Изследвания покрай 100 г. от рождението добавят още факти за нейния род
Родът на голямата Стоянка Мутафова по бащина линия е от Трявна, а изследвания по повод 100 г. от рождението на обичаната актриса хвърлят нова светлина върху ярките предци.
Случайно или не, от Трявна тръгват родословията на много изявени български театрални дейци - Константин Сапунов, Мариола Станчева, Адриана Будевска, Марта Попова-Сарафова, Златина Недева, Виолета Чушкова, Златина Дончева.
Данни за рода на Стоянка Мутафова са запазени още от XVIII в. Най-старите известни негови представители са Колю Стоянов Мутафчията, роден около 1770 г., и неговата съпруга Кубра. Един от синовете им - Петър, взел за съпруга Мария Генкова - внучка на легендарния чорбаджи Генко, защитника на Трявна от даалиите (от тур. планинци - скитащи разбойници сред мюсюлманското население на Родопите).
Това е открила в Държавния архив в Габрово изследователката Теодора Станчева, която се е посветила на краеведчески изследвания за тревненските родове. Петър и Мария имали син Димитър - баща на Константин Мутафов и дядо на Стоянка Мутафова, разказва Станчева.
Всъщност основните фрагменти от родовата история са събрани преди няколко години в книгата “Константин Мутафов. Животоописание и творчество”. Авторите Велислава Донева, Веселина Антонова и Стефан Вичев, братовчед на Стоянка Мутафова от родния град на баща - Русе, я подариха лично на голямата актриса навръх 95-ия рожден ден.
В това животоописание са документирани сведения, които хвърлят светлина върху рода на Константин Мутафов и неговата съпруга Екатерина, пишат авторите. Проследена е и съдбата на техните предшественици - прародителите на голямата актриса.
били
двата най-богати
и най-влиятелни
рода в Трявна
през XVIII и XIX в. Къщата на чорбаджи Генко например е била по-красива от прочутата Даскалова къща с резбованите тавани.
Колю Мутафчията пък е бил собственик на Славейковата къща”, разказва проф.Стефан Вичев. Възрастният мъж е приел за своя кауза да съхрани паметта за предците.
Любопитно е как Колю Мутафчията и чорбаджи Генко участват в защитата на Трявна от нападението на даалиите. Според архивите било 20 февруари 1798 г., Неделя Месопустна. От високия чардак, там, където днес се извисява часовниковата кула, тревненските първенци и чорбаджии наблюдавали веселието на мегдана.
В този миг конник пристигнал и съобщил, че даалиите настъпват. Чорбаджи Генко и Стоян Балабана събрали няколко млади мъже и започнали да организират защитата на селището. Чорбаджи Генко наредил да се съборят средният и горният мост.
Жените и децата от Трявна да се насочат към Горната махала, а мъжете да грабват пушките.
Не могли да спрат разбойниците и те започнали да безчинстват в Долната махала. Чорбаджи Генко се прибрал в къщата си. Наредил на домочадието през задната порта и през реката да бягат към колибите.
Даалиите влезли в къщата и заварили там да седи турчин с чалма - чорбаджи Генко се бил преоблякъл в турски дрехи. Приели го за един от своите. Кучето на чорбаджията обаче започнало да лае по разбойниците.
Той се уплашил да не бъде издаден и изпразнил един пищов върху му. Докато даалиите се суетели, чорбаджи Генко успял да се измъкне от къщата.
Даалиите останали в Трявна три дни, грабели и убивали.
Мъжете в Балкана подготвяли засада. Именно Колю Мутафчията се наел тайно да се спусне в Трявна. Подслушал ги и разбрал, че се тъкмят да отидат в Казанлък.
След това Колю отвързал един от даалийските коне в яхъра, метнал се и препуснал.
Даалиите видели конник да излиза от портите, но Колю ни се чул, ни видял...
Това е открила изследователката Теодора Славчева за предците на Мутафови в книжката “Кърджалии и даалии в Трявна”. Написана е по разкази на поп Димо Икономов, поп Йовчо и поп Кою Витанов, събрани от Христо Даскалов.
