Увеличението на доходите щяло да компенсира инфлацията, но това не елиминирало усещането на хората, че разполагат с по-малко пари
БНБ се оказа по-консервативна в очакванията за ръст на икономиката за тази година и по-внимателна към инфлацията в сравнение с експертите на финансово- то министерство. Това става ясно от декемврийската прогноза на централната банка, обявена преди дни.
Ако прогнозата на БНБ се окаже по-реалистична от тази на финансовото министерство, това означава, че ръстът ще е с 1,2% по-нисък от този, който е записан от правителството.
Средносрочната бюджетна прогноза, на базата на която е конструиран и бюджетът за 2022 г., планира ръст на БВП от 4,8%. Централните банкери обаче очакват забавяне на ръста до 3,6%. Аргументите им -
значително
по-слаб растеж
на частното
потребление,
понижение на правителственото и по-бавно възстановяване на нетния износ и инвестициите, които дърпат икономиката нагоре.
Като фактори за забавянето на растежа на частното потребление през 2022 г. БНБ посочва високата база от 2021 г., очакваните негативни ефекти от прогнозираното ускоряване на инфлацията върху реалния разполагаем доход на домакинствата и потребителските нагласи.
БНБ следи по-внимателно и инфлацията и очаква по-висока от тази, която планират от финансовото министерство. Тя е посочена като виновник за очаквания по-слаб ръст в потреблението, защото оставя по-малко разполагаем доход при хората. Централните банкери очакват годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, да продължи да се ускорява през първото полугодие, а през второто
ще се забави
до 7,5% в края
на годината
Финансовият министър Асен Василев очаква пикът на инфлацията да е през април, след което тя ще се успокои до 5% за 2022 г. Прогнозата на БНБ е, че едва към края на 2023 г. ръстът на цените ще се стабилизира около 3,4%.
По-предпазливите си очаквания БНБ мотивира така: “Риск за реализиране на по-висока инфлация произтича от възможни промени в цените на електроенергията, ВиК услугите и топлинната енергия на регулирания пазар след изтичане на въведения от правителството през декември 2021 г. мораториум върху цените до 31 март 2022 г. От друга страна, удължаването или разширяването на обхвата на въведените от правителството мерки за компенсиране на фирмите за цените на енергоизточниците след първото тримесечие на 2022 г. е предпоставка за реализирането на по-ниска инфлация спрямо заложеното в базисния сценарий на прогнозата”.
От централната банка добавят към очакванията си като проинфлационен фактор и ръста на цените на храните на международните пазари, увеличението на разходите за труд в еврозоната и в други основни търговски партньори на България.
От БНБ посочват, че ръстът на доходите ще компенсира нарастването на инфлацията, но въпреки това у хората ще остане усещането, че разполагат с по-малко пари за потребление.
Имало и риск през 2022 и 2023 г.
да се постигне
по-нисък растеж
спрямо този в базисния сценарий. Основните причини били в евентуално отлагане на инвестиционни проекти, финансирани с национални средства, по-бавен темп на усвояване на средствата по европейски програми, както и забавено изпълнение на инвестиционните проекти от плана за възстановяване.
