Всеизвестно е, че много обществени проблеми могат да бъдат измерени чисто икономически. Например честите задръствания в час пик в големите градове, освен че късат нервите на хората, имат съвсем точно изражение в числа, например загубата на време. По света измерват дори икономическите вреди от пътните катастрофи – освен загубата на човешки живот произшествията нанасят точно измерими загуби на икономиката.
Същото е и с тютюнопушенето. Ако всички пушачи в света изведнъж се откажат от този вреден навик, здравните системи безспорно биха били облекчени и може да се измери съвсем точно с колко. Защото заболяванията, в дъното на които е тютюнопушенето, съкращават човешкия живот, оттам намаляват трудоспособната възраст, натоварват здравните каси да реимбурсират повече лекарства за хронично болните, увеличават болничните, предизвикват нужда от повече болнични легла, а всичко това струва пари.
От другата страна на везната може да се постави тютюневата индустрия – в нея работят точно определен брой хора, които изработват продукт, от чиято продажба в хазната постъпват данъци. Тези хора се осигуряват, покрай това производство има цял кръг от съпътстващи дейности и т.н.
Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) представи наскоро изследване (виж тук), което разглежда и оценява какъв благоприятен ефект върху икономиката би имало хипотетичното преминаване на пушачите у нас към по-малко негативни за здравето алтернативи, каквито са бездимните тютюневи изделия.
И тъй като става дума за хипотеза, са разгледани 3 варианта: какво би станало ако само 1% от пушачите у нас минат на алтернатива, какво би станало ако това направят 15% от тях и най-благоприятният сценарий – ако 50% променят навиците си.
Според последното издание на световния The Tobacco Atlas тютюнопушенето причинява пряко или непряко в различна степен 7 вида заболявания, като най-тежки са последиците, които водят до исхемична болест на сърцето, причиняват мозъчен инсулт или инфаркт, следват хронично-обструктивните болести на белия дроб, инфекциите на горните дихателни пътища, рак на трахеята, диабет и туберкулоза.
Ако само 1% от пушачите бяха минали на бездимни алтернативи, то разходите на НОИ и работодателите за издадени болнични листове, свързани с четирите социално-значими заболявания щяха да бъдат намалени с приблизително 80 хил. лв. средно на година, базирано на изчисления за периода между 2014 и 2019 г. или с около 1%. Това показват изчисления на ЕКИП въз основа на данните на НОИ за издадените болнични и на НСИ за броя на пушачите.
Вторият сценарий сочи, че ако 15% от пушачите бяха минали на бездимните алтернативи, то това ще намали разходите с 12% или приблизително 1,2 млн. лв. При варианта с 50% преход - съответно 42% или 3,9 млн. лв. средно на година.
По отношение на оптимизацията на здравните разходи за лечение на 4-те основни заболявания, свързани с тютюнопушенето - при вариант с 1% преминаване към бездимни алтернативи възможността за спестяване на пари на здравния фонд е малко над 1 млн. лв., а при 50% сумата нараства до 50,7 млн. лв. средно на година.
От ЕКИП също така изчисляват, че пропуснатите ползи за икономиката през 2019 г. свързани с тютюнопушене възлизат на 4,4 млрд. лв. годишно или 3,7% от БВП.
От друга страна потенциалните преки ефекти от промяната на потребителските навици от конвенционални към бездимни тютюневи изделия достигат до намаляване на разходите с 1,8 млрд. лв. на година при най-оптимистичния сценарий.