Тревненските Мутафови
вземат за фамилия
занаята, с който се
изхранват
- мутафчийството. Тежка и трудоемка работа по обработката на козя вълна. Майсторите изработват от козината здрави чували, чулове, конски зобни торби, дисаги, козиняви върви, въжета и др.
Според биографичните сведения от официалните източници Константин Димитров Мутафов - драматург, театрал, артист, преводач, критик, библиотекар, общественик, е роден на 28 март, стар стил, 1879 г. в Русе.
Майка му София Николова е от Битоля, Македония. Не се знае нищо за нейния род, къде и как се запознава и венчава с баща му.
Зад този брак се крият семейна тайна и трагедия. Баща му Димитър Петров Мутафов е роден през 1848 г. в Трявна в богато семейство. На 16 години напуска родния си град и заминава за чужбина. Връзката му със семейството се прекъсва за повече от 10 г. Близките дори правят помен.
През 1879 г. се връща при своите роднини, вече преселили се в Русе. Със себе си
води красива
черноока жена и бебе
Така че синът му Константин едва ли е роден в Русе, но винаги го е приемал за свой роден град и е твърдял, че е русенец. (Според непубликувани спомени на съпругата му Екатерина той е роден в Битоля - б.р.)
София не може да свикне с живота в Русе и често пътува при своите роднини. Семейно предание гласи, че при последното отпътуване на снахата към Македония баба му Мария скрива малкия Константин и влакът тръгва без него.
София не се връща повече в Русе. Димитър не създава ново семейство, единствената му грижа е да отгледа сина си. През 1908 г. Константин отива с театрална трупа на гастрол в родния край на майка си, търси я и разбира, че е починала.
Казали му, че до последния си дъх е страдала за него и умряла с името му на уста - все повтаряла “Коце, Коце...”.
Както вече стана дума, най-ранният известен представител на рода по мъжка линия - Колю Мутафчията (Мутафолу Мутафчи), е живял в края на ХVIII и началото на ХIХ в.
Според данъчен регистър на Трявна от началото на XIX в. той е живял в Горната махала и имал 4-ма синове - Димию, Дончо, Цаню и Петър.
Петър Мутафов е женен за Мария Генкова-Мутафова, известна и като Петровица, която 40 години ръководи семейните дела. Братът на Мария - Георги Генков, и синът му Стефан са участници в подготовката на Априлското въстание в Трявна през 1876 г. След погрома са хвърлени в затвора.
Трудолюбив и находчив като повечето балканджии, Петър натрупва състояние от търговия с мутафски стоки, печели търгове за откупуване на правото да се събират определени данъци, заема се и с лихварство.
Но е измамен с голяма сума пари, дадени назаем на роднина. Огорчен, той се затваря в себе си и почти не излиза от дома си. Умира през 1877 г. Натрупаните пари бързо се стопяват и съпругата му Мария се цани на чужда работа.
Двамата имат шестима синове - Никола, Стоян, Христо, Георги, Димитър и Кръстю, и три дъщери - Кина, Цана и Мариола.
Притисната от недоимъка, баба Петровица се мести в Русе и се грижи за внука си Константин, син на Димитър. Умира на 74 г., докато той е студент в Италия.
Бащата на Стоянка - Константин, бил умно и изобретателно момче, но болнаво.
Едно събитие в Русенската гимназия променя живота му. При гостуване на княз Фердинанд гимназистът произнася прочувствено приветствие. Князът е силно впечатлен и се разпорежда на младежа да бъде отпусната стипендия за следване в Англия, където да се подготви за дипломат.
Младият Мутафов
обаче обича театъра
и не желае
да става дипломат
Отказва стипендията и заминава за Италия, за да учи в драматична школа в Милано. Посещава Рим, Флоренция, Венеция, но по финансови причини не успява да завърши.
В началото на 1900 г. 21-годишният Константин се завръща. Става редовен артист в трупата на “Сълза и смях”. През 1907 г. заема поста библиотекар в Народния театър, там е още артист и драматург. Тогава работи активно с Иван Вазов.
На 34 г. е мобилизиран и участва в Балканските войни. През 1917 г. в Народния театър е премиерата на най-известната му пиеса - “Пленникът от Трикери”, по която е сниман и филм. От 1924 г. работи в Народната библиотека и отговаря за отдел “Архиви”.
