От 1 март управляващите ще се разписват срещу близо 14% отгоре
Възнагражденията на 11-те конституционни съдии 90% от това на шефа им
Още в четвъртия месец, откакто са в парламента, новите депутати получават неочакван подарък – заплатите от първите няколко месеца от мандата
се увеличават
с 13,7 на сто
и от 1 март основното брутно месечно възнаграждение на народен представител минава за първи път 5500 лв. и става 5616 лв.
Председателят на Народното събрание и премиерът вече ще се разписват минимум срещу 8704 лв., а президентът – срещу 11 232 лв., и то без да се смятат никакви добавки за стаж, научна степен, участия в комисии и т.н.
Увеличението се получава от значителния ръст на тримесечна база на средната заплата в обществения сектор. През септември м.г. тя е била 1646 лв., докато през декември вече е 1872 лв. Основното депутатско възнаграждение се получава, когато тази заплата се умножи по три. Това е най-високият тримесечен ръст от години, обикновено той е в пъти по-малък.
За сравнение, година по-рано средната заплата в обществения сектор е била 1628 лв., т.е. за последните 12 месеца ръстът е 14,98%. Така увеличението за депутати, министри и президент
напълно
компенсира
инфлацията,
която за същия
период е 7,9%
Средната заплата в страната също нараства, но ръстът за последната година е 12,2%, като значителна част от този ръст – 6,1%, отново се е случила през последното тримесечие на 2021 г.
5616 лева обаче е само основното месечно възнаграждение на народните представители, които
се разписват
за далеч
по-големи суми
Например всеки депутат без изключение участва в редовна комисия, за което получава по 15% върху заплатата, т.е. само дотук тя става 6458 лв.
Заместник-председателите на постоянни комисии получават по 25%, а председателите на комисии и на парламентарни групи - по 35% отгоре върху заплатата. Например председател на постоянна парламентарна комисия трябва да получава вече по 7581 лв. месечно.
Ако случайно има и научна степен “доктор”, ще получава още 10%, а ако е доктор на науките - и 15% отгоре върху тази заплата, т.е. във втория случай тя би станала 8718 лева.
Всеки народен представител и всеки служител на парламента получава и по 1% върху заплатата си за всяка прослужена година, а специално депутатите получават и още две трети от заплатите си за сътрудници, консултации, експертизи и работни помещения.
В изпълнителната власт заплатите също се увеличават. Премиерската е равна на тази на председателя на Народното събрание, а на министрите е 30% над основната депутатска заплата, т.е. от 1 март ще е вече 7300 лв.
В страната съществуват ред държавни комисии, регулаторни и други органи и съдилища, в които заплатите са обвързани с тези на депутатите. Например председателят на Конституционния съд получава заплата, равна на средноаритметичната между тази на президента и на парламентарния шеф, или
от 1 март ще
взема вече
бруто 9968 лв.
11-те членове на Конституционния съд вземат заплати, равни на 90% от тази на председателя. Когато свърши мандатът им, и председателят на КС, и членовете му имат право да се пенсионират, независимо дали са навършили пенсионна възраст, като получават 20 заплати обезщетение.
Комисията за защита на конкуренцията е един от малкото регулаторни органи, в които заплатите зависят пряко от депутатските. Председателят на КЗК например получава месечно 90% от заплатата на председателя на Народното събрание, т.е. вече по 7833 лв. Зам.-председателят на КЗК взема 95%, а членовете на комисията - по 90% от заплатата на председателя. Заплатите в Комисията за регулиране на съобщенията са равни на тези в КЗК.
Повечето регулаторни органи в България обаче са си определили заплатите така, че да зависят от средното възнаграждение в сектора, който контролират, и това е залегнало в специалните закони.
Членовете на Комисията за енергийно и водно регулиране, които наскоро бяха почти изцяло подменени, например
получават
заплати, които
са три пъти
по средната
в енергетиката
Председателят на КЕВР получава 93% от три средни заплати, а членовете - по 80%. По последни данни средната заплата в енергетиката вече е 2695 лв., като се е увеличила с 15,7% в сравнение с предишното тримесечие, или новият ѝ шеф ще получава с толкова процента повече от бившия, т.е. около 7519 лв.
В Закона за БНБ пише, че заплатите на ръководния орган на централната банка се определят в зависимост от средните заплати на ръководителите на търговските банки в страната. Които са тайна за широката публика, но не са тайна за БНБ, тъй като тя има достъп до документите на всички банкови институции в страната.
През 2022 г. заплатата на управителя на БНБ ще е 20 313 лв. месечно, на подуправителите - по 17 411 лв. , а на членовете на управителния съвет - по 5804 лв., е отбелязано в бюджета на централната банка за предходната година. В този за следващата година, който бе публикуван наскоро, пише, че тези заплати не се променят, независимо че били изостанали с 4,31% от средните възнаграждения на изпълнителните директори на търговските банки. Причината е в Закона за БНБ, който повелява заплатите на ръководството на БНБ да се променят само ако надвишат с повече от 5% средните заплати на изпълнителните директори и на членовете на бордовете на търговските банки.
Вместо това БНБ е решила тази година
да увеличи
средно с
5% заплатите
на всички
служители
на банката
с изключение на ръководството. Според Закона за БНБ заплатите на служителите в централната банка не може да са по-ниски, отколкото тези на служители със сходни позиции в търговските банки.
6 опита (без ентусиазъм) за 10 години в парламента да ги замразят или намалят
Идеята да се намалят или поне да се замразят депутатските заплати се е разглеждала поне 6 пъти от парламента в последните 10 г., но като цяло никога не е била посрещана с ентусиазъм от целокупното народно представителство.
