Тълпи от клиенти щурмуват тържището в неделя
Всяка неделя съм тук и знам, че каквото взема, е истинско. Така клиентка обясняваше на приятелката си от Пловдив, докато обикаляха сергиите на пазара в Секирово.
А те преливаха от всевъзможни стоки и повечето - на добри цени. Двете дружки тази неделя имаха конкретна цел - да си вземат живи петли, за да си ги сготвят. "Съвсем друго е месото, няма нищо общо с охладените и замразени бройлери в магазините", твърдяха Василка Милева и Минка Стоева. Едната разправяше, че щяла да приготви нейния с кисело зеле, а другата - на попска яхния.
Но докато стигнат до животинския пазар, се спряха на десетки сергии.
Тържището е прочуто не само в Пловдивско, но и в други околии. Затова и още с влизането в съседния квартал "Парчевич" колоните от автомобили една се точеха. Василка и Минка трудно намериха къде да паркират. Грабнаха торбите и буквално припнаха.
Най-напред погледите им приковаха сергии със зеленчуци и плодове. "Гледай, гледай! Сочни и сладки портокали по 1 лв., а мандарините - 1,50 лв. И нямат семки", казваше Минка на приятелката си. Набързо взеха по 2 кг от цитрусите. Загледаха се в доматите по 2,50 лв., но ги подминаха.
Докато пълнеха чантите, наблизо занаятчия беше изложил стоката си - брадви и мотики. "Че има ли кой да копае, та ги предлагаш", заговори го мъж, докато оглеждаше една от брадвите. "20 лева е бройката, остра е като бръснач и сече много хубаво", хвалеше стоката си търговецът. Отговори, че по-малко се търсели мотики, но все пак все още се намирали хора, които си копаят градинките. Земекопното оръдие на труда се предлагаше за 16 лева. Но нямаше за него мераклии.
Около 10 часа клиентите на секировския пазар едва се разминаваха. Едни оглеждаха, а други като Минка и Василка бяха приковани от стопанин, който разфасоваше на място прясно заклано прасе. "8 лева е килограмът", обясняваше мъжът. Василка не издържа. "Тегли ми 2 кг от плешката", рече жената. "Нали тръгнахме за петли", опита да я спре дружката й. "Петлите са си петли, но това прясно розово месо не е за изпускане", отвърна Василка. Понечи да си вземи и врат, но се разколеба, макар и той да струваше 8 лева.
На съседната сергия пък мъж беше наредил домашните си суджуци. 11 лева струва бройката, рече той.
Продавачка предлагаше прясна сланина за 7,50, а осолената - за 8,50. "Че тя е по-скъпа прясната свинска плешка", изкоментираха двете пловдивчанки и продължиха към целта си - петлите. Погледнаха към сергия с домашни луканки, които се продаваха за 20 лв. килограмът, но не ги поблазниха.
В това време се редуваха щандове с обувки, маратонки, блузи, якета, марули, репички, картофи, ядки, подправки - всичко, каквото можеш да си представиш.
На няколко места се предлагаха и живи шарани по 7 лева за кг. "Не им е сега времето. Никулден отдавна мина", рече Василка.
Повече от час двете пловдивчанки бродеха по сергиите. Накрая поеха към сектора за живи животни - така наречения хайван пазар. Той се намира по-встрани. Докато се стигне до него, се минава през завеса от димящи скари. Най-големите опашки всъщност бяха там. Изгладнял от обикаляне, народът ядеше и пиеше. Голямо двойно кебапче се продаваше за 1,50 лева. Много се тълпяха и пред скара на дървени въглища, на която печаха свински уши. 100 грама от тях струваха 2,50 лева.
След дълго бродене Василка и Минка стигнаха до петлите. Гледаха, питаха, разпитваха къде са расли и пасли, с какво са ги хранили и т.н. И се спряха при мъж и жена от Симеоновград. В кафези бяха наредили птиците - сиви петлета на 7 месеца и черни кокошки. Пловдивчанките се зачудиха кое да предпочетат. В крайна сметка се насочиха към мъжките - бройката струваше 10 лева, докато кокошките им се видяха по-слабички, а за тях искаха 15 лева.
"Ще ни ги заколите ли", попитаха гражданките. Мъжът тутакси грабна ножа, пъхна петлите в чували и им клъцна главите, за да не подскачат. Като спряха да мърдат, ги сложи в кашони и ги подаде на клиентките. Доволни, те тръгнаха към колата си и поеха към града да ги скубят, пърлят, чистят и готвят.
