По това време на годината сеизмичната активност е по-висока в нашия район, спомнете си Мусала преди 2 години, обясни специалистът по системи за ранно предупреждение
Имало е главен трус, може да има афтършокове, под 5,5 се занимават сеизмолозите. Засега няма страшно, би трябвало те да затихнат - коментира пред "24 часа" доц. Филип Филипов, специалист по системи за ранно предупреждение по повод земетресението в Егейско море от 5,5-та степен, усетено в София, Благоевград, Смолян, Перник.
Според него причината е дълбочината - на 10 км.
"Колкото по-дълбоко, толкова на по-голяма територия се усеща - обясни той. - Не виждам нищо притеснително. Епицентърът е далеч е от основните градове на България, вероятността да стане нов трус от 5,5, е много малка. Каквото е имало, вече се е реализирало като енергия.
Затова смятам, че трус, който да засегне високото строителство е с много малка вероятност, не би трябвало да има сериозни щети в България.
"Ако си спомняте преди 2 години имаше земетресение на връх Мусала, където никога не е имало и то бе сравнително силно, беше пак средата на януари, около Нова година - обясни той. - Забелязал съм, че по това време в нашия район сеизмичната активност се засилва."
Съседите навсякъде вземат мерки за системи за ранно предупреждение, ние закъсняваме."
"Добре е, че спряха проектирането на тунела под Шипка, за да се изгради и такава система за ранно предупреждение, тя може да се финансира с евросредства", допълни той.
България е част о Гигантския Спредиземноморско-Хималайски сеизмичен пояс – втория по големина и потенциал в света, способен да генерира силни земетресения след Тихоокеанския. Съставен от няколко сблъскващи се континентални плочи – Атлантическа, Европейска, Азиатска, Африканска и Индийската субплоча, този сеизмогенен район произвежда над 15% от всички земетресения на планетата. В този контекст създаването на една глобална (или полуглобална-ЕвроАзиатска) система за ранно предупреждение от земетресения и цунами може да бъде силно конкуретно способна на Тихоокеанската такава, смята Филипов. В статия за "168 часа" преди време той обясни, че тези системи за ранно предупреждение са сложни технологични системи , които излъчват съобщения за пристигането на сеизмичните вълни, след като земетресението е вече реализирано.
"Основават се на проста физическа закономерност – вторичните сеизмични вълни (наричани „опасни“) които са най-разрушителни се движат около 2 пъти по-бавно от първичните (наричани „сигнални“) - отбеляза тогава той. - Това дава възможност при разполагане на датчици в близост до сеизмичните огнища, веднага след ставането на силно земетресение да бъдат разпратени сигнали (чрез Интернет, по сателит или по телефона и всички други възможни средства за бърза комуникация) практически до всеки веднага. Достатъчно е да имаш мобилен телефон. Подобни системи съществуват (в експлоатация първо в Япония – от 2007 г.), както и в Индонезия 2011, в Индийския (2012) и Тихия ( 1965) океан, а Европа значително изостава в тази насока. Има няколко локални системи (в Италия, в Португалия и Франция, в Гърция и дори в Черно море) но всички те са много локални и практически не си обменят текуща информация. Има и Атлантическо-Средиземноморска, която е все още в процес на разработване. Но е важно да се каже, че и Истанбул, и Тирана, и Букурещ, както и по-големите сеизмично застрашени градове по света, имат вече своите минисистеми оборудвани със значително количество датчици. Наскоро се появиха съобщения че Букурещ е най-застрашения от земетресения град в Европа. Трудно бих се съгласил с това – и Истанбул и Скопие, и Тирана са силно уязвими от земни трусове. Само София, като че ли пак изостава." Затова Филипов и негови колеги предлагат България да оглави подобен панЕвропейски и панАзиатски проект. Аргументите са няколко. "Първо, беше проектирана и създадена Българо-Руманска система за водни опасности – включваща земетресения, цунами, свлачища и наводнения, която вече е в експлоатация - смята Филипов. - Второ, след Пернишкото земетресение от 22 Май, 2012 беше проучена и оборудвана мини-система за района на Перник. За съжаление – не е пусната в експлоатация. Трето – кинематични модели за сеизмични и цунамиизвестяващи системи бяха разработени, публикувани и намериха широк отзвук за 2 морета – Адриатическо и Каспийско – респ. за градове като Баку и Венеция. А също така за огнището Вранча (Румъния) и ефектите му върху България, както и за основните български огнища…
Т.е. опит, експертиза и специалисти – не липсват. Липсват добра организация, ресурси и координационен център."
Пред "24 часа" специалистът обясни, че само България изостава в това отношение.