Според правилника депутатите получават възнаграждение, равно на 3 средни заплати в обществения сектор от последния месец на предходното тримесечие. Парите на премиера, министрите, шефовете на държавните агенциите са обвързани с депутатските заплати през 1990 г. с решение №240 на МС. Спрямо заплатите на министрите се определят и тези на кметовете, областните управители, членовете на политически кабинети и т.н. С възнаграждението на депутатите се обвързва и това на държавния глава с решение на ВНС. Към него през 2003 г. бяха “закачени” и бившите президенти - те получават пожизненото възнаграждение в размер на 60% от това на дейтващия. В момента това важи за Георги Първанов, Росен Плевнелиев и Петър Стоянов.
Последното предложение заплатите да се намалят бе през август 2021 г. в 46-ото НС. Тогава съпредседателката на ИБГНИ Мая Манолова настоя те да станат 1576 лв., а БСП поиска да се замразят. Нито едно от тях не се прие. Тогавашната парламентарна шефка Ива Митева предложи заплатите на висши чиновници, министри, президент и кметове да спрат да се “развържат” от депутатските, като преди това се преразгледат.
Всъщност искането на левицата за замразяване на заплатите е внасяно няколко пъти и в 44-ото НС. Те настояваха основата да стане 2976 лв. и да започне да се определя спрямо минималната за страната. “Не ми казвайте, че това е популизъм! Защото ви питам: кой българин освен политическия елит на страната работи на заплата, която зависи от ръста на средната в страната?”, мотивира се през 2018 г. Корнелия Нинова.
В същото издание на парламента избраниците останаха без заплати за малко над 2 месеца. Това стана с решение от март 2020 г., когато за първи път се въведе извънредно положение заради COVID-19. Депутатите приеха, че ще се събират само на извънредни заседания, а заплатите им ще се превеждат като дарения на Министерството на здравеопазването.
Последно депутатските заплати бяха замразени в 41-ото НС по искане на ГЕРБ. И размразени през 2014 г. в 42-ото по настояване на БСП. Тогавашният лидер на партията и парламентарен председател Михаил Миков го аргументира с това, че заплатите в цялата страна се увеличават с изключение на техните.
В първите години на прехода в държавата нямаше нищо по-тайно и секретно от размера на депутатските заплати. Дори цената на кюфтетата в парламентарния стол беше разсекретена по-бързо.
Три различни години, но винаги на 14 февруари - Деня на Трифон Зарезан и св. Валентин, депутатите занимаваха народа със своите финикийски тайни.
“Парите и имотите
на депутатите -
тайна”
пише “24 часа” в заглавие на първата си страница на 14 февруари 1995 г. “Какви къщи и пари имат депутатите на влизане в Народното събрание, ще е тайна”, съобщава акад. Благовест Сендов, председател на парламента.
На 12 февруари е изтекъл срокът, в който депутатите трябвало да попълнят имуществените си декларации. Документите били пристигнали в Народното събрание. Пред журналисти акад. Сендов обещава, че ще предаде всички декларации на комисията по етика, като при сигнал за злоупотреби ще съобщава за тях.
Съдържанието на всички обаче нямало да става публично известно. Все пак целта на комисията по етика не била да дебне и уличава депутатите.
Междувременно се разбира, че Министерският съвет пише процедура как министрите да се отчитат за имотното си състояние. Членовете на правителството периодично да обявяват какво имат - апартаменти, коли, влогове, обещава премиерът Жан Виденов.
“Депутати и министри
си вдигат заплатите”,
съобщава “24 часа” година по-късно пак на 14 февруари. “24 378 лв. вече е най-ниската депутатска заплата - пише вестникът, - досега тя е 23 151 лв.”
Според правилника на парламента парите на избраниците са равни на три месечни заплати за страната. НСИ обявява, че средната заплата в държавата е 8246 лв. Парите на депутатите се актуализират автоматично.
Шефът на парламента акад. Сендов получава 50% повече от редовия депутат. След актуализацията той ще се разписва срещу 37 107 лв.
Толкова взимат президентът и премиерът. На петимата зам.-шефове на НС се полага 40% увеличение над основната депутатска заплата, или 34 633 лв.
Всички депутати имат право на режийни от парламента, които са 2/3 от основната заплата. Тези пари се дават накуп на парламентарните групи. От тях се плащат заплатите на секретарки, експерти и сътрудници на депутатите.
И отново на 14 февруари, но вече през 2002 г., народните избраници отново демонстрират голямата любов към... себе си.
“От днес
депутатската заплата
надмина 1000 лв.”,
съобщава “24 часа” на първата си страница.
Припомняме, че това става, след като през 1996 г. беше извършена деноминация на лева от правителството на Иван Костов.
“1000 лева мина депутатската заплата, след като вчера националната статистика обяви, че за декември в обществения сектор средната заплата е 316 лв. Така основната депутатска заплата става 948 лв. Досега тя беше 879 лв.”, пише вестникът.
Според правилника на парламента възнагражденията на народните избраници са равни на 3 средни заплати в обществения сектор от последния месец на всяко тримесечие.
Към заплатата се добавят по 10% за участие в комисии. Така на практика масовата депутатска заплата вече е 1043 лв. На избраниците се полагат и до 2/3 от заплатата им за представителни нужди. Шефът на парламента и премиерът ще се разписват срещу 1422 лв.
Шефовете на комисии и министрите са с по 1232 лева. Сред държавниците най-висока заплата взима президентът на страната Георги Първанов - 1896 лв.
