Съюзът иска да развие и защити космическите си комуникации на фона на засилващата се военна мощ на Китай и Русия
Нов план на ЕС за 6 млрд. евро, свързан с космическите комуникации и високоскоростния интернет, има амбицията да се конкурира с частните мрежи от този тип като “Старлинк” на американския милиардер Илон Мъск. Представен този месец в Тулуза, Франция, от еврокомисаря за вътрешния пазар Тиери Бретон, той ще допълва досегашните две европейски сателитни системи “Галилео” и “Коперник”. Целта е да се изгради съзвездие от сателити в ниска земна орбита, което да осигури на Стария континент независимост, когато става дума за сигурността и надеждността на комуникационните връзки на фона на засилващата се военна мощ на Китай и Русия.
В момента Европа е зависима от САЩ както при подводните кабели, така и в Космоса. Тя бележи голямо изоставане в тази област спрямо американците. Европейската сателитна система трябва да служи също и
за управление
на въздушния и
пътния трафик,
за спасителни операции в морето, за военно наблюдение и за граничен контрол, става ясно от плана.
“Високоскоростен интернет навсякъде и за всеки. Скоро това ще е реалност с нашето сателитно съзвездие. Суперсигурност на комуникациите, покритие юг-север на цяла Европа и Африка. Нараснала устойчивост в подкрепа на наземните мрежи”, написа Тиери Бретон в туитър.
В един все по-разширяващ се дигитален свят опазването на европейските комуникационни мрежи означава информацията да не попадне в неправилните ръце, коментира “Евронюз”. Това би предотвратило възможността трети страни “да надават ухо” за телефонните разговори на европейските лидери. Базираната в Космоса сигурна комуникационна система на ЕС ще включва най-новите квантови комуникационни технологии за сигурно криптиране. Тя е ключова за киберсигурността на общността, за блокиране на все по-зачестяващите кибератаки. Планът на Брюксел трябва да доведе до подобряване на свързаността със стратегически райони като Африка и Арктика. Ще се търси решението и на още един важен проблем, който буди все по-голямо безпокойство - космическите отпадъци.
“Космосът стана по-пренаселен от всякога и това увеличи сложността и рисковете, свързани с космическите операции. За да се справим с това глобално предизвикателство, предлагаме подход на ЕС към управлението на космическия трафик. Ще развием конкретни способности, ще определим норми и ще работим с ключови партньори и в многостранни форуми, за да гарантираме безопасно, сигурно и устойчиво използване на космическото пространство. Управлението на космическия трафик (УКТ) е гражданско начинание, но европейската сигурност и отбрана зависят от безопасен, сигурен и автономен достъп до космическото пространство”, заяви дипломат №1 на ЕС Жозеп Борел.
Сателитите имат много по-голямо значение за всекидневния живот, отколкото мнозина могат да си представят. Европейската комисия иска да разшири максимално достъпа на европейските граждани до скоростен широколентов интернет, така че нa континента
да не останат
“мъртви зони”
Космическата програма на ЕС вече предоставя ценни данни и услуги за широк спектър от всекидневни приложения в подкрепа на транспорта, земеделието, реакцията при кризи или борбата с изменението на климата. Дори да се вземат предвид единствено и само сателитните метеорологични прогнози, изчислено е, че те допринасят с около 61 млрд. за европейските икономики.
“Предвид новите предизвикателства и засилената международна конкуренция обаче космическата политика на ЕС трябва постоянно да се развива и да се адаптира, ако искаме да продължим да се възползваме свободно от предимствата, които космическото пространството носи”, посочва Европейската комисия при представянето на новата инициатива. Очаква се в бъдеще системата да подпомогне “интернет на нещата”, автономното шофиране, електронното здравеопазване, интелигентните системи за работа и образование, свързаността по време на полет и морската свързаност, както и интелигентното селско стопанство.
Най-големият играч в сектора на сателитите в ниска орбита за осигуряване на високоскоростен интернет е “Спейс екс” на Илон Мъск, който изстреля около 2000 малки спътника (като постепенно смята да ги докара до 40 000) за своята система “Старлинк”, която има предимството да използва собствени ракети за многократна употреба. Основателят на “Амазон” Джеф Безос също планира подобна система, наречена “Проджект Кайпър”, разработвана от компанията на милиардера “Блу Ориджин”. Говори се, че тя е съставена от общо 3000 спътника, първите от които трябва да бъдат изстреляни до края на годината. Отделно от това Китай и Русия са анонсирали изпращането на общо 13 000 сателита. На практика това означава десетки хиляди спътници над главите ни и все по-голяма опасност от космически катастрофи. Някога комуникационните спътници струваха по 100 млн. долара и траеха по 15 г., преди да изчезнат в необятното космическо пространство. Днес те са с размерите на хладилник, струват по няколкостотин хиляди и имат срок на годност до 5 г., посочват специалисти в областта.
“С експоненциалното увеличение на броя на спътниците в орбита, предизвикано от нови разработки в областта на ракетите носители за многократна употреба, малките спътници и частните инициативи в космическото пространство, устойчивостта и безопасността на космическите активи на ЕС и държавите членки са изложени на сериозен риск. От огромно значение е да се защити дългосрочната жизнеспособност на космическите дейности, като се гарантира, че Космосът остава безопасна, сигурна и устойчива среда. Това превръща управлението на космическия трафик в приоритетен въпрос на публичната политика, което изисква
ЕС да действа
незабавно,
колективно и
многостранно,
ако искаме да гарантираме безопасно, сигурно и устойчиво използване на космическото пространство за идните поколения”, посочва Европейската комисия. В тази връзка ЕС определя 4 насоки, в които трябва да се работи: оценка на гражданските и военните изисквания и въздействия на управлението на космическия трафик за ЕС; укрепване на европейската технологична способност за откриване и проследяване на космически апарати и космически отпадъци; създаване на подходящата нормативна и законодателна рамка; установяване на международни партньорства в областта на управлението на космическия трафик и сътрудничество на многостранно равнище.
Финансовият принос на ЕС за програмата от 2022 до 2027 г. ще е в размер на 2,4 млрд. евро. Останалата сума до 6 млрд. ще дойде от държавите членки, от вноските на Европейската космическа агенция (ЕКА), както и от инвестиции от частния сектор. Прогнозите са новата европейска сателитна система да влезе в действие през 2025 г., а пълното внедряване да се осъществи около 2028 г.
На срещата в Тулуза френският президент Еманюел Макрон, чиято страна в момента председателства ЕС, призова 27-те да “проявят амбиция към завоюването на Космоса”. Област, в която Европа обезателно трябва да навакса изоставането си спрямо конкурентите, за да защити своя суверенитет. Той повтори тази дума няколко пъти по време на 30-минутната си реч, за да подчертае колко важно е Старият континент да изгради стратегическата си независимост както спрямо САЩ, Китай и Русия, така и спрямо големите частни мултинационални компании като тези на Мъск и Безос. “Да не зависим от избора на другите, това е нашата цел”, обобщи Макрон, независимо дали става дума за достъп до интернет, за сателитна навигация, или наблюдение на различните армии на планетата. Следващата стъпка според френския президент е изпращането на европейски пилотирани кораби в Космоса, поради което той призова европейските компании да изпратят до края на лятото до Европейската космическа агенция своите предложения в този дух. Макрон обаче подчерта, че европейският модел на завоюване на Космоса ще е свързан с изследванията, а не с изпращането на максимален брой космически туристи, нито с добиването на ценни суровини от Луната.
ТИЕРИ БРЕТОН
ИЛОН МЪСК
