Годината започва с излишък в хазната от 940 млн. лева
8,2 млрд. лв. за капиталови инвестиции залага правителството, за да постигне “бюджет на растежа” за 2022 г. Това означава, че инвестициите от държавния сектор ще бъдат 5,8% от БВП за разлика от миналата година, когато процентът беше 2,9. Дефицитът без ковид мерките ще е 2,5%, а с тях - 4,1. Това означава, че изцяло се финансират инвестициите - без тях излишъкът в бюджета е 1,7%.
Това заяви министър-председателят Кирил Петков след заседание на Министерския съвет в понеделник, на което правителството одобри проекта на бюджета.
Публичните вложения ще бъдат подкрепени от средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост. Това финансиране ще стимулира и частните инвестиции. Те ще нарастват и поради подобрение на очакванията, свързани с намаление на несигурността сред икономическите агенти и повишеното търсене, прогнозира правителството.
Освен в инфраструктура обаче ще се инвестира и в човешки капитал, изтъкна Петков. За първи път ще има безплатни детски градини и ясли от април, заделени са допълнително и 70 млн. лв. за изграждане на детски градини. Възнагражденията на учителите ще достигнат до 125% от средната работна заплата. Освен това няма да има нито един пенсионер, чиято пенсия ще е под линията на бедност. Всички ковид мерки, както и тези за компенсация на високите цени на тока се запазват в следващите поне 6 месеца. “Този бюджет показва коалиционните партньори и техните политики в реални цифри”, обобщи премиерът.
Очаква се брутният вътрешен продукт да достигне 143 млрд. лв., а реалният растеж - 4,8%. Коефициентът на безработицата трябва да падне до 5%, но средногодишната инфлация ще се повиши до 5,6 на сто, като в края на годината ще се забави до 3,1%.
По думите му отсега нататък правителството няма да плаща за пътен ремонт или строителство само на база на представени фактури, а това ще става едва след проверка на качеството на извършената работа.
Петков засегна и харченето за отбрана, което занапред няма да е просто за “безцелно” купуване на нова техника, а ще се фокусира върху запълване на дефицитите.
По повод на възникналия спор между финансовия министър Асен Василев и работодателите, след като вицепремиерът нарече част от тях некадърни, Петков призна, че държавата наистина не е ефективен работодател, но в коалиционното споразумение са заложени мерки за справяне с проблема. Но коментарът на Василев също бил ясен - 710 лв. е най-ниското ниво на минимална заплата в ЕС. В същото време продуктивността на българските работници е малко над 50% от средноевропейската, а сегашната минимална заплата е по-малко от 27% от средноевропейската. “Това означава, че средно нашите работници са по-продуктивни, отколкото им се заплаща. Което означава, че най-вероятно се правят грешни решения във връзка с капиталовите инвестиции”, обясни Петков. Но подчерта, че роля играели и корупцията и неефективната съдебна система.
Междувременно финансовото министерство оповести, че очаква 940 млн. лв. излишък по бюджета, през януари. За сравнение през януари миналата година той беше двойно по-малък - 409,7 млн. лв.
Приходите, помощите и даренията са нараснали с 16,5% за година.
