Над 2 години преговорите приличаха на игра на котка и мишка, но издателите на преса воюват упорито за правото да им се плаща справедливо
“Мета” си стисна ръцете с около 100 френски заглавия и преди дни стартира “Фейсбук нюз”, след като това вече се случи в САЩ, Великобритания и Германия
Борбата на френските издатели с американските цифрови гиганти, които разпространяват създадената от тях информация, започна през 2019 г. и продължава до днес, като наподобява много игра на котка и мишка. Франция бе една от първите страни в ЕС, които приеха национален закон на основата на Европейската директива за авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар. На тази основа издателите на преса и информационните агенции получиха възможност да изискват от компании като “Гугъл” и “Фейсбук” да им плащат за разпространяваното от тях оригинално съдържание, благодарение на което интернет платформите получават огромни рекламни приходи.
Френският закон, с който бяха учредени сродни права в полза на издателите на преса и информационните агенции, бе приет на 24 юли 2019 г. (като влезе в сила в края на годината), но тогава “Гугъл” обяви, че няма да се съобрази с него. Гигантът заплаши, че няма да показва в търсачката си публикациите или ще ги афишира под минимална форма – само заглавията, което би довело до загуба на част от читателите на печатните медии. Всеки издател можеше да се откаже от заплащане и публикациите да се появяват в предишния вид – заедно с откъс от съдържанието.
Съотношението на силите не изглеждаше в полза на френските издатели, но те не се отказаха да се борят. Професионалната организация на информационната преса (APIG) тогава се обърна с жалба към френския регулатор по конкуренцията, който през април 2020 г. излезе със становището, че
действията на американската
компания може да бъдат
определени като злоупотреба
с доминиращо положение
и че тя трябва да прояви добра воля и да започне преговори с издателите и информационните агенции, които изискват възнаграждение за използването на създаденото от тях съдържание.
През януари 2021 г. бе сключено първото рамково споразумение за три години между “Гугъл” и обединение на френската преса, включващо около 300 печатни издания – национални и регионални всекидневници и седмичници. Според тази договорка, когато интернет платформите, включително онлайн търсачките, използват публикации от пресата, са длъжни да предлагат справедливо възнаграждение, чиито размери ще бъдат определяни според всеки конкретен случай. За тази цел “Гугъл” се задължаваше да проведе индивидуални лицензионни преговори с издателите на преса според критерии като приноса на изданията към политическата информация и информацията като цяло, с всекидневния обем информация и със средната месечна читателска аудитория, определена от независимия орган “Медиаметър”. Споменавана бе сумата от $ 76 млн., която интернет корпорацията се ангажира да изплати на група от 121 издания.
Предвидено бе още на основата на тези индивидуални лицензионни споразумения да бъде получен достъп до платформата News Showcase, където да бъдат публикувани в пълния им вид особено качествените статии и най-важните новини, от които да бъдат направени препратки към други свързани публикации. Всичко това бе приветствано и от двете страни като голямо постижение и крачка напред към разбирателството. Впоследствие обаче се посипаха критики, че този тип договори са се смесили с договорите за сродните права и това е довело до объркване.
Все повече медийни организации влизат в преговори с “Гугъл”, след като вече 11 членки на ЕС въведоха Европейската директива за авторските права.
Мирът обаче не бе постигнат напълно. През юни 2021 г. стана ясно, че “Гугъл” замразява по-нататъшните преговори в очакване на становище на органа по конкуренцията, който трябваше да се произнесе как се изпълнява препоръката му от предходната година. В този контекст се оказа, че за 6 месеца лицензионни индивидуални споразумения са постигнати единствено с авторитетни и тиражни всекидневници като “Монд”, “Фигаро”, “Либерасион”. Така през юли 2021 г. на “Гугъл” бе наложена глоба от 500 млн. евро на основата на проучвателен доклад, изработен няколко месеца по-рано.
Това бе най-голямото в историята на регулатора финансово наказание за неспазване на негово решение.
През есента на миналата година агенция Франс прес (АФП) и “Гугъл” успяха на свой ред да намерят терен за разбирателство и подписаха 5-годишен договор, който започна да тече ретроспективно от датата на влизане в сила на френския закон за сродните права. Договорът се отнася “за цялата територия на ЕС, за всички езици, на които работи АФП,
включително в държави,
които не са транспонирали
в законодателството си
европейската директива”
Каква сума трябва да бъде изплатена на информационната агенция, остана тайна. Споразумението бе определено като пионерско, а АФП обяви, че ще използва този прецедент за започване на преговори и с други платформи.
