Сега инфлацията идва от вън, при Виденов беше от вътре и удари рекорд за ХХ век

“Инфлацията за февруари над 100%”, гласи заглавие в “24 часа” в броя от 19 февруари 1997 г.

Става дума за изчисления на Икономическия институт на БАН, чийто директор тогава прогнозира, че България скоро ще навлезе в спиралата на хиперинфлацията.

Академиците обаче са били прекалени оптимисти. Само няколко седмици по-късно излизат официалните данни на НСИ, че през февруари, сравнено с януари същата година, цените всъщност са нараснали с 242,4%.

С други думи, почти са се утроили. Или ако ползваме класификацията на икономическия институт CATO,

цените у нас тогава са се

удвоявали на всеки 17 дни

Според същото изследване българската хиперинфлация от 1996-1997 г. е класирана на 21-о място в света за последните 100 години. За сравнение, прословутата инфлация в Германия, за която сме чели в “Черният обелиск” на Ремарк, е класирана на 4-о място. Тогава - през 1922 и 1923 г., цените са се удвоявали на всеки три дни.

Абсолютен рекордьор за века е унгарската инфлация през първата половина на 1946 г. Месечното нарастване е било 13 квадрилиона процента, или цените са се удвоявали на всеки 3 часа.

През февруари 1997 г. “24 часа” публикува непрекъснато материали как килограм сирене сутринта е струвало 2000 лв., а следобед – 3500 лв. Или как търговци се оправдават, че купуват яйцата от борсата в долари и не могат да ги продават по-евтино. Самият долар в един момент беше 3000 лв. Да не говорим за изчезналия бензин, стопяването на спестяванията и куп други съпътстващи мизерии.

Разликата между българската хиперинфлация от Виденовата зима и тези в Германия и Унгария обаче е, че там става дума за размирни времена – едното се е случило непосредствено след Първата световна война, а другото – след Втората.

Родната хиперинфлация си беше по чисто доморасли причини. У нас първите признаци, че нарастването на цените не може да се овладее, започнаха още в началото на 1996 г., макар че тогава инфлацията бе по-скоро галопираща - между 10 и 15% месечно. Непосредствената причина бе силната доларизация на икономиката, съчетана със свободен курс на долара към лева.

Едновременно с това правителството на Жан Виденов се втурна да налага по-силен административен контрол върху цените и външната търговия,

което опразни магазините

Паралелно с това банковата система започна да се задъхва от липса на ликвидни средства. По средата на годината министърът на промишлеността Климент Вучев публично призова затрудняващите се предприятия да спрат да плащат кредитите. Но дори без този призив банките вече бяха в много лошо състояние и през септември 1996 г., когато

9 търговски банки бяха

обявени в несъстоятелност,

крехката връзка между кредитния пазар и реалната икономика съвсем прекъсна. Фирмите нямаха никакъв достъп до нови кредити.

През 1996 г. държавният бюджет бе преправян три пъти, след като бе приет едва през февруари 1996 г., като и трите пъти касовият дефицит нарастваше. Получаваше се нещо като вътрешнодългова спирала: ускоряването на инфлацията предизвикваше изпреварващо спадане на бюджетните приходи в сравнение с разходите. През юли например ДДС бе увеличен от 18 на 22%, но и това не помогна.

През късната есен на 1996 г. специалистите съветваха БНБ да наложи фиксиран курс на лева към долара, но вече нямаше кой да поеме политическата тежест от такова решение, защото Жан Виденов подаде през декември оставка като премиер. В крайна сметка за целия период на управлението на Виденов – едни непълни три години, цените нараснаха с 2554%, т.е.

са се вдигнали

около 30 пъти

Всички останали случаи на по-висока от нормалната инфлация у нас са причинени изцяло от външни фактори. А и разликата в мащабите с Виденовата хиперинфлация е като между земята и небето.

Между 2004 и 2007 г. цените също нарастваха, като апогеят беше от средата на 2008 г., когато годишната (а не месечната) инфлация стигаше на моменти до 15%. Тогава причината в общи линии беше небивалият възход на китайската икономика, която растеше с по 11% годишно и провокира нарастване на цените в световен мащаб. Този тренд обаче бе прекъснат от световната финансова криза през 2008 г.

Сега годишната инфлация стигна миналия месец до 7,9% и вероятно ще нараства още до март-април, когато

нищо чудно да стигне 10%

Причините пак са изцяло външни – следпандемичното възстановяване в съчетание с количествените стимули на централните банки в развитите страни провокираха нарастване на потреблението. Което винаги е в състояние само да помпа инфлацията, но не и да я укротява. Като добавим и нарастването на цените на горивата, върху които няма как да влияем, както и цените на тока на борсата, които се вдигнаха навсякъде в Европа, това са в общи линии причините за случващото се с цените сега.