Отговорност на бизнеса е да организира персонала си така, че да няма работещи бедни, защити решението си министърът
5 часа дебати със синдикати и работодатели в тристранката за бюджетите на държавата не промениха мнението на финансовия министър Асен Василев - от 1 април минималната заплата ще е 710 лв., а максималният осигурителен доход става 3400 лв.
Той обаче чу исканията за вдигане на обезщетенията за безработица, за да станат 60% от осигуровките. В първоначалния вариант на бюджета за 2022 г. минималното обезщетение за безработица бе предвидено да се вдигне от 12 на 15 лв. на ден, а максималното да бъде замразено на 74,29 лв. Синдикатите обаче настояха то да бъде по- голямо и да се спазва правилото да е 60 от осигуровката. Така
от 1 април минималното обезщетение ще е 18 лв. на ден, а максималното - 85,71 лв.
Вдигането на минималната заплата от 650 на 710 лв. и на максималния осигурителен доход от 3000 на 3400 лв. отново се превърнаха в ябълката на раздора в тристранката. Имахме доста дълъг разговор и по двата параметъра и бюджетът ще бъде внесен в Народното събрание със 710 лв. минимална заплата и 3400 лв. максимален осигурителен доход, имаше дискусия, но параметрите остават същите, категоричен бе Василев след заседанието, което бе закрито.
“Моето мнение по този въпрос е, че е отговорност на работодателя да създаде добра организация на труда и условия за реализация на продукта, така че да може да осигури продуктивност на работниците, която да е висока, за да няма работещи бедни”, каза финансовият министър.
По-рано двама представители на синдикатите разпространиха във фейсбук негови думи от закритото заседание. Според тях Василев е обяснил, че от пазара на труда трябва да се извадят некомпетентните работодатели, които не могат да плащат така, че да няма работещи бедни. Защото не могат да създадат организация и не могат да използват уменията на работниците. Василев е дал и пример, че не е нормално работници с приблизително еднакви умения да не могат да произведат продукт за 710 лв. работна заплата в България, а в Гърция да имат производителност, която им носи заплата от 1000 евро. На брифинга по-късно той отказа коментар, защото това бил смисълът на закритото заседание - да се говори експертно, а не политически.
Работодателите са против вдигането на минималната заплата и максималните осигуровки. Те обаче не се включиха с коментар след заседанието.
“Необосновано е в период на икономическа криза административното увеличение на минималната заплата вместо изработването на прозрачен механизъм за договаряне на размера ѝ по икономически дейности”, пише в становището си АИКБ. Административно увеличаване на максималния осигурителен доход на 3400 лв., въпреки изложените обективни аргументи от национално представителни работодателски и браншови организации против подобно действие и наличието на национално тристранно споразумение за ръст на максималния осигурителен доход по швейцарското правило, пишат още те.
От КРИБ поискаха минималната заплата да не се вдига до приемането на ясни правила за определянето ѝ. “Не подкрепяме предложеното увеличение на максималния осигурителен доход, което също е в противоречие с ангажиментите в предизборните програми на партиите от управляващата коалиция и средносрочната бюджетна прогноза за неувеличаване на данъчната тежест”, пишат в позицията си от КРИБ.
“Недоумение буди увеличаването на максималния осигурителен доход, без да се отчита взаимовръзката му с останалите параметри на осигурителната система, при обявени анонси за анализ на пенсионната система и разработването на стратегия за доходите” , пишат пък от Българската стопанска камара.
Според тях заедно с увеличението на МОД се запазва таванът на пенсиите в размер на 1500 лв., което допълнително намалява стимулите на работещите да се осигуряват върху реалните си доходи.
Максималният осигурителен доход, който бе повод за много бурни дебати, в крайна сметка е заложено да бъде 3400 лв. Трябва да напомним, че от години той се отклонява от първоначалния замисъл и не отговаря на максималната пенсия. За да отговаря на таван от 1500 лв.,
максималният осигурителен доход трябва да стане 3750 лв.
Това е минималният критерий, по който може да се определя, каза икономическият съветник на КТ “Подкрепа” Ваня Григорова.
