Талантът не е от спортно семейство, треньорът му е от Северна Македония
Краят на декември. В дома на едно обикновено семейство в столичния квартал “Люлин” звъни телефонът. Отсреща приятен женски глас пита: “Бихте ли се съгласили вашият син да изиграе партия шах с министър-председателя Кирил Петков преди новогодишното му приветствие към българите?”.
Естествено, съгласието е дадено бързо. Така започва историята на 10-годишния Данаил Попзафиров, 7-кратен шампион на България и невероятен талант.
Всъщност той не е от шахматно семейство. Никой и от двете страни, дори и дядовците, не е играл на сериозно ниво. Не става ясно как са се спрели точно на него, но според баща му Христо това е постъпателно движение. Дани си има доста добри изяви. Ходил е при министъра на спорта - и при предишния, и при по-предишния, при кмета на София, вписан е в книгата за спортисти за 2019 г. от Йорданка Фандъкова,
участвал е в сеанс
с Веселин Топалов
в американското
посолство
Тоест по този път са го извели заслугите му - в стаята му има петрафтова етажерка, която не може да побере всичките му купи. От медалите са подбрани само най-значимите, като например този от турнир в Северна Македония, където бие всички представители на домакините, за да заеме първото място.
Историята как Дани започва да играе шах, е много интересна. На практика той започва да играе шах от яд. Всичко тръгва от брат му, на когото едно дете в детската градина показва как се играе шах. Васил е по-голям от Дани с три години. Той отива при баща им Христо и казва, че не му е много ясно как се играе. Семейството не е шахматно, никой поне до три-четири поколения назад не се е занимавал с този спорт.
Таткото може само
да покаже как се
движат фигурите,
нататък е пас. На големия му става интересно, започва да играе с приятелчетата, но му трябва спаринг-партньор. Какво по-удобно от това да използва за боксова, не - за шахматна круша по-малкия си брат, който тогава е на 5 години. Особено се кефи да му прави всевъзможните детски матове, като например т.нар. мат на глупака в два хода. Но специфичното за Дани е, че е много амбициозен в чисто спортен смисъл. Никога не се отказва. Както разказва баща му, в началото се стига до истерии. Като загуби, казва: “Хайде пак!”. После пак, и пак, и пак...
Започва без треньор, всъщност брат му Васил е първият му наставник. После през ваканцията решават да потърсят за баткото някакъв клуб в “Люлин”, за да се занимава. След първите две-три тренировки той се прибира с повишено самочувствие и прилага наученото върху Данаил. По думите на баща му “бие го като куче”, но малкият не се отказва. Постепенно започва да му се опъва - партиите помежду им от 5-минутни започват да стигат 10, че дори и 20 минути. И тогава Дани поставя почти ултиматум: И той иска да тренира.
“Всъщност
Дани измисляше
шаха за себе си
Той си нямаше никакво понятие от теорията, създаваше за себе си всичко от нулата. Но го заведохме в клуба, нищо че беше малък. Е, понамръщиха се, че при тях не било забавачка, но след седмица треньорът започна да ни гледа по особен начин.”
Въпреки крехката си възраст в главата на малкия тогава е само шах, шах, шах и нищо друго. Скоро го забелязват “хиените”, както ги нарича шеговито Христо Попзафиров. Става въпрос за опитните треньори и специалисти в шаха, които лесно могат да съзрят диаманта в буцата кал, да го почистят и после да го шлифоват.
И той не ги разочарова. На 6 години вече е бронзов медалист на републиканското първенство при 8-годишните. Оттогава трофеите набъбват.
“Няма да забравя, беше 27 или 28 февруари, звънна ми първият му треньор и каза, че повече няма да тренира синовете ми. Но когато една врата се затваря, отваря се друга. Помислихме и се спряхме на Венета Петкова - собственик на клуб “Елит” и основен треньор. Много амбициозна жена, стриктна, държаща най-вече на дисциплината. Но децата я обожаваха. Плюс страхотната методика, по която работеше”, разказва Христо Попзафиров.
После се намесва и пръстът на съдбата. Петкова праща Данаил на лекция в клуба при гост лектор Румяна Гочева. Като го вижда, тя им казва, че малките са в други дни. След настояване, че детето е препоръчано от Венета Петкова, се съгласява все пак да го пробва. След десетия ход ѝ става ясно, че нещата са сериозни. Пита за фамилията, казва, че не са ѝ известни такива шахматисти.
“Особеното при Венета е, че тя не е като другите треньори, които не си дават децата. След месец и половина тя каза, че Дани има нужда от по-високо ниво. Тогава аз поисках контакт именно с Румяна Гочева”, обяснява бащата.
Убеждаването е трудно, но тя все пак се съгласява. Но на свой ред след известно време разбира, че талантът на Дани е надраснал нейните възможности. И тогава се намесва съпругът ѝ - Младен Гочев. Той с личната си кола отива в Македония и убеждава местния гросмайстор Трайко Недев да стане треньор на Данаил.
Голямата болка на родителите е финансирането. Общо взето, то е с лични средства. По тази причина Дани пропуска последните световни първенства в своята възрастова група, защото те се провеждат извън Европа. Но след победата над премиера нещата може би ще се променят.
