Най-добрият сценарий е производството на ток да стане нискоемисионно чрез газификация на въглищните централи, а вбъдеще да започне производство на енергия от водород, казва апредседателят на Асоциацията на топлофикационните дружества в България
- Инж. Георгиев, какви са възможностите пред България в контекста на Зелената сделка?
- Европейската зелена сделка е стратегия на ЕС с изключително значение. Тя има за цел икономиката на Европа да стане по-зелена, по-конкурентоспособна и ресурсно ефективна до 2050 г. Тази амбициозна задача може да бъде постигната само при цялостна промяна на начина, по който функционира всеки един сектор. Това означава пълна декарбонизация на индустрията и кръгова икономика.
Зeлeнaтa cдeл?a зacяга вcич?и oтpacли. Зa нaшaтa и?oнoми?a тoвa oзнaчaвa цялocтнa тpaнcфopмaция нe caмo в ce?тopa нa пpoизвoдcтвo нa eлe?тpoeнepгия, нo и във вcич?и видoвe бизнec, ?oитo тpябвa дa пpeycтpoят нaчинa, пo ?oйтo работят днес. За България зелената трансформация ще бъде дълъг и труден процес. Това се дължи на факта, че страна ни е с най-въглеродно интензивна икономика в ЕС. Причините са две.
От една страна при нас въглищата още са основен източник за производството на ток и от друга, икономиката ни е относително силно енергоемка. Тази картина може да се промени по няколко начина. Първият е производството на ток да стане нискоемисионно чрез газификация на въглищните централи, а вбъдеще да започне производство на енергия от водород.
Това е най-добрият сценарий, но за да стигнем до използването на все още много скъпия водород трябва да преминем през природния газ. Технологично трансформацията е възможна. За прехода обаче ще е нужен голям финансов ресурс, много внимателно планиране и още повече работа. Нужна е осигуряването на финансова подкрепа от национално и европейско ниво чрез заложените механизми за справедлив преход. Само по този начин ще бъдат запазени работните места и енергийната независимост на България.
Преходът към зелена и дигитална икономика изисква достъп до обучения на всички заети лица с цел развитие на уменията и адаптиране към изменящата се работна среда. Смятам, че Зелената сделка е възможност за България. Считам, че тя е необходима, защото от това зависи бъдещето на тези, които идват след нас.
- В кои страни използват газ за прехода си към нулеви въглеродни емисии?
- Мога да дам за пример Гърция, Чехия, Германия и Италия. Тези държави са заложили в енергийния си план именно използването на газ за "зеления преход". Ние също имаме всички необходими условия и възможности да последваме примера им.
Чрез замяната на въглищата с природен газ ще се намалят ефективно емисиите от въглероден диоксид – компонент, който може би е малко подценяван в настоящия енергиен микс на страната. Ако искат централите на въглища да продължават да работят, трябва да изпълнят заложените от ЕС цели за намаляване на емисиите парникови газове с до 50-55% с хоризонт до 2030 г. като част от новата „Зелена сделка”.
- Как да направим зеления преход успешен за България?
- Първо искам отново да подчертая, че зеленият преход може да бъде успешен, само ако е плавен и справедлив. Той трябва да бъде съобразен с икономическите и социални специфики на България. Необходимо е да запазим базовите си мощности и заетите във въглищните региони. По този начин ще се гарантира икономическата и социална стабилност на страната. Не трябва да допускаме да има изоставени, напротив, необходимо е да се помисли в посока как да бъдат осигурени нови работни места с достойни заплати.
Смятам, че първата и важна стъпка по пътя на Зелената сделка, е направена чрез Плана за възстановяване и устойчивост. В него е положена основата на зелената и цифрова трансформация на икономиката. Също така, както нееднократно съм заявявал, разговорът за прехода трябва да се води между всички заинтересовани страни, за да може да се случи той информирано, по честен и справедлив за хората и бизнеса начин. България трябва да участва активно във всички дискусии, касаещи иновациите и инвестициите в нови технологии, в контекста на изискванията на ЕС. Всички сме наясно, че енергийният преход вече тече. Усилията за намаляване на въглеродните емисии са започнали от 90-те години насам.
- Ясно ли е бъдещето на въгледобива у нас?
- Това може би е един от най-трудните за решаване проблеми пред страната ни. Енергийният преход изисква системен поглед, който да обхваща не само това, което се случва на местна почва, но и общата политика на Европейския съюз по отношение на климата и енергетиката. Предстоят да бъдат взети важни решения, които ще определят бъдещето на сектора ни. По тази причина прекомерното желание за осъществяване на бърза трансформация, крие риск за енергийната независимост и сигурност на България.