Следващата голяма битка в защита на по-високите осигуровки за богатите на Асен Василев ще бъде в парламента. ДБ и ИТН вече заплашиха да бламират бюджета заради предложеното увеличаване на максималния осигурителен доход до 3400 лв.
Да не плащат първите 3 дни болнични и добавка за стаж, настояват работодателите
Бонусът от 60 лв. да влезе в пенсиите при новите разчети от 1 юли, пожела КНСБ
Реформа за болничните и да отпадне задължението на работодателите да плащат първите 3 дни. Това поискаха работодателите на заседанието на тристранката, което обсъди трите бюджета.
“Тази временна мярка се превърна в трайна и допълнително натоварва работодателите, особено в пандемия, когато служители непрекъснато биват карантинирани”, пише в позицията си Българската стопанска камара.
Бизнесът настоява да отпаден и клас “прослужено време”. Това е дискриминационно плащане, без аналог в Европа, за частния сектор,пишат от АИКБ.
Бизнесът не приема и увеличаването на обезщетението за отглеждане на дете до 2 г. от 650 лв. на 710 лв. “Вместо да бъдат осигурени достатъчно места в детски градини и ясли, майките се задържат извън пазара на труда, като по този начин губят квалификация и трудови навици”, пишат още от БСК.
Не откриват и реформи в ТЕЛК за ограничаване на лицата, получаващи инвалидни пенсии - проблем, за който работодателските организации алармират от години.
Според проектобюджета на държавното обществено осигуряване всички пенсии ще се вдигнат от 1 юли с 6,1% по швейцарското правило. “Това е при условие, че не бъдат предприети други действия за осъвременяване на пенсиите от 1 юли, каквото намерение има да направи това правителство”, каза социалният министър Георги Гьоков.
Както “24 часа” писа, държавата обмисля три варианта за вдигане - с по-висок процент по швейцарското правило, с актуален осигурителен доход от 2018, 2019 или 2020 г. или с по-висока тежест на коефициента за стаж.
КНСБ обаче настоя COVID добавката от 60 лв. да се включи в това бъдещо увеличение на пенсиите от 1 юли. “През този процент, който не трябва да бъде еднакъв за всички пенсионери, трябва да бъде диференциран, да може да интегрира в себе си тези 60 лева, т.е. да няма кой да получи по-малко от това, а в същото време да бъде върнат осигурителният принцип, който беше разрушен”, обясни президентът на КНСБ Пламен Димитров. Дефицитът в НОИ през тази година ще е над 40%, а за пенсии и обезщетения ще се платят над 16 млрд. лв.
100 млн. повече за прегледи и лечение извън болниците
С малко над 6 млрд. лв., или с около 600 млн. лева повече спрямо миналогодишния бюджет, ще разполага здравната каса през 2022 г. Законът за бюджета на НЗОК бе разгледан от тристранката вчера.
По-значително увеличение на парите е предвидено за извънболничната помощ. Средно 100 млн. лв. повече ще получат лекарите специалисти, или общо 380,2 млн. за годината. За личните лекари са предвидени 363,7 млн. лв., което е с 95 млн. лв. повече спрямо актуализирания вариант на миналогодишния бюджет.
Значително се вдигат и парите за всички видове прегледи, лечение и лабораторни изследвания, които се правят в извънболничната помощ - с между 33 и 77%, или около 100 млн. лв.
Увеличение с 90 млн. има и в парите за медико-диагностични изследвания. С 207,2 млн. лв. за 2022 г. здравната каса ще покрие 22 млн. изследвания, включително за COVID.
За дентална помощ са предвидени 239 млн. лв. При болниците няма драстична промяна, те получават най-малко увеличение спрямо бюджета си. То е 100 млн., при положение че общият бюджет на лечебните заведения е 2,7 млрд. лв., като тези средства трябва да стигнат за лечение на 2,2 млн. пациенти и увеличение на цените на клиничните пътеки. Бонусите към заплатите до юни ще са съответно: по 600 лв. месечно за лекари и магистър-фармацевти в болнични аптеки, по 360 лв. месечно на медицински сестри, лаборанти и други професионалисти по здравни грижи, както и по 120 лв. месечно за санитари.