Паралелно през есента на 2021 г. по инициатива на Синдиката на издателите на списания бе създадено Обществото за сродните права на пресата – организация, чиято цел е да обедини всички заинтересувани, за да може преговорите с техногигантите да бъдат водени от по-равностойни позиции, за да се постигне по-добро възнаграждение.
Значително по-тихомълком преминаха преговорите между френската преса и социалната мрежа “Фейсбук”. Споразумението между тях бе постигнато през есента на 2021 г. “Условията, за които се договорихме, ще позволят на “Фейсбук” да приложи европейската директива и френския закон, като едновременно генерира значителни финансови постъпления за издателите от алианса (АPIG), включително най-малките от тях. Този първи етап на прилагане на сродните права показва, че
солидарността между
издателите е ключова за
защита на интересите ни”,
се казва в комюнике по повод на събитието, което засегна над 300 издатели.
В средата на февруари тази година във Франция дебютира “Фейсбук нюз”, след като това вече се случи в САЩ, Великобритания и Германия. Компанията майка “Мета” си е стиснала ръцете с около 100 френски заглавия (става дума за отделен лицензионен договор от този за сродните права) – вестници, списания и телевизии, да им плаща, за да захранват постоянно тази нова секция на мрежата, посветена изцяло на актуалните новини. За компанията на Марк Зукърбърг това е и имиджова акция, за да отговори на многобройните нападки, че е основен източник на фалшиви новини.
За детайлите около договорите не се знае много, тъй като те не бяха така силно отразени в медиите като преговорите с “Гугъл”. Според в. “Лес Еко” заплащането ще зависи от аудиторията на всяко издание, но минимална сума е гарантирана и за малките издатели. Партньорите на “Фейсбук нюз” тепърва ще се увеличават, тъй като разговорите и с тази интернет платформа все още са в ход.
Преди да се въведе директивата, 200 медии в Германия губят дело за 1 млрд.
ВЕСЕЛА БАЧЕВА
След дълги преговори гигантът “Гугъл” прие да плаща на немски медии за тяхното онлайн съдържание. Договорката на американската компания с издателите в Германия се случи, след като Европейският съюз прие директивата за регулация на авторските права в интернет.
Глобалните технологични гиганти, повечето от които са американски, са влизали в редица спорове с Брюксел и членките на ЕС относно заплащане, злоупотреби с пазарно надмощие, употреба на лични данни и печалба от журналистическо съдържание, без да се поделят приходите. Споровете между двете страни са стигали и до съда – през 2019 г. “Гугъл” спечели дело срещу германски медиен консорциум от около 200 издатели. Журналистите настояваха търсачката да заплати за авторски права върху публикации от 2013 г. нататък, като поискаха сума от над 1 млрд. евро. Немската гилдия стъпва на германски закон от 2013 г. Делото е гледано от Европейския съд в Люксембург, но той отсъжда в полза на “Гугъл”, тъй като Еврокомисията не е била уведомена за въвеждането на закона в Германия.
От години медиите и интернет гигантите са в спорове относно заплащането за употреба на онлайн новини. Когато потребител потърси новина в търсачката, тя предлага медийното съдържание безплатно. Освен това “Гугъл” има раздел с новини, където се предлага разнообразна информация на медии от цял свят. Има и опция хората да получават нотификации за новини на устройствата си. Те са най-различни – световни, спортни и други, но до една безплатни. Така търсачката умножава аудиторията на медийните сайтове, но същевременно събира данни за потребителските интереси, на базата на които по-късно американската компания предлага рекламите си и печели колосални суми.
“Беше ни заявено ясно, че трябва да направим повече, за да подкрепим издателите по света”, заяви един от мениджърите на “Гугъл” Брад Бендър и допълни, че от там ще се съобразят с местните закони на държавите - членки на ЕС, за прилагането на директивата.
Германските вестници “Цайт”, “Ханделсблат” и “Тагесшпигел” и седмични списания като “Шпигел”, “Виртшафтсвохе” и “Мениджър” се обединиха в преговорите. “За нас и партньорите ни тази договорка за авторските права представлява ключов момент за заздравяването на успешното ни сътрудничество”, казват от “Гугъл” и допълват, че предстоят разговори и с други издатели.
От другата страна Райнер Есер - директор на медийна група, в чието портфолио е немският седмичник “Цайт”, заяви: “Платформи като “Гугъл” са важни партньори за нас. Те носят трафик към нашите уебсайтове и ни помагат да разширим аудиторията си”. Мениджърът на “Шпигел” Щефан Отлиц пък обясни, че преговорите са довели до консенсус, който да удовлетворява и двете страни. Липсват подробности за размера на сделката.
Немските вестници “Цайт”, “Ханделсблат” и “Тагесшпигел” и седмични списания като “Шпигел” се обединиха в преговорите с американската технологична компания.
