Военните бързат с бронирани машини за пехотата и подводници, но средства в бюджета не са предвидени
Други от НАТО ще трябва да пазят небето ни, докато дойдат първите български F-16
Струпването на руски войски около границата с Украйна вече тревожи и българския президент Румен Радев, след като преди два дни заплаха за националната сигурност от действията на Москва видя и министърът на отбраната Стефан Янев.
“Кризата в Украйна създава заплаха за сигурността не само на България и нашия регион, а на цяла Европа.
Това е криза с глобални измерения
Там диалогът се води на най-високо ниво между САЩ и Русия, НАТО и Русия, Европейския съюз и Русия”, заяви президентът в отговор на въпрос. Радев открои позицията на България като част от международните усилия за намаляване на напрежението.
Президентът и върховен главнокомандващ коментира най-горещата международна тема след анализа за състоянието на армията на началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов, на което присъства.
Предстоящото заседание на Консултативния съвет по национална сигурност обаче няма да е посветено само на кризата и руската заплаха, стана ясно от изявлението на Радев. Той свиква на 15 февруари правителството, партиите и шефовете на служби, за да обсъдят заплахите за националната сигурност и състоянието на отбраната на страната.
Преди 3 дни пък военният министър Стефан Янев обяви, че в сегашното си състояние армията не може изцяло да осигури отбраната на страната.
“Трябва веднъж завинаги да спрем да се сещаме за проблемите на армията от криза до криза и от катастрофа до катастрофа”, заяви вчера Радев, след като чу анализа на адмирал Евтимов.
Декларацията на новото правителство, че националната ни сигурност ще се гради върху конституционните задължения на Българската армия, да бъде подплатена с ясни ангажименти, ясни виждания и подкрепа как точно ще бъдат развивани и осигурявани въоръжените сили, призова президентът.
Той ще иска от правителството и партиите
ускорено достигане на разходите за отбрана до 2% от БВП
и финансиране на проектите за модернизация. В сегашния проект на бюджета за 2022 г., предложен от правителството и минал на първо четене в парламента вчера, не са предвидени разходи за купуване на ново въоръжение. МО
разполага само със 100 млн. лв.
за капиталови разходи извън плащанията по вече започнали проекти - купуването на F-16 и нови патрулни кораби, както и ремонта на МиГ-29. Общите разходи за нови оръжия на армията през тази година са под 500 млн. лв.
Още през тази година да бъде задвижен проектът за закупуване на 150 бронирани бойни машини за Сухопътните войски, зарече се и вчера министър Янев. Засега се предвижда за новите бойни машини да бъдат дадени 1,5 млрд. лв. като търгът бе спрян при третото правителство на Бойко Борисов, защото офертите надхвърляха значително предвидения лимит. В напреднала фаза са и разговорите за купуването на
поне две подводници
втора ръка, разказа в четвъртък началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов.
“Подводниците са ни нужни, за да контролираме ефективно ставащото в Черно море и териториалните води на България”, заяви той.
Стефан Янев обаче отказа да отговори дали има уговорка с вицепремиера и финанов министър Асен Василев перото за закупуване на нови оръжия и технологии
да бъде увеличено през юли, когато се предвижда актуализация на държавния бюджет
“Не говорим с уговорки, а с числа в бюджета”, отвърна Янев на запитване на “24 часа”.
Засега бюджетът не предвижда и механизъм за ускорено нарастване на заплатите на военните, какъвто има за учителите например. Така единствената възможност за материално стимулиране, за да се запълнят свободните места в армията, е увеличение на парите за храна от 120 на 200 лв. на месец, което бе поискано от Янев пред депутатите от отбранителната комисия.
“На консултативния съвет при президента трябва да решим като общество каква армия ни е нужна. И ще подкрепим ли модернизацията, ще подкрепим ли хората в армията”, подчерта вчера началникът на отбраната.
България е заплашена да не може сама да охранява въздушното си пространство, ако бъде забавена доставката на 8-те нови изтребителя F-16, предупреди президентът Радев. Самолетите бяха платени авансово и са на стойност над 2 млрд. лв. Първоначално доставката им бе предвидена за края на 2023 и началото на 2024 г. Преди дни обаче министър Янев призна, че от фирмата производител “Локхийд Мартин” са предупредили за възможно забавяне.
“Въпросът ще закъснеят ли и защо, може да зададете на министър-председателя Борисов и неговото правителство, при какви условия и с какви клаузи са сключвали този договор”, допълни Румен Радев.
България ще поиска информация от САЩ за забавянето,
тъй като сделката е между двете правителства, разясни пък Янев. На база на тази информация трябва да се направи планиране дали българските ВВС ще могат да осигурят сами охраната на въздушното пространство, или ще се наложи да се търси помощ от други държави в НАТО. България вече на няколко пъти е допускала изтребители на други страни на мисии по охрана на българското небе. Такива през годините е имало с Италия и САЩ, а през тази седмица в България пристигат испански изтребители “Юрофайтър”. От пролетта за опазване на небето на България пък ще бъдат изпратени два изтребителя F-35 от Нидерландия.
И дронове ще са ни нужни за батальона, чакаме от другите в НАТО да пратят
Създаването на българска батальонна бойна група, която да е част от силите на НАТО за сдържане, също ще бъде обсъдено на Консултативния съвет по национална сигурност, разказа началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов.
Такива бойни групи вече има в прибалтийските страни и Полша.
Идеята за създаването на бойни групи в България, Румъния, Унгария и Словакия се обсъжда в НАТО още от октомври, призна адмиралът. Тя е била на командващия на силите на алианса в Европа ген. Тод Уолтърс. България обаче предлага промяна в концепцията и страната ни едновременно да е и рамкова държава, което означава да осигурява командването и основните сили за бойната група.
Батальонните бойни групи на НАТО са с численост от 850 до 1000 човека, обясни началникът на отбраната.
Основата на бойната група ще е български механизиран батальон, разказа адмирал Ефтимов. Това означава, че България ще осигури 500 от общо 1000 бойци, които ще бъдат включени в бойната група.
Както обяви вече премиерът Кирил Петков, за попълването ѝ ще бъдат ползвани и войници от други държави в НАТО. В групата ще бъдат поканени вероятно и военни от САЩ.
За сформирането на батальонната бойна група ще са нужни и способности, с каквито България не разполага, разказа адмирал Ефтимов.
България ще поиска от съюзниците в НАТО да изпратят разузнавателни дронове, артилерия, въздушна поддръжка, стана ясно от изказването на началника на отбраната.
Ден след КСНС във вторник започва среща на министрите на отбраната на НАТО, където ще се обсъжда и българското предложение.
