България не се отказва и от пакета 5+1 за правата на българите в югозападната съседка и промяна на конституцията ѝ, припомни външната министърка Генчовска
Поне половин година да бъдат оставени да работят преговорните групи по икономическите теми. Това предвижда планът на премиерите на България и Северна Македония Кирил Петков и Димитър Ковачевски, който двамата ще обявят днес в София.
От понеделник следобед министър-председателят на Северна Македония и част от неговото правителство за съвместно заседание на двата кабинета. Подобно на визитата на Кирил Петков в Скопие преди седмица, и тази на Ковачевски в София започна с поднасяне на букети пред паметника на Кирил и Методий.
5 работни групи ще назначат двамата премиери. Всяка от тях ще заседава поне веднъж месечно по програми, които трябва да бъдат обявени днес.
В преговорите по икономическите теми Скопие реши да заложи главно на министри от албански произход, както “24 часа” вече писа.
Целта на тези работни групи е да задвижат съвместни проекти между двете държави. А след техните заседания
ще бъдат обявявани само темите, по които е постигнато съгласие, не и тези със спорове,
обясни при визитата си в Скопие Петков как ще стане раздвижването в отношенията.
Предвижда се първа да се събере работната група по икономика - още в началото на февруари в Скопие.
Екипите ще работят по този начин до юни, след което ще има ново съвместно заседание на двете правителства. Тогава премиерите Петков и Ковачевски трябва да им поставят план за още година съвместна работа.
Засега България не предвижда да изпълни исканията на Северна Македония за промяна в състава на екипа ни историци. Външният министър на РСМ Буяр Османи повтори това искане в интервю за bTV.
“Ние досега сменихме двама представители в комисията. България няма промяна в състава, може би трябва да се възползва от нашия опит, но не предпоставям такава стъпка. Само отварям тази тема, тъй като и двете страни имаме интерес комисията да бъде продуктивна”, каза вчера Османи.
Новият подход на премиерите Петков и Ковачевски да прехвърлят на прагматична, икономическа основа разговорите, които да доведат до падане на българското вето за старт на преговорите на Скопие за членство в ЕС, не отменя досегашните български искания. Това стана ясно след срещата вчера на Османи с външната министърка Теодора Генчовска.
Именно пакетът 5+1 и позицията на Северна Македония по него е била тема на разговора на двамата министри, съобщиха от МВнР.
Пакетът 5+1, поставен от България, търси правни гаранции, че РСМ ще изпълни договора за добросъседство, гарантиране на правата на българите с македонско гражданство, отказ от териториални претенции и пр. Само последното досега е факт - при визитата на Петков в Скопие съседите изпратиха официална нота в ООН, че нямат териториални претенции към България. А София призна краткото име на страната.
Част от 5+1 е и искането на президента Румен Радев Северна Македония да промени конституцията си и да запише българите като държавотворен етнос. Това ще признае групови права на българите в републиката, включително
да имат и квоти в местната власт
“Република Северна Македония е известна в света със степента на колективните права на гражданите, особено след подписването на Рамковия договор, който постанови отношенията между държавата и етническите общности. Не виждаме нищо проблемно да се включи и която и да е друга етническа общност, да се интегрира, но и да покаже отговорност и лоялност към държавата. Специално аз мога да говоря за Рамковия договор, бидейки представител на етническа общност тук, която е получила придобивки от Рамковия договор, но той не беше само за албанците и турците, и сърбите, и власите, и ромите, но може и българите да станат част него”, коментира вчера Османи.
Най-вероятно е българите да бъдат включени в конституцията на РСМ заедно с други етнически групи, които в момента липсват - като хървати и черногорци.
