Нова система определя глобална минимална ставка приблизително 15%
Нарастваща инфлация, задълбочаваща се криза с коронавируса, както и недостиг в производството на чипове са част от проблемите, които разтърсиха световната икономика през последните години. Открояват се обаче броени компании, контролиращи ключови портали за електронна търговия, хибридна работа и стрийминг развлечения, които не спират да отбелязват огромнии печалби в своите периодични финансови отчети.
В началото на февруари “Алфабет” - компанията майка на “Гугъл”, отчете рекордни тримесечни продажби, които надминаха дори собствените ѝ очаквания. Това се дължи на малки и големи бизнеси, които разширяват маркетинговите си бюджети заради нарасналото онлайн търсене на продукти чрез гугъл търсачката. Така акциите на компанията скочиха с над 8%.
Резултатите затвърдиха глобалната
тенденция към по-дигитална икономика,
като направиха големите технологични компании устойчиви на шокови сривания на малкия пазар - проблем, с който Уолстрийт например все още не се е справил.
Голяма част от световните икономики се надигнаха срещу несправедливото трупане на богатства на предприятия, главно американски, за сметка на други бизнеси.
Платформи като “Гугъл”, “Фейсбук” и “Амазон” отнесоха критики, че
не инвестират средства в
труда, който на практика
ползват наготово от медии
по цял свят в своите търсачки. Първа срещу порочната практика взе мерки Австралия, а след нея темата стана приоритет и в редица европейски страни. Към критиките се прибавя и фактът, че корпорациите, които печелят милиарди от реклама, плащат данъците си там, където са регистрирани, а не където оперират.
Въпреки различията у дома американските политици и технологичните ръководители предприеха съвместни действия, за да тласнат международните преговори за обновяване на световния данъчен режим в друга посока. Правителството на САЩ отблъсна до голяма степен европейския натиск, който имаше за цел да принуди “Гугъл”, “Фейсбук” и “Амазон” да пълнят държавните хазни на страните по цял свят.
По този начин Вашингтон успя да насочи промяната не само към технологични компании, което би засегнало главно американския бизнес, а се споразумя за фиксиран данъчен режим, който ще изиска от най-големите предприятия в света, независимо каква е тяхната дейност, да плащат повече на страните за извършването на местната си дейност.
На тези преговори, които се проведоха под строгия надзор на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), САЩ и Силициевата долина залагаха големи надежди да избегнат най-лошия за тях сценарий - компании на стойност милиарди долари да бъдат принудени да плащат на страните по света за използване на авторския труд на различни медии, или с две думи,
да ръсят милиарди долари
в чужди хазни вместо
в собствената си
Благодарение на САЩ първоначалните усилия за улавяне на печалби от онлайн реклама и други дигитални услуги - често регистрирани в страни с режим на ниски данъци като Ирландия и Люксембург, сега се превърнаха в цялостна глобална реформа, чиито ефекти ще се усетят в почти всяка индустрия в световен мащаб.
“Това, което направиха САЩ, беше да започнат преговорите”, каза Уилям Райнч, старши съветник на Центъра за стратегически и международни изследвания, базиран във Вашингтон, и бивш държавен служител от времето на Клинтън.
Новото споразумение между 136 държави определя глобална минимална данъчна ставка приблизително 15%, за да прекрати практиката на междунардните фирми да насочват бизнесите си към определени райони с цел избягване на по-високи данъци. САЩ смятат това споразумение за своя лична победа, която би предизвикала единствено положителни ефекти върху собствената икономика, защото поставя пред американците лесен въпрос -
при идентични данъчни
условия защо бизнесът им
да се реализира в чужбина
вместо на родна територия
Следва се дългогодишна стратегия с подкрепа от двете основни партии в САЩ, която цели да се противопостави на усилията на други държави да приберат повече данъчни приходи от най-големите имена на Силициевата долина - средства, които иначе биха отишли в американския бюджет.
Съгласно новото споразумение немският автомобилен гигант “Фолксваген” или британската банка HSBC ще бъдат също толкова задължени да плащат, колкото “Гугъл” или “Фейсбук”.
Чрез разширяване на глобалната данъчна реформа САЩ и техгигантите се надяваха да избегнат и искането на ЕС за допълнително заплащане на авторския труд. Уви, това не се случи - през 2019 г. беше приета европейска директива, която целеше именно да регулира безразборното използване на интелектуална собственост и да актуализира остарелите норми, като пригоди издателския труд към съвременния цифров свят.
От това последва и всяка от 27-те държави да вземе мерки на локално ниво, като обнови законодателството си в срок до 6 юни 2021 г., което се случи на много малко места.
Страните, които реагираха навреме и дори вече част от медиите им успяха да си договорят условия за допълнително заплащане от “Гугъл”, са Франция и Германия.
Становище на американските компании гласи, че е несправедливо секторът на технологиите да се отделя от останалите, тъй като цялата икономика става все по-дигитализирана с всяка година.
“Трябва да направим каквото можем, за да избегнем произволни разграничения”, каза Меган Фънкхаузер, директор на данъчната и търговската политика в Съвета по индустрията на информационните технологии, търговска група, която включва компании като “Амазон”, “Гугъл”, “Майкрософт”, “Туитър” и други. Все пак Австралия като първата опълчила се страна успя да си издейства от “Гугъл” нови инвестиции на стойност над $ 700 млн. По всичко личи, че в бъдеще това ще се случи и с останалите държави, тръгнали по пътя на първата.
