Още догодина трябва да усвоят над 2 млрд. лв.
Ще имат специален извънбюджетен фонд
Премахват част от парламентарния контрол върху тези сделки
Търсят се още 5000 души за армията
Военните да могат да купуват по-лесно нови оръжия, а държавата да отделя повече пари за модернизация на армията. Това успя да издейства президентът Румен Радев от правителството и политиците на свикания от него Консултативен съвет по национална сигурност по темата заплахи за националната сигурност заради състоянието на въоръжените сили.
Правителството трябва да предложи на парламента промени в законите, така че да се ускорят процедурите по модернизация на въоръжените сили. Това е първата точка, по която политическите лидери, министрите и шефове на служби са постигнали съгласие, посочи Радев. По традиция след КСНС президентът, който го свиква, огласява темите и договорките.
Министърът на отбраната Стефан Янев също си е поставил за цел да облекчи законите, така че не всяка сделка на военните над 100 млн. лв. да подлежи на предварително одобрение от Народното събрание, както “24 часа” писа.
Нормативни
проблеми
пречат на
превъоръжаването, подчерта Радев след заседанието. Държавният глава изтъкна, че модернизацията на българската армия не отговаря на изискванията, както и сериозно изостава от мащабните програми за превъоръжаване на страните от региона. А постоянно увеличаващото се напрежение в региона на Черно море и продължаващите конфликти в Близкия изток и Азия налагат България да подсигури армията си.
Част от тези нормативни ограничения за военните сделки обаче са вписани в евродирективи, предупреди председателката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова.
Правителството спешно трябва да подготви и инвестиционна програма за закупуване на нови въоръжения, като тя трябва да е за следващите 10 години. Според данни на Министерството на отбраната
армията ни има нужда от поне 90 сделки
за ново въоръжение в този период.
Още през следващата година България трябва да достигне разходи за отбрана в размер на 2% от БВП, гласи втората точка, около която са се обединили първите в държавата по време на КСНС. Това означава, че още през 2023 г. разходите за отбрана ще бъдат над 2 млрд. лв.
Максимално бързо трябва да се задвижи проектът за купуване на 150 бронирани бойни машини за пехотата, заяви държавният глава.
Освен това трябва да се ускори и изпълнението по проектите за новите изтребители F-16 и двата нови патрулни кораба за флота.
Паралелно правителството трябва да осигури средства за поддръжка на досегашните кораби и изтребителите МиГ-29, за да не се стигне до загуба на суверенитет от страна на България. Срещу възлагането на Русия на ремонтите на старата авиотехника обаче се обявиха от “Демократична България”. (Виж по-долу.)
Радев предупреди и миналата седмица, че България ще загуби въздушен суверенитет. Тогава стана ясно, че заради пандемията се забавят доставките на първите осем изтребителя F-16 от САЩ. По думите на премиера Кирил Петков това забавяне можело да се окаже и до 2 години. А министърът на отбраната Стефан Янев разясни, че при такъв развой на ситуацията ще трябва да се търси помощ от съюзниците в НАТО за еър полисинг. България няма готовност с ремонта на “Граф Игнатиево”, не е започната процедурата.
Дори самолетите F-16 да дойдат
по-рано, България няма готовност,
коментира обаче Десислава Атанасова. Водачката на групата на ГЕРБ припомни, че проблемът със забавените ремонти на летището е причинен от двете служебни правителства през миналата година.
За финансиране на модернизацията и закупуването на нови оръжия военните ще разполагат със специален извънбюджетен инвестиционен фонд. Той ще се попълва от средства, които са останали от предни години, и от собствени приходи на Министерството на отбраната, разказа още Румен Радев.
Последното решение на КСНС пък бе за включване на България в акселерационния фонд за иновации на НАТО.
Паралелно с превъоръжаването и модернизацията трябва да върви и преодоляване на дефицита от кадри за армията, заяви още държавният глава. По последни данни в армията има около 5000 незаети места. А министър Янев обяви, че иска тази година да обяви конкурси за всички свободни работни места за военни.
Взетото решение препотвърждава позицията на всяка от парламентарните сили, че ще работи за по-висок бюджет за отбрана и въоръжени сили, обясни Атанасова.
На заседанието на КСНС били обсъдени темата за Украйна и всички въпроси, които пряко касаят националната сигурност, разказа още тя.
Президентът не спомена въобще темата за Украйна в своето слово.
“Ако трябва да се пошегувам:
Нямаше спор чий е Крим”,
каза шефката на ПГ на ГЕРБ.
“С голяма загриженост подходихме към докладите на службите. За съжаление, нито един от членовете на КСНС не е видял последните новини от генералния секретар на НАТО”, каза още тя, визирайки думите на Йенс Столтенберг от по-рано вчера - че местенето на войски от страна на Русия не означава оттегляне и още няма деескалация на напрежението.
Надяваме се всички дипломатически усилия да дадат своя резултат, защото в противен случай България ще бъде пряко засегната, коментира тя.
ДБ не дава 126-те млн. в бюджета за ремонт на МиГ-овете да се плащат на Русия
Коалиционният партньор иска парламентът да гласува, че ще ги пратим в заводи на партньори в НАТО като Полша и Украйна
В бюджета за 2022 г. да не се приемат заложените 126 млн. лв. за ремонт на изтребителите ни МиГ-29 в Русия.
