В писмо до заместник министър-председателя по ефективно управление Калина Константинова, министъра на електронното управление Божидар Божанов и председателите на парламентарните комисии по конституционни и правни въпроси Милен Матеев и по електронно управление и информационни технологии Кирил Симеонов Националното сдружение на общините изразява острата тревога на общините от зачестилите порочни практики, свързани с прилагането на Закона за достъп до обществена информация.
На последното заседание на УС на НСОРБ за пореден път бяха разгледани сигнали, свързани с масово постъпващи в общините заявления за достъп до обществена информация с идентични податели и/или съдържание, за които има основание да бъдат смятани за злоупотреба с правото на достъп до обществена информация, посочват от сдружението.
Съгласно действащото законодателство при подаване по електронен път на заявления за достъп до обществена информация чрез платформата по чл. 15в ЗДОИ, не се изисква идентификация на заявителите. Лицата могат да бъдат анонимни, не се изисква електронен подпис, а само електронен адрес.
Постановените мълчаливи откази, както и частични или пълни откази на общините за предоставяне на достъп до обществена информация, в преобладаващата част от случаите поради невъзможност изискваните справки и документи да бъдат деархивирани и обработени в предвидените срокове. Масова е практиката тези обстоятелства да се използват от заявителите или техни адвокати като основание за съдебно оспорване и съответно при уважително съдебно решение - за изплащане на значителни по размер адвокатски възнаграждения, което ощетява общинските бюджети.
Съдебната практика показва, че в редица случаи жалбоподателите нямат правен интерес от предоставянето на подобна обществена информация от общината, защото нямат адресна регистрация на нейната територия или установени правоотношения със същата, които да обосновават техния личен, пряк и непосредствен правен интерес от заявената информация
Затова НСОРБ предлага сътрудничество за изготвяне на проект за изменение и допълнение на ЗДОИ и неговото синхронизиране със Закона за електронното управление във връзка с обмена на електронни документи и предоставянето на административни услуги по електронен път, базирано на разбирането, че издаването на решение за предоставяне на достъп до обществена информация представлява административна услуга по смисъла на Закона за администрацията.
Още през февруари 2020 г. в НСОРБ започнаха да постъпват сигнали от общини по повод заявления за достъп до обществена информация с идентично съдържание и заявители, подадени по електронен път, обикновено в края на последния работен ден от седмицата или в един и същ ден и през Платформата за достъп до обществена информация едновременно до почти всички общини.
Със заявленията обикновено се иска разнородна и детайлна информация по различни въпроси за изтекли периоди от порядъка на 5, 10 и повече години, като естеството и обемът на исканата информация създават умишлено затруднение или невъзможност общините да изпълнят задълженията си в рамките на предвидения в ЗДОИ срок. Обикновено заявленията съдържат изискване за множество копия на документи от всякакъв характер - договори, длъжностни характеристики, нормативни актове, писма, наказателни постановления, финансови, данъчни и бюджетни данни и др., вкл. изготвяне на нарочни справки, вкл. в табличен вид, което е недопустимо, съгласно ЗДОИ.
Подготовката на заявената в този формат информация изисква значителен човешки и финансов ресурс. В същото време заявителите се възползват от правото си по Закона и не заплащат такса, защото заявяват информацията по електронен път. Значителна част от заявената информация не е налична в искания вид, а и няма законово изискване същата да се поддържа на сайтовете на общините. Обикновено тази информация се намира в служебния архив, а често е и унищожена поради изтичане на определените срокове или е предадена в Държавния архив.
Тъй като не се отнася за единичен случай, а за порочна практика, единственият логичен извод е, че този тип заявители злоупотребяват със законовото си право на достъп до обществена информация.
През 2020 г. НСОРБ проведе проучване сред общините по възникналия проблем. То установи, че в голяма част от случаите заявителите нямат настоящ или постоянен адрес на територията на общината, повечето от тях отричат да са подписвали и подавали заявления за достъп до обществена информация или да са упълномощавали други лица да действат от тяхно име. След проверка в Национална база данни „Население“ са оказва, че част от посочените от заявителите адреси на съществуват. НСОРБ запозна министъра на вътрешните работи с резултатите от проучването, водещи до извод за злоупотреба с право. В отговор министърът на вътрешните работи отказа да съдейства по случая, тъй като изложените факти не обосновават компетентна намеса на МВР, с оглед установяване и санкциониране на извършено административно нарушение по Закона за МВР или образуване на досъдебно производство, а злоупотребата с право се санкционира по съдебен ред.