В приятелски разговор проф. Лозан Митев, ръководител катедра „Мениджмънт и история на спорта“ към Национална спортна академия „Васил Левски“ и доц. Иван Сандански, преподавател в същата катедра, споделят за КМГ своите мисли и очаквания във връзка с 24-те Зимни олимпийски игри в Пекин. Интервюто на радио "Китай" провежда Камен Иванов
Въпрос: Бихте ли разказали за дейността на катедрата и конкретно Вашата дейност?
проф. Митев: Нашата катедра е една от ключовите катедри в Националната спортна академия. Тя има най-голяма история с още три катедри. Функциите, които имаме, свързани с подготовката на студенти и научно-изследователска работа, сътрудничество с граждански организации, с държавни институции, представляват един крайъгълен камък в политиката на Националната спортна академия в осъществяването на нейната задача за подготовка на добри специалисти, и това което според мен е много важно – да определя критерии и стандарти за развитието на спорта в България, и разбира се в региона на Югоизточна Европа. Неслучайно и нашата катедра има подобен тип стратегия за работа, която е в съответствие с общата стратегия на Национална спортна академия, и мога да кажа, че ние сме един много малък отбор от девет човека, но по един, бих казал много солидарен и експертен начин осъществяваме едно взаимно сътрудничество, за да можем да удовлетворяваме всички нужди, и предизвикателства на това, което трябва една катедра да отговори в общия процес на социално развитие и предизвикателствата, които излизат всекидневно от проблемите в спорта като социален феномен.
Въпрос: Проф. Митев, Вие сте директор на Националната олимпийска академия на БОК и по този начин сте в „кухнята“ на участието на България в Олимпийските игри. Какво бихте споделил за участието на България на Зимни олимпийски игри и какви са Вашите очаквания за тазгодишните Зимни олимпийски игри?
проф. Митев: България участва в Зимните олимпийски игри от 1936 г. Това, което може би е любопитно, е че един от основателите на Националната спортна академия е треньорът, състезателят и ръководителят на делегацията в тази дебютна година. Той се казва Борислав Йорданов и по-късно става ръководител на катедрата по теория на физическото възпитание, и е първия преподавател по история на физическото възпитание и спорта в нашето училище. Много важно е да подчертаем, че обвързването на олимпийското образование и олимпийската култура в обучението и стратегията на Националната спортна академия води началото си именно от тези наши първи преподаватели. Включително ръководителя на нашата катедра, който е бил и първия ректор тук, това са хора – част от Олимпийското движение. Това е една много сериозна традиция. Трябва да Ви кажа, че няма културна нация, която да пренебрегва традициите си и считам, че нашата катедра именно благодарение на уважението към традициите и към постиженията на нашите колеги, е успяла да осъществи тази важна културна мисия, и днес да съучастваме в Олимпийското движение. Колегите от катедрата, включително моя колега и добър приятел доц. Иван Сандански, непрестанно сътрудничат в областта предимно на олимпийското образование и олимпийската култура, което е задължение на нашата институция.
Що се отнася до Зимните олимпийски игри в Пекин, вярвам, че това ще бъдат едни от образцовите игри, в които най-важно ще бъде опазването на олимпийските ценности; защото Китай може да си позволи, с всичките ресурси, които притежава, и с огромната култура, която има, да оцени значението на тези универсални принципи, които са включени и в символиката на Зимните олимпийски игри сега в Пекин. За мен е въпрос на едно позитивно очакване, че от Зимните олимпийски игри в Пекин ще излезе едно много положително световно послание.
Въпрос: Доц. Сандански, току-що споменахме ценностите на Олимпиадата. Как подготовката на Олимпийските игри в Пекин се пречупва през културата на Китай и по какъв начин тази култура се отразява в подготовката, визията и посланията, които се излъчват чрез тазгодишната Олимпиада?
