Увеличават ли се мъртвите души след преброяването
Световният ден на изборите ни напомня лошата практика правилата за гласуване да се поправят в 12 без 5
Днес се отбелязва Световният ден на изборите - той е всяка година в първия четвъртък на февруари.
Инициативата започва през 2005 г. Тогава на международна конференция в Унгария изборни експерти и представители на изборни комисии от цял свят приемат идеята за изпращане на послание, което да укрепи свободните и честни избори. След падането на социализма една от най-големите заплахи за новите демокрации в Централна и Източна Европа се оказва
липсата на
постоянни
изборни структури
Така се създава Асоциацията на избирателните комисии от Централна и Източна Европа. Сред целите на деня за избори са: информиране на обществеността за предизвикателствата с различните изборни системи за гласуване; насърчаване активното участие на гласоподавателите; привличане на младите избиратели.
Как стои България на този фон след феноменалната изборна 2021-а - не е имало друга такава година в прехода. Имаше три парламентарни, последните 2 в 1 заедно с президентски. И бе приета дълбока промяна - машинното гласуване.
Всеки следващ вот беше с по-ниска избирателна активност, като достигна рекордно ниските 40,23% на парламентарния вот на 14 ноември и 34,84% на балотажа за президент.
Което е сигнал за проблем с легитимността на демокрацията.
Защо изборното законодателство се променя само непосредствено преди избори?
Обяснението на Даниел Стефанов, политолог и изборен експерт:
1. Не остава време за по-дългосрочни въпроси, защото винаги има много текущи проблеми, които трябва да бъдат решени в спешен порядък.
2. Навикът на цялата политическа класа да мисли за изборите чак когато те наближат. Това е стара болка на българския политически живот и тя ще продължи през следващите години.
По каква система ще са следващите редовни парламентарни избори?
Последно Изборният кодекс бе променен на 14-часово заседание почти до полунощ преди Великден 2021 г. Тогава депутатите решиха, че пропорционалната система за избор на депутати важи до следващите редовни парламентарни избори. Но не се знае с какво ще бъде заменена.
Защо бе приет този регламент? Защото на 6 ноември 2016 г. “Шоуто на Слави” инициира национален референдум, на който над 2,5 млн. избиратели гласуваха “за” да се въведе мажоритарна система в два тура. После от “Шоуто на Слави” решиха да създадат партия, за да се изпълнят решенията на референдума. Създадоха “Има такъв народ”, която сега е в управляващата коалиция, но кога и как ще има мажоритарна система, не се знае.
Ще има ли връщане към хартиените бюлетини?
На 22 януари т.г. на конгрес на БСП лидерът Корнелия Нинова посочи машинния вот като фактор, довел до ниския резултат на левицата. “БСП да преосмисли твърдата си подкрепа за машинното гласуване и да предложи въвеждането на смесен вот - на машина и с бюлетини, за да може всеки гражданин да има право на избор”, посочи Нинова на конгреса. Но пък заяви, че машинното гласуване било важно в битката с купения вот и прозрачността на изборите.
След като се преброихме, какво ще стане с избирателните списъци?
Според предварителната оценка на НСИ населението в България е 6,5 млн. души, а спрямо предишното преброяване през 2011 г. сме намалели с 11%, или около 844 000 души. Въпреки това през ноември 2021 г. от ЦИК обявиха, че право на глас имат малко над 6 708 000 души. На какво се дължи голямата разлика в числата?
Те не трябва да бъдат механично сравнявани, каза Даниел Стефанов. Избирателните списъци се изготвят по данни на ГРАО. “ГРАО дава информация за всички хора, които имат издадени ЕГН и повечето от тях имат издадени български лични карти. Това са всички хора с българско гражданство, без значение къде живеят. Докато преброяването практически
отчита хората,
които живеят в
границите на
България”,
обясни изборният експерт. Според него разликите в числата се дължат както на факта, че има много непреброени българи, така и на това, че в списъците на ГРАО са включени сънародниците ни в чужбина, без значение дали имат валиден документ, или не.
Това повдигна и въпроса за актуализацията на избирателните списъци, включително за изчистването на т.нар. мъртви души – дългогодишен казус, за който така и не е намерено решение.
Доколко обаче той изкривява електоралната картина? Според Даниел Стефанов твърденията, че избирателните списъци в България са голям проблем, са преувеличени. “Изборният стандарт казва, че всички с право на глас трябва да бъдат в списъка, и ако не са - тогава имаме проблем. Затова много точно и внимателно трябва да се анализира въпросът със списъците”. Дали наистина ГРАО не е пропуснало да отбележи хора, които са починали?
“Единият вариант е да се вземе един избирателен списък и да се почне проверка дали наистина хората живеят на посочените в списъка адреси. Другият вариант е обратното - да се поканят хора, които да проверят дали са точни данните им в списъците. Преди това може да се направи съпоставка на двата списъка - този на ГРАО и на НСИ, и да се види къде са най-големите разлики”, обясни Стефанов.
Актуализацията на избирателните списъци повдига въпроса и за пропуските и злоупотребите в изборните секции от долните нива на изборната администрация. Само че дали в списъците се корени проблемът за пропуските и злоупотребите в секциите?
Според Даниел Стефанов, ако има злоупотреби в някои секции - например отбелязване на хора, които не са гласували, това не е проблем на избирателния списък, а на
качеството на
избирателната
комисия
“Ако някой иска да злоупотребява със списъка, той може да го направи без значение дали списъкът е точен, или неточен. Може да го направи с хората, които системно не гласуват. Във всяко населено място членовете на комисиите имат представа кои хора ходят да гласуват и кои - не”, обясни той.
Всъщност още няма детайлна равносметка от провеждането на трите вота у нас миналата година - и по отношение на избирателната активност, и за ефекта от честата смяна на формата на гласуване. Такава равносметка може да се получи само от подробен доклад на Централната избирателна комисия.
