Ще се освободи ресурс от 400 млн. лв., ако заложените в бюджета на касата хоспитализации се намалят
С 25% средно да се повишат цените на пътеките, настояват медиците. При близо 50 не е нужно, но при други трябват поне 60%
Заради недофинансирането педиатри и невролози намаляват критично
Ако пациентите, вместо да бъдат приемани за кратко в болница, се лекуват доболнично вкъщи, може да се освободят поне 400 милиона лева за допълнително финансиране на пътеките по различни заболявания.
Изчисленията са на Българския лекарски съюз и са част от доводите на медиците за промяна на логиката в бюджета на Националната здравна каса.
През последните години няма повишение на цените на клиничните пътеки, напомнят от БЛС. В същото време допълнителните разходи за ток, газ и COVID поставиха болниците на колене.
Всяка година се наблюдава увеличение на общата сума на финансиране на болниците в бюджета на НЗОК. Това не трябва да бъде
заблуда за хората, че като парите за
болници стават все повече, медиците
взимат по-големи заплати,
предупреждава председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров.
“Ако досега сме получавали 100 лв., срещу които сме лекували 100 човека, следващата година получаваме 120 лв., срещу които да лекуваме 120 души”, обяснява шефът на съсловната организация на лекарите.
Те за първи път обявяват официално, че има ненужни хоспитализации. И настояват в бюджет 2022 да се разчетат по-малко на брой приеми в боницата. За сметка на осободения ресурс пък да се вдигнат цените на пътеките, защото сега по множество от тях болниците харчат повече, отколкото касата им покрива, за да излекуват пациентите си.
“При някои пътеки предлагаме над 50-60% повишаване на цените, при други то да е много по-малко, а за около 50 да няма никакво”, уточнява д-р Маджаров.
В момента 266 са клиничните пътеки, включени към Националния рамков договор за медицински дейности 2020-2022, показва справка в документите на здравната каса.
Пътеката за COVID на стойност 1400 лв. за тежките случаи е само един от примерите за това, че касата недофинансира лечението на някои заболявания. Медиците са категорични, че реалната ѝ цена трябва да е поне двойна.
За да не се налага лекарите да измислят диагнози и да приемат ненужно пациенти, с намалените хоспитализации може да се освободят допълнителни 400 млн. в бюджета, с които да се вдигнат цените на клиничните пътеки, сочат разчетите на БЛС. 25% да е средното им увеличение, искат лекарите.
Педиатричните, неврологичните,
инфекциозните, белодробните пътеки имат
спешна нужда от увеличение,
категорични са те. Заради потискането им с години много специалисти - като невролози и педиатри, всеки момент ще изчезнат.
1412 общо за страната са били детските лекари за 2020 година, показват данни на НСИ. С 43 повече са били невролозите, като вероятно са се стопили още за последната година, смятат медици.
Около 500 хил. хоспитализации с продължителност ден-два се отчитат всяка година - това е още еддин от аргументите в бюджета този път да се заложат по-малко приеми в болница. В момента в него са разписани 2 млн. и 200 хил. хоспитализации, но от БЛС настояват те да са
1 млн. и 700 хил. - колкото е бил реалният им
брой миналата година
Лекарите недоумяват защо на фона на намаляващото население на страната здравната каса предвижда още повече хора да имат нужда от болнично лечение.
1,8 млн. са били приетите в болница българи през 2017 г., а оттогава населението се е стопило с над 500 хил. души. Но почти с толкова - половин милион, се е увеличил заложеният брой хоспитализации според проектобюджета на НЗОК за тази година.
“Това е изкуствена индукция на пациенти, които
не се нуждаят от болнично лечение,
но се приемат, за да могат болниците да получат това, което иначе касата им раздава като бюджети”, обясни още председателят на БЛС.
Затова от съсловието настояват да се сложи край на тази практика и започват преговори със здравната каса в болниците да влизат само истински нуждаещите се пациенти.
С повишението на цените на пътеките и съответнона качеството на услугите кадрите също биха нараснали и ще има по-голям интерес към различни специалности, категоричен е д-р Маджаров. По думите му над 60% от медиците са над 50 години, като най-младите медицински сестри в много от отделенията са на 53-годишна възраст.
“Като рухнат изцяло сестрите, ще затварят болници”, емоционален е председателят на БЛС.
Магаре, чиято каруца е непрекъснато
товарена, но без да се увеличава храната му -
така описват ситуацията болничните лекари.
Наскоро пред “24 часа” директорът на болницата в Гоце Делчев обясни, че за да се справят с лечението на болните от коронавирус в настоящата вълна, като в същото време покриват тройните си сметки за ток, са принудени да ползват средствата, предвидени за увеличение на заплатите на медиците в болницата.