доц. Сандански: Това е ключов въпрос! Първо искам да благодаря за възможността да участвам в тази форма на комуникация и междукултурен обмен между нашите две страни, между Китай и България, тъй като ние поддържаме от доста време дълготрайни и плодотворни дипломатически, икономически и културни връзки. В допълнение на това, което и проф. Митев спомена, аз съм горд, че имам честта да бъда един от лекторите на Националната олимпийска академия на Българския олимпийски комитет, чийто главен двигател е и проф. Митев още от 1983 г. Всъщност националните олимпийски академии служат като мост, като енергийното поле, което създава почва и предпоставка за привличането, за адаптирането на младите хора – ученици, студенти, които са бъдещето на всяка една нация – като своеобразен образователен елит, които да бъдат подготвени за справяне със съвременните изпитания на модерността. В тази връзка Националната олимпийска академия играе изключително важна роля във възпитанието и формирането на ценностната система. Както и проф. Митев спомена, олимпийските ценности са на първо място хуманистични по своята същност. Те са насочени към създаването на една хармонична човешка личност, която е в състояние да се справи на първо място със себе си. Извършвайки трансформация на личностно ниво, да се стигне до необходимите социални изменения на колективно ниво, а оттам и в рамките на общността, на нацията.
Заслужава да отбележим, че за първи път Пекин ще бъде домакин едновременно и на Зимна олимпиада, а също и, през 2008 г. на Летни олимпийски игри – предизвикателство, с което досега нито един друг град, нито една нация в света не са се справили. На 4-ти февруари Пекин отново ще прикове погледите на света върху себе си и Китай за втори пореден път ще хвърли едно културно предизвикателство пред останалия свят, и главно пред западната цивилизация.
Знаем, че олимпийският проект е образователна, възпитателна и социална идеология, насочена към мотивиране, към склоняване на младите хора чрез конкретни действия, променяйки своето поведение, да служат за пример в едно общество и да бъдат негов двигател. В този смисъл, в същността си олимпийският проект, създаден от барон Пиер дьо Кубертен и неговите идейни последователи преди повече от 120 години, е бил насочен към решаването на няколко прагматични нужди на тогавашното западноевропейско общество. Затова олимпизмът в първоначалния си вид е бил адресиран именно към западната публика и главно към младите хора, които самият Пиер дьо Кубертен е виждал, че са обхванати от лошия дух на материалистичната култура, с нисък морал и лошо физическо състояние. Той е виждал практикуването на спорт и най-висшата форма на демонстрация на човешко общуване – Олимпийските игри, като платформа именно за това да се предприемат конкретни действия за реформи в образователните системи и въобще в начина, по който всяка нация възпитава младите си хора. В този контекст олимпизмът представлява един от първите глобални културни проекти за социална промяна – на личностно, колективно и институционално ниво. Тъй като в първоначалния си вид тази идея е отговаряла главно на социалните нужди на западната цивилизация, характерен за нея е стремежът към универсализация и стандартизация по начина, по който ние организираме, правим и разбираме спорта. Неслучайно самият Международен олимпийски комитет до ден днешен служи като глобален трасмитер, като център от който се движи тази промяна чрез практикуване на спорт и олимпийско възпитание, което донякъде подкопава и пречи на отделните култури, отделните нации, да предложат техния път и тяхната визия за развитие на спорта и начина, по който една специфична, различна от задната цивилизация култура би могла да използва стратегически домакинството на едни Олимпийски игри не само за значими ползи за своето общество, но да отправи по този начин и уникални културни предизвикателства и послания към други нации, към други културни цивилизации.
В този смисъл, както беше и през 2008 г., и сега, разбира се, китайските домакини ще се стремят е да организират едни олимпийски игри, които да бъдат от най-високо качество. Това ще бъдат едни изключително модерни, високотехнологични Олимпийски игри, съчетаващи в себе си призива към съвременното човечество за внимание към опазването на околната среда, т.е. едни „зелени“ високотехнологични игри. Но освен това, Игри в услуга на човечеството, т.е. на хуманността – тъй като конфуцианските ценности са на първо място хуманистични и се припокриват с универсалните олимпийски ценности, насърчавани и развивани от барон Пиер дьо Кубертен. В същото време те ще допълнят стратегическия път, който Китай следва – един пояс, един път, единно бъдеще – и където, в китайското мислене, трансформацията на хората, т.е. възможността за междукултурно общуване и хармония между различните култури са не само желани, но и възможни. Това също е част от т.нар. „мека сила“ на културната дипломация, която допълва политическата и икономическата дипломация, в която Китай вече набра много голяма скорост. Това е и един отрязък, част от този дългосрочен стратегически път, който китайското общество по принцип следва. Знаем, че китайската култура е ориентирана към дългосрочно мислене, а не към краткосрочни бързи, видими резултати, което е типично за западната ментална рамка по принцип. С домакинството на Зимната олимпиада, освен като послание за хармонично взаимодействие между различни културни цивилизации, демонстрирайки богатата история, великолепна култура и традиции на Китай, домакините ще се опитат да използват възможностите, потенциала, които това домакинство отново им дава, за да насочат вниманието и към някои основни проблеми на съвременното китайско общество, което вследствие на бързия марш към модернизация също е обгърнато от постепенно комерсиално материалистично мислене, особено сред младите хора. По този начин това ще бъде изключително важно послание за истинската, хуманистична стойност на човешките взаимодействия, на изграждането на способности хората да решават своите противоречия чрез диалога, взаимното разбиране, взаимната толерантност и помиряването на културни дилеми, които съпътстват всички нас.
