Тези, които са го направили твърдят, че се чувстват по-свободни и по-щастливи
Докато все повече възрастните хора се решават да изоставят старите си телефонни апарати и да преминат на по-сложните смартфони, за да могат да общуват и в социалните мрежи като внуците си, някои младежи предприемат обратното. Причината е, че се чувстват зависими от интернет и искат да намалят времето, което прекарват в него.
Сред тях е 36-годишната англичанка Дълси Коулинг, която е креативен директор на рекламна агенция в Лондон. Около Коледа тя изненадва колегите и близките си със съобщение, че ще се върне към стария си телефон, който не осигурява достъп до интернет, а само разговори и текстови съобщения. Това означава, че няма да е винаги на разположение за комуникация онлайн.
Младата жена обяснява решението си с грижа за своето психическо здраве. “Един от решаващите моменти беше, когато се намирах с двете си момчета в парка, които са на три и шест години. Докато те играеха, аз си ровех в телефона. В един момент отделих поглед, за да видя какво правят, и установих, че всичките двайсетина родители около детската площадка правят същото като мен. Помислих си: “Какво се случва?! Всички ние пропускаме реалния си живот”, разказва Дълси Коулинг пред Би Би Си. Тя планира да използва времето, спечелено от изоставянето на своя смартфон, за четене на повече книги и сън. “Дадох си сметка, че едва ли на на смъртното си легло ще си спомням какво съм писала в туитър или научила от социалните мрежи. Тогава си помислих всъщност колко много време прекарвам в гледане на телефона си и как тази постоянна връзка с интернет действа върху мозъка ми, разсейва ме и ме отклонява от далеч по-съществени неща, които мога да направя в живота си”, обяснява Коулинг.
Едно скорошно изследване всъщност потвърждава нейните разсъждения. Според него девет от десет души във Великобритания вече притежават смартфон, като го използват средно по около 5 часа на ден. Същото потребление е констатирано и у нас. Проучване на изследователската агенция “Нилсен Адмосфер България” през миналата година е установило, че българите използват смартфоните си около 5 часа дневно, като младите между 15 и 34 г. - даже по шест часа и половина. Любопитно е, че жените прекарват с около час по-дълго, ангажирани с тях, в сравнение с мъжете. Те са и по-малко склонни да обръщат внимание колко време отделят за дейности в интернет, като общо около 70% признават, че не се интересуват от този въпрос. Всеки втори спи с мобилния телефон близо до главата си, а 23% изпитват нужда често да го проверяват дори когато нямат никаква причина да го правят, което е един от признаците за пристрастяване.
Аналогично проучване на агенцията, направено преди две години в Чехия, е показало, че чехите далеч не са така зависими от смартфоните си. Те им отделят с два часа по-малко от нас, а и не са толкова склонни да ги допускат рано в живота на децата си. Нещо, което в България се превръща в задълбочаваща се и тревожна тенденция. По данни на един от мобилните ни оператори 88% от българчетата между 7 и 14 г. притежават смартфон, а две трети от тях имат и включен мобилен интернет на него. Най-често го използват за влизане в социални мрежи.
“Мисля, че опасността от прекаленото ангажиране с технологиите е, че те изпразват от истинско съдържание живота ни. Културно ние се пристрастяваме към тях. Те притъпяват желанието ни да учим и възпрепятстват производителността ни”, обяснява Алекс Дънедин, който е образователен изследовател и технологичен експерт в Шотландия. Той се отказва от смартфона си преди 2 г. и твърди, че се чувства много по-щастлив и продуктивен, скъсвайки когнитивната връзка с устройството, осигуряващо непрекъснат достъп до глобалната мрежа. Дънедин не разполага и с никакъв друг телефон. Общува само чрез имейли и чатове през стационарния си домашен компютър.
53-годишната учителка Лин Войс от Бирмингам още преди 6 г. осъзнава, че трябва да се раздели със смартфона си. Прави го, за да насърчи дъщерите си да използват по-малко собстевните си устройства. И наистина стратегията ѝ върши работа – никой в семейството не се изкушава вече да проверява телефона си, докато отиват в ресторант или пък правят нещо заедно, след като тя демонстрира, че може да се живее и без непрекъсната връзка с глобалната мрежа. “Беше полезно и за самата мен, защото свали много от натиска, на който бях подложена. Не се чувствах задължена да отговарям незабавно на нещата, които ме питат служебно, или да съм на разположение, когато съм навън, тъй като колегите и близките ми знаеха, че вече нямам непрекъснат достъп до интернет”, разказва Лин Войс пред Би Би Си. Пандемията обаче осуетява плановете ѝ да има живот без смартфон. Налага се отново да се върне към него, за да може за се справя с QR кодовете в ресторантите и така наречените ковид паспорти. А и носенето му непрекъснато улеснява комуникацията с една от дъщерите ѝ, която отива да живее в Париж.
И ако за Лин Войс смартфонът е осъзната необходимост и тя вече се е научила как да не му позволява да заема централно място в нейния живот, за много други хора по време на пандемията той се превърна в основен прозорец към света. Оставайки в самоизолация, те разбраха, че чрез него могат лесно да пазаруват, да получават достъп до различни обществени услуги и да общуват по-пълноценно с близките си от разстояние.
Експертът по психологически ефекти от използването на интернет и съвременни технологии Дария Кус намира това за нормално и смята, че с премахване на блокиранията заради пандемията много хора ще преоценят използването на своите смартфони, тъй като различни проучвания показват, че има връзка между дългото сърфиране в мрежата и повишената тревожност и депресиите. Разбира се, тя не очаква да има някакво масово отказване от тях, въпреки че доста млади хора съобщават, че са изоставили своите модерни устройства и продажбите на обикновени телефони се увеличават за първи път след 2018 г. Според нея за мнозинството активни хора ще е много трудно да живеят без непрекъснат достъп до интернет, тъй като това означава да се откажат от използването например на приложения за откриване на адреси или за поръчване на по-евтини таксита, което ще изисква от тях по-добро планиране на ежедневието им.