Приемат пациенти без реална необходимост, бързо ги изписват след това, за да може да се приемат нови и нови, които да усвоят месечния бюджет на болницата, отреден от касата. Така описват ситуацията в много общински болници лекари, с които “24 часа” се свърза.
“Фалшивите хоспитализации са документна измама и въобще не са ново явление”, разказва адвокатът по медицинско право д-р Мария Петрова. По думите ѝ възможностите за тях са няколко, като сред често ползваните е, когато пациентът изобщо не знае, че се е лекувал в болница, или когато е бил приет в нея, но е представено, че е лекуван от нещо, от което реално не е.
Възможно е и човек да лежи в лечебно заведение, след което да са му добавени
фиктивни допълнителни манипулации,
за да се вземат повече пари
от здравната каса, казва още адвокат Петрова. Според юристката фиктивното приемане на пациенти може да спре само с електронно здравеопазване. Чрез него всичко ще е видимо и няма как да се мами системата.
400 пациенти фантоми, сред които по собствените му разкрития се оказа бившият здравен министър Стойчо Кацаров, е лекувала най-голямата спешна болница “Пирогов”, съобщи НЗОК миналата година. Служебният министър разказа, че е лекуван с COVID, но е с диагноза чернодробна цироза. По-късно обаче лекари обясниха, че точно това е пример за нуждата някак да се поемат пациенти с усложнения от коронавируса и да се намери как това да се финансира при липсата на пътека за постковид и при недофинансирането на тази за хоспитализираните с инфекцията.
“Освен че са взети неправомерно пари, всеки един от тези хора може да си извади пожизнен ТЕЛК с трайна неработоспособност с диагноза чернодробна цироза. Аз също съм един от тези пациенти, регистрирани по този начин. Освен че не съм лежал на тези дати, не съм бил лекуван с такива терапии”, категоричен бе тогава Кацаров. Лекуващият го лекар обаче разказа, че
здравният министър е бил настанен в
болницата на хартия, за да му
се направят безплатни изследвания,
които били скъпи и иначе той би трябвало да плати. Впоследствие директорът на болницата проф. Асен Балтов беше уволнен.
Средства за увеличаване на клиничните пътеки, както и за цените на интензивните грижи има, категоричен е д-р Маджаров. В момента има спешна нужда от повече специалисти и по-добро състояние на апаратурата.
Значително по-голямо повишение
на някои еднодневни процедури
искат още от БЛС. В момента те са малко над 40, но с изключително ниски цени, което отново принуждава лекарите да приемат пациенти за три дни, при положение, че здравословният проблем може да бъде отстранен само за ден.
Иначе по думите на управляващите в бюджет 2022 е заложено префокусиране към доболничната помощ - вдигане на парите за профилактика, лични лекари и специалисти за сметка на по-малък ръст на средствата за болниците. Общо със 77% повече има за извънболничната помощ в бюджета на НЗОК, но лекарите ще искат средствата за СИМП (специализирана извънболнична медицинска помощ) и ПИМП (първична извънболнична) да отидат в повишение на цените.
“30-35% средно да се увеличи прегледът при специалист в ДКЦ-тата,
единичната физиотерапевтична процедура, профилактичните и диспансерни прегледи, които извършват личните лекари и лекарите в специализираната помощ”, обобщи Маджаров. По неговите изчисления в болниците се лекуват по-малко от 2 млн. годишно, а през извънболничната помощ пациенти минават повече от 40-50 млн. пъти.
Приоритетите на
НЗОК: повече пари за
извънболнична помощ
и детска болница
Повече пари за извънболничната помощ, изграждане на детска болница, овладяване на пандемията са част от приоритетите в бюджета на НЗОК.
Близо 364 млн. са за първична извънболнична медицинска помощ, което е ръст с около 35%. При специализираната извънболнична медицинска помощ ръстът е с приблизително 33% до 380 млн. лв. 77% ръст се залага за медико-диагностични дейности - през 2021 г. бяха заделени 117 млн. лв., докато за тази година са предвидени 207 млн. лв.
Парите за лекарства са с 11% повече от миналата година - 1 510 452 800 лв. в новия бюджет на НЗОК.
Най-ниско повишаване се предвижда на парите за болниците. Тази година ще получат само с 3,4% повече от миналата. 280 млн. лв. са заложени за създаване на ефективно работеща доболнична помощ, включително за реализиране на допълнителни дейности, свързани с профилактика, наблюдение и лечение на деца.
267,2 млн. лв. са предвидени за закупуване на допълнителни количества ваксини срещу COVID-19, 352 млн. лв. са средствата за медиците на първа линия.
За електронно здравеопазване са осигурени 3,8 млн. лв.
2 млн. лв. пък са заложени за детското здравеопазване. Други 20 млн. лв. се предвиждат за изграждане на Национална педиатрична болница с цел създаване на условия за съвременно и комплексно медицинско обслужване на деца. (24часа)