Действията не трябва да почиват на емоции, а на трезви и добре обмислени решения. Изисква се многофакторен анализ на средата, оценка на системните рискове и стратегическо целеполагане въз основа на получените резултати. Една добра енергийна стратегия би трябвало да включва генерална концепция за дългосрочното развитие на енергийната система. Смятам, че местните власти са ключовата фигура в процеса на преминаване на регионите към нисковъглеродна икономика. Ролята на хората също ще бъде от важно значение за осъществяването на енергийната трансформацията в страната ни.
Задължителна част от енергийния преход трябва да бъде запазването на работните места, повишаване на доходите и запазване на базовите мощности. Преходът към нискоемисионна енергетика включва използването на онези източници, които освен че не отделят вредни и парникови емисии, осигуряват надеждност и сигурност на цялата електроенергийна система. Както споменах в началото, природният газ ще има стратегическа роля за осъществяване на плавен и справедлив преход.
Единствената алтернатива, за да продължат въглищните ни централи да работят и да се гарантира енергийната сигурност, е те да преминат на природен газ. Няколко български топлофикации като тази в Перник и Русе, вече направиха първите стъпки за тяхната трансформация. Като председател на Асоциацията съм в непрекъсната комуникация с всяко едно дружество. Разговаряйки с представители на двете централи, бях информиран, че се очаква тази година да бъдат пуснати в експлоатация газови когенератори. С тази мащабна инвестиция ще произвеждат чиста енергия.
Дългосрочните планове са за изцяло премахване на въглищата от енергийния им микс. Реализацията на тази цел обаче изисква време и огромен финансов ресурс от различни източници за проектите за трансформация към газово базирани мощности по различни европейски механизми. Десетки милиарди могат да бъдат ориентирани така, че да гарантираме в максимална степен работата на нашите въгледобивни дружества и топлоцентралите, докато не намерим заместващи мощности. По този начин ще има ефективен преход, отговарящ на предизвикателствата на европейската Зелена сделка и дългосрочна устойчива перспектива за развитие на регионите.
- Казахте, че действията не трябва да почиват на емоции, а на трезви и добре обмислени решения. Какво ще се случи обаче, ако българските национални интереси в енергетиката не се защитят и въглищните централи бъдат затворени предсрочно?
- Затварянето на въглищните централи не е възможно веднага, защото ще изложи на риск енергийната сигурност и независимост на България. Напълно съм съгласен със стремежа на ЕС за намаляване на вредните емисии. Надали има някой, който да иска да диша мръсни изпарения било то от производствени предприятия или автомобили. Смятам, че преход не може да бъде осъществен без да се вземат предвид спецификите на отделните държави членки.
Както може да се очаква, енергетиката на всяка една страна е изправена пред различни предизвикателства, свързани с трансформацията към производство на електроенергия от алтернативни горива. Има страни, които са главни центрове на потреблението на твърдите изкопаеми горива. Като пример мога да дам Германия, Полша и Чехия. България е една от страните в ЕС, които най-много разчитат на въглища за производство на електроенергия.
Въпреки амбициозните цели на ЕС, замяната им няма как да се случи от днес за утре. Редуцирането на дела на въглищата при производството на енергия трябва да бъде поетапно, за да не пострада икономиката. Преходът трябва да се реализира без да доведе до социална криза. Индустрията трябва да остане работоспособна. Лично аз считам, че плавният справедлив пpexoд oт въглищa ?ъм пpиpoдeн гaз и дpyги възoбнoвяeми изтoчници нe caмo щe имa въздeйcтвиe въpxy o?oлнaтa cpeдa, нo и щe дoнece coциaлни и и?oнoмичec?и пoлзи зa бългapитe.
- Какви са предизвикателствата пред сектора и в каква посока ще се развива?
- Предизвикателствата пред сектор "Енергетика" ще стават все повече, като освен конкурентоспособността на преден план ще излизат и все по-строгите изисквания, които трябва да изпълняват предприятията. Вярвам обаче, че топлофикациите у нас ще се справят, защото имат желанието и ресурса за това.
Няма да е бърз преходът от въглища към газ, но предвид, че повечето въглищни централи в България са разположени в близост до газовата инфраструктура, това ще улесни процеса на преминаване към природен газ. Отделно всички инвестиции в инфраструктура в последните няколко години също ще допринесат позиционирането на страната ни като газов хъб, осигуряващ енергийна сигурност за региона, както и ще имаме по-добър достъп до конкурентен газ.
