Само за месец поскъпването е колкото за 12 месеца преди 2 години (Инфографика)

Ако не бяха земеделските субсидии, храните от растителен произход щяха да струват с над 37% повече, отколкото преди 12 месеца

Прогнозата за двуцифрена инфлация изглежда вече все по-вероятно да се сбъдне - 2022-а е започнала с 9,1% годишна инфлация, като само за един месец стоките и услугите у нас са поскъпнали с 1,5%. Толкова е била инфлацията у нас за цели 12 месеца - от средата на 2019-а до средата на 2020 г., след това цените започнаха да падат.

В същото време от данните за доходите, разходите и потреблението на домакинствата, публикувани във вторник, се вижда, че средният доход на лице у нас

донякъде

компенсира

поскъпването

- той е с 12,1% по-висок през последното тримесечие на 2021 г. в сравнение със същия период година по-рано.

Енергоносителите, около които се завихри инфлационната спирала в предишните месеци, продължават да поскъпват и през януари, но при автомобилните горива например поскъпването е незначително - под 1%, докато в предишните месеци бензинът, дизелът, метанът и пропан-бутанът поскъпваха редовно с по 3-4% на всеки трийсетина дни.

За разлика от тях обаче

природният газ

е поскъпнал с

нови 24%

само за

един месец

и вече струва със 143% повече, отколкото през февруари м.г.

Други стоки и услуги, които са рекордьори по поскъпване на годишна база, са автомобилните горива, въглищата и дървата за огрев, олиото, парното и др. (виж инфографиката).

Хранителните продукти са поскъпнали през януари с нови 2,4%, което е доста необичайно за първия месец от годината. Някои от тях, като например оранжерийните зеленчуци, са поскъпнали с доста повече от средното: краставиците с 16,4%, доматите с 13,4%, чушките с 22,2%.

Макар и в по-малък мащаб, същото се отнася и до хлебните изделия, макароните, млечните продукти. С изключение на свинското поскъпването вече обхваща и месото и месните продукти.

Дори храните от малката потребителска кошница, която съдържа само основни продукти, са поскъпнали с 2,9% средно през януари в сравнение с декември.

В сравнение с година по-рано хранителните стоки са поскъпнали средно с 11,2%. Ако не бяха субсидиите за земеделието, хранителните стоки от растителен произход са щели да поскъпнат с 37,7%, показват разпространените вчера от статистиката данни за цените на производител в селското стопанство.

Разходите на земеделците са се повишили с 26,6% за една година, най-вече заради поскъпналите с близо 115% торове, които се произвеждат с помощта на природен газ. Но и цените на семената, на продуктите за растителна защита и на фуражите също нарастват и причината това да не се отрази пряко със същата степен на крайните цени в магазините са единствено земеделските субсидии.

При това поскъпване на храните, естествено,

разходите на

българина за

храна се

увеличават

В края на 2020 г. той е давал 28,8% от всичките си разходи за храна, докато в края на 2021-а процентът е вече 29,3%. Като абсолютна стойност само храната и безалкохолните напитки са вече средно 552 лв. месечно на човек, а са били 485 лв. година по-рано. Отделно от това разходите за алкохол и цигари нарастват за една година с 10,3% - от средно 71 на 78 лв. месечно на човек.

С най-голям процент обаче нарастват разходите за облекло и обувки - с 18,3% за една година, т.е. от 64 на 76 лв.

Почти с толкова - 18,1%, нарастват за една година и разходите за жилището, но сумите са доста по-големи - от 306 на 362 лв. месечно. Това са разходите за отопление, вода, обзавеждане и поддържане на дома.

Консумацията на отделни храни показва, че

тя намалява

пропорционално

на поскъпването

на отделните продукти. В края на 2020 г. например българинът е консумирал 20,5 кг хляб на месец, но оттогава досега той е поскъпнал със 17,2% и консумацията му днес вече е 19,6 кг месечно.

И обратното - от 9,5 кг средно на месец преди година консумацията на месо е нараснала на 10,1 кг.