Разговорът се насочва към предизвикателствата, пред които са изправени съвременните Олимпийски игри. Проф. Митев припомня че даоизмът и будизмът, като първооснови на китайския светоглед, насочват към въпроса за съвършенството и хармонията на човека с останалите и с природата, при което диалектиката на различията се обхваща в едно хомогенно цяло, което може да съществува.
„Това е първата стъпка, която считам че е много важна като пример и послание, ако говорим за идеологическо манифестиране на ценностите.“
Също така, конфуцианството поставя въпроса за човешкото усъвършенстване.
„Благородният човек при Конфуций е човекът, който постоянно се усъвършенства. Това е и идеалът на олимпизма в неговата чиста, свободна форма.“
Комерсиализацията, политизацията, навлизането на свръхтехнологиите в процеса на изграждане на спортния човек застрашават тези изконни идеали и изместват хуманното начало в развитието на спортната личност. Тези фактори водят до принуждаване на олимпийското движение да въвежда като една модерна рамка компоненти на атрактивност и зрелищност, които обаче влияят агресивно върху неговото развитие. Тук е и мисията на Зимните олимпийски игри да балансират, опазвайки изконните олимпийски ценности.
„Ще бъде интересно да видим в Пекин как китайската култура ще успее да уравновеси тези две взаимно-противоречащи си начала, за да може да ни даде едно истинско духовно послание.“ – посочва проф. Митев
Доц. Сандански допълва: „Затова източната и по принцип елинистичната гледна точка въобще към олимпизма като философия на живота, като идеология, е насочена към първичното, към духовното, към същностното, към процеса на промяната, който следва натрупвания във времето. Тези исторически и социални натрупвания на базата на човешките взаимодействия, на базата на най-големия капитал – интелектуалния и нравствения капитал, който олимпизмът може да проводи и да възпроизведе – как всяка нация дава своя принос, как стъпва на предходните натрупвания, и какви послания излъчва за останалите.“
По-нататък доц. Сандански отбелязва положителната тенденция при планиране на визията за Олимпийските игри да се отделя внимание не само на видимото материално наследство, което остава след игрите, но и на невидимите дълготрайни наследства под формата на социален капитал, човешко усъвършенстване, междукултурни взаимодействия.
„Затова е много важно да се дава възможност на всяка култура, на всяка домакинстваща нация, да предложи своята визия, собствената си идея, културна интерпретация и собствен прочит на същността на олимпизма, и да ги възпроизведе, и прояви чрез начина, по който организира и поднася на останалия свят своя прочит на Игрите. Важно е всяко наследство, което планираме много преди самите Игри да са се случили, да се замисля с оглед на това как ще се отразят върху реалния живот на хората, за да отекне максимално дълго в историческото време и пространство. Идеята тук е максимално широк кръг от хора и институции да извлекат максимално възможни ползи от една Олимпиада не само като домакини, но и като част от този невидим междукултурен диалог, на тази синергия на общуване между нациите. Затова организацията на Игрите следва да произтече от местното познание, символи и културен код, който е в основата на създаването на тези трайни наследства, за които споменах.“
К. Иванов: Проф. Митев, доц. Сандански, много благодаря за този задълбочен анализ и за времето, което отделихте, за да се реализира това интервю. Пожелаваме успех на организаторите, домакините и участниците, и с нетърпение очакваме една интересна и ползотворна Зимна олимпиада!
