региона се снабдяват със суровината от Русия и Украйна.
Той очерта още един проблем - заявките, които се изпълняват,
се правят
само частично
Поръчват се например различни видове профили, но се доставя само част от тях. Така строителят се поставя в патова ситуация, защото не може да почне работа, докато няма всичко необходимо.
Ситуацията със строителното желязо се влоши още миналата година, защото тогава само за няколко месеца - от март до септември, цените му в световен мащаб се повишиха с около 40% наред с цените и на други основни строителни материали - бетон, дървен материал и битум. Това накара
немалко
строители
да прекратят
работа,
особено по обекти, които се финансират с публични средства. Вчера ръководствата на строителната камара и на сдружението на общините се срещнаха и приеха общо решение, с които искат държавата да индексира строителни проекти средно с 30% заради поскъпването на материалите. Проучване на сдружението на общините е показало, че в противен случай е заплашено изпълнението на европейски проекти за 2,2 млрд. лв. В коалиционното споразумение
се предвижда
индексация
на строителните
договори,
сключвани по Закона за обществените поръчки, по правила, които да гарантират нулева възможност за злоупотреби, пише в приложение 12 на споразумението.
При съставянето на правителството дори бе създадена работна група към финансовото министерство, която да изработи механизъм за индексация, но по информация на “24 часа” тя се е събирала само веднъж и засега механизъм няма.
“Научихме в петък за случващото се с арматурното желязо и засега нямаме решение какво да правим. Войната в Укрйна
безспорно е
форсмажорно
обстоятелство,
но опитът ми сочи, че доказването на форсмажор е толкова трудно, че направо граничи с невъзможното.
Единственият начин е да се изработи механизъм за индексация на строителните договори, иначе не виждам как ще се оправим”, коментира тревожната ситуация пред “24 часа” изпълнителният директор на Камарата на строителите в България Валентин Николов.