В този период там постъпвят изключително ценни документи за нашата история и той въвежда научни методи за класифицирането им. През целия си живот учи езици. Докато работи в Народния театър, превежда от руски, френски, италиански и турски.
Изследвайки архивите на Народната библиотека, усвоява гръцки, сърбохърватски, румънски, чешки и испански.
Константин Мутафов и Екатерина Джансъзова се запознават в дома на негов приятел. Женят се през 1921 г. съответно на 42 и на 36 г. Родителите на Екатерина са от Одрин. Баща Стоян Джансъзов завършва турски лицей, знае арабски и персийски.
Когато служи на Османската империя, има задача да проверява писмата на заподозрени българи. Спасява много хора от затвора, като не превежда точно съдържанието.
Майката на Екатерина и баба на Стоянка - Златка, е първата дипломирана акушерка. Тя пострадала тежко, след като файтонът, с който се връща от посещение при родилка, пропада в дупка. Не успяват да я спасят.
“Когато се ражда дъщерята на Стефан Стамболов, я вземат от тях с файтона, но на връщане файтонът пропада в центъра на София, близо до сегашния дом на армията, преобръща се.
Златка се наранява и тъй като е била бременна, помята и не след дълго умира”, разказва братовчедът Стефан Вичев.
Екатерина завършва история в Софийския университет, владее френски и латински. Преподава като гимназиална учителка.
Дъщеря им Стоянка Мутафова е кръстена Стояна-Мария - на дядо си по майчина линия и на прабаба си. Тя е родена на 2.II.1922 г. Наследила е неспокойния бунтарски дух от тревненските си предци.
Била студентка класическа филология в Софийския университет, когато решава против волята на баща си да кандидатства в новооткритата Театрална школа към Народния театър.
Той е убеден, че емоционално лабилна, тя няма да успее като театрална актриса и че бъдещето е в археологията. Похвала за Стоянка от самия Кръстьо Сарафов успокоява бащиното сърце.
Стефан Вичев: Обадих й се през 1983 г., тя се тросна: “Билет ли искаш?”
“Стоянка беше много голям човек. Абсолютен ерудит. Знаеше толкова много за театъра - като тенденции, като автори”, разказва проф. Стефан Вичев - единственият от тревненския корен, с когото актрисата има близки контакти.
Вичев е сред поканените в Сатирата, където Стоянка ще се “върне” на сцената като холограма за 100 г. от рождението .
Стефан е правнук на Христо Мутафов, брат на дядото на Стоянка - Димитър. “Тя е втора братовчедка на моята майка Ефросина. Мама много искаше да се срещне със Стоянка, обаче когато дойде в Русе на първото представление на Сатиричния театър с “Баня” от Маяковски през 1957 г., не намери сили да се представи”, спомня си Вичев.
Така годините си минавали. “През 1983 г. бях командировка в София и си купих билет за “Игра на котки”, пиесата се играеше в Унгарския културен център.
Преди представлението казвам, че искам да се запознаем, че съм братовчед от Русе. Тя ми се тросна: “Какво искаш сега, билет ли искаш?”. “Вижте сега, аз билет имам. Искам да ви се обадя просто”, отвърнах.
“Много добре, ще ми се обадиш след спектакъла”, спомня си първата среща Стефан. Бил на първия ред в салона. На сцената Стояна си партнирала с Невена Коканова.
“Излизам, чакам пред гримьорната, тя излиза: “Ела сега да те видим кой си, що си”.
Поканила го да влезе в гримьорната. Той кавалерски реагирал, че е неудобно, колежките вътре се обличали и разгримирали.
“Нищо неудобно, те са свикнали да се събличат пред всеки. Това са хулиганските приказки на Стоянка”, разказва Вичев.
Оттогава продължил да се обажда, когато идва в София на нейни спектакли. И тя като ходела в Русе, се виждали след представление.
“Даже един път идва у нас на гости, но понеже ние сме в 5-етажен блок и нямаме асансьор, тя едва се качи и после отсече: “Стефане, повече у вас няма да идвам”, спомня си Вичев.
Консултирала се с него, когато във Варненския театър трябвало да играе баба Тонка Обретенова, споделя родственикът. (24 часа)