Тази кауза е подел депутатът на “Демократична България” Мартин Димитров. “Старата ни бойна авиационна техника трябва да се поддържа в натовски, съюзнически държави”, категоричен бе той пред “24 часа”. За България ще е дори финансово по-изгодно да го правим в държави като Полша и Украйна, където има заводи за самолетите, твърди икономистът.
“Призовавам управляващите да вземат оферти от всички и ще се види колко е по-изгодно”, апелира Димитров. Засега няма колеги от останалите парламентарни групи, с които да се обедини в искането бюджетът да се коригира между двете четения заради това.
На 3 февруари обаче Димитров задал писмен въпрос на военния министър Стефан Янев дали е имало авиационни инциденти с изтребителите ни, които от 2018 г. до днес да са ремонтирани в Русия или Беларус. Получил е отговора, но информацията е секретна и депутатът се е подписал да не я разгласява.
Запитан от “24 часа” дали трагичният инцидент при ученията край Шабла миналия юли, когато загина майор Валентин Терзийски, е визиран в отговора на министъра, Димитров отново се позова на засекретената информация и не каза. Но е категоричен, че това да ремонтираме самолетите си в държави- членки на НАТО, е въпрос на национална сигурност.
България ще остане само с МиГ-овете по-дълго от предвиденото, тъй като стана ясно, че ще се забави доставката на новите 8 американски F-16, за които бяха платени 2,1 млрд. лв. По план всички трябваше да дойдат през 2024 г. В момента у нас за съвместна охрана на въздушното ни пространство по линия на еърполисинга на НАТО са самолети на испанските ВВС. 4 “Юрофайтър”-а кацнаха в авиобазата Граф Игнатиево на 11 февруари. Те са с пълно въоръжение, но нямат право да го използват, забранена им е дори предупредителна стрелба.
Не трябва ли България да избере най-добрите цени за поддържане на бойната ни авиация, предлагани от съюзнически държави, задава пък друг въпрос Димитров на министър Янев в парламентарния контрол. А той го уверява, че ремонтът винаги се е осъществявал на най-добри цени по Закона за обществените поръчки. През 2017 г. МО е сключило договор с руската компания АО “РСК МиГ” на стойност 220 236 евро за оценка на техническото състояние на изтребителите. Година по-късно са сключени още 5 договора за 41,56 млн. евро без ДДС за ремонти. Всички са изпълнени 100%, по единия България взема неустойка от 185 782 евро.
Петков: Русия не може да ни каже каква да е числеността на армията ни
Премиерът Кирил Петков и президентът Румен Радев нямат различия по конфликта, свързан с Украйна. И двамата предпочитат деескалация и намиране на дипломатически изход от кризата. Това обяви министър-председателят в интервю за Би Би Си дни преди заседанието на КСНС.
Не мисля, че думата слабост трябва изобщо да се свързва с нас, заяви Петков в отговор на въпрос как очаква НАТО да е силен и единен, след като има различия дори между него и Радев.
Всички зрители трябва да знаят, че българските войски са също и войски на НАТО. Това, в което вярваме, е, че без значение откъде са войските по произход, ние действаме като едно. Като правителство ние решихме да поставим България като рамкова страна с батальон и този батальон да бъде под българско командване, но в пълна координация с командването на НАТО.
Напълно осъзнаваме, че нямаме изискваните способности за един напълно ефективен батальон, така че заради всички дефицити от гледна точка на оборудване и войски каним нашите партньори да се присъединят и да имаме наистина ефективна сухоземна бойна група. Това е първият път, в който България решава не само да бъде консуматор на сигурност, а конструктивен партньор, отговаря Петков на въпрос дали България иска помощ от съюзниците за засилване на отбраната си.
Да, ние каним партньорите ни от НАТО заради цялата стратегия у нас. Опитваме обаче първо да поставим българския батальон поради две причини.
Първо, за да сме активен участник в процеса. Второ, в последните години инвестициите ни в отбрана са много спорадични. Няма систематичен подход спрямо инвестициите. Опитваме да използваме кризата като възможност - да формираме батальон под българско командване, да идентифицираме къде имаме дефицити, да поканим партньорите от НАТО и тогава да инвестираме във военния капацитет в бъдеще, за да запълним тези дефицити, казва премиерът, запитан за различията му с министъра на отбраната Стефан Янев.
Искам да кажа много ясно - в България не вярваме в сферите на влияние. Това е история от миналия век, когато някой е рисувал линии на салфетка. Вече няма такова нещо. Всяка страна има способността да реши сама за себе си. Русия не може да ни каже каква да е числеността на нашата армия. Малките държави имат равен и силен глас за това какво да правят в техните граници. Няма значение дали си малък, или голям - ти си член на НАТО. Не може да имаме членки на НАТО първи и втори клас, не можем да се делим на Изток и Запад. Ние сме в НАТО, трябва да имаме единен глас и да действаме в координация. Това е цялата идея на НАТО, в която вярвам, коментира още пред Би Би Си Петков, попитан дали действията на държавите от алианса не целят всъщност да изнервят президента на Русия Владимир Путин.
Потвърждавам, че позицията на България спрямо Крим е същата, каквато е позицията на ЕС. Крим не е част от Русия, заявява премиерът ни на въпрос за различията му с президента Радев. В единствения телевизионен дебат преди балотажа на изборите за държавен глава през ноември на въпрос чий е Крим Радев обяви: “В момента е руски”.