Закон в Австралия принуди Big Tech да отворят портфейла си за журналистите
МАРИЯ НЕЗНАКОМОВА
В Австралия в началото на миналата година се разигра истинска битка между правителството и социалната мрежа “Фейсбук”. Там лично премиерът Скот Морисън се ангажира с приемането на закон, който да задължи техногигантите “Гугъл” и “Фейсбук” да плащат на издателите на преса, когато в платформите се споделя тяхно оригинално съдържание. Тонът се изостри изключително много, когато в отговор на внасянето на проектозакона в парламента компанията на Марк Зукърбърг блокира достъпа на австралийските потребители до вестникарско съдържание от местните медии. Морисън нарече това арогантност и неприятелски жест спрямо Австралия и подчерта, че той само ще засили решителността на правителството.
Текстът на проектозакона, представен като кодекс на доброто поведение, предвиждаше онлайн платформите да бъдат принудени да подпишат договори с пресгрупите за
изплащане на възнаграждения, когато
се споделят връзки към тяхното съдържание
С други думи, да плащат на традиционните медии за сметка на трафика, който техните статии, видеа или новинарски информации генерират в полза на социалната мрежа.
Напрежението между страните тлееше от месеци. Накрая, за да покаже сила, “Фейсбук” изпълни заканата си, като спря достъпа и до страниците на австралийски благотворителни организации, спасителни служби, метеорологичната прогноза и др., което засили недоволството не само на континента, но и в много други държави по света и особено в Европа. Твърдото поведение на правителството в Камбера бе давано за пример и Канада скоро след това обяви, че смята да последва опита му.
В крайна сметка добрият тон взе надмощие и страните седнаха отново на масата на преговорите. Австралийските министри на комуникациите и финансите обявиха няколко дни по-късно, че се е стигнало до споразумение, а “Фейсбук” обеща да отмени информационния блокаж. Стана ясно, че кодексът за добро поведение няма да се прилага, ако платформите сключат търговски споразумения с издателите на преса и информационните агенции, като им предложат “значителна финансова компенсация”.
От своя страна в Австралия “Гугъл” действаше по-гъвкаво и в началото на февруари 2021 г. представи сключено споразумение с двете основни пресгрупи в страната. На “Фейсбук” бе даден срок от два месеца да направи същото. До момента двете компании от Силициевата долина са сключили договори с основните играчи на австралийския медиен пазар. Детайлите останаха конфиденциални, но източник от регулатора по конкуренцията сподели пред в. “Фейненшъл таймс”, че
“Гугъл” и “Фейсбук” ще плащат по 100
млн. австралийски долара (около 65 млн. евро)
годишно на журналистите
Особено много нашумя споразумението на социалната мрежа на Зукърбърг с компанията на Рупърт Мърдок “Нюз корпорейшън”, която контролира 70% от вестникарския пазар в Австралия. Според в. “Либр белжик” то е “за няколко милиарда долара”.
През януари м.г. австралийският орган по конкуренцията обяви, че от всеки 100 долара рекламни разходи на австралийските компании 49 отиват в “Гугъл”, а 24 във “Фейсбук”, което оправдава твърдите действия на кабинета в Камбера. Интересно в австралийския случай беше също, че най-богатият местен бизнесмен - милиардерът на мините Андрю Форест, обяви, че ще подпомогне 18 малки издатели да сключат колективен договор с “Гугъл” и “Фейсбук”.
В края на юни миналата година медиите в Дания също сформираха свой клуб, за да могат колективно да си извоюват заплащане от страна на техногигантите, съобщи в. “Файненшъл таймс”. Обединението включва 36 медийни компании, сред които не само печатни медии, но и телевизии и интернет стартъпи. Според създателите на медийния картел, в който влизат и общественото радио и телевизия, целта им е да предотвратят тактиката “разделяй и владей” на големите интернет платформи и да постигнат колективно споразумение, облагодетелстващо финансово целия сектор.
Новаторският подход в случая бе, че обединението действа като компания за авторски права, подобна на тези в музикалния бизнес. Противно на страни като Франция, където обединението сключва само рамковия договор, но всяко издание сключва индивидуално споразумение (в голяма степен тайно) за конкретното заплащане, в Дания медиите са прехвърлили правата си на организацията. Този подход се смята за премиера в Европа и бе определен като техпломация. Датските медии посочват, че няма да започнат преговорите с гигантите, включително с “Туитър”, преди да са изпипали всичко в детайли.
Премиерът на Австралия Скот Морисън лично поведе борбата на правителството журналистите да бъдат възнаградени заради статиите им, използвани от интернет платформите.
