Най-много фирми са в дигиталния сектор - 182
“Младост”, “Лозенец” и “Витоша” са топрайоните за правене на бизнес
Висшист, всеки трети е IT експерт или работещ в сферата на търговията и ремонтите и с поне 2000 лв. месечна заплата. Този профил на средния софиянец очертава специалният доклад за икономиката на столицата, изготвен от Института за пазарна икономика и Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции.
Данните бяха представени от Петър Ганев от ИПИ, главния изпълнителен директор на СОАПИ Мария Христова и шефа на икономическата комисия към СОС Николай Стойнев.
София е преминала през кризата, предизвикана от пандемията, и вече е във форма на растеж. Отчита се нормализация на различните сектори на икономиката с изключение на хотелиерство и развлечения.
Трансформацията на столичната икономика е в ход и развитието на дигиталните услуги ще продължи, като се очаква да заеме водещо място и да измести търговията, обясни Ганев.
Нивата на растеж от 2019 г. вече са се възстановили в дигиталния сектор. Сега обаче
не става дума
толкова за
наемане на нови
хора, колкото
за ръст на
приходите и
добавената
стойност
Най-високата средна работна заплата през 2020 г. е в ИКТ сектора - 3656 лв., като през 2021 г. вече минава 4000 лв. На второ място е средната заплата в сектор финанси и застрахователни дейности - 2473 лв. за 2020 г., следвана от професионални дейности - 2473 лв., и държавно управление - 2069 лв. През 2020 г. средната работна заплата в града е 1900 лв., а през 2021 г. вече минава 2000 лв.
За 2020 г. средната брутна годишна работна заплата е 23 000 лв.
Столицата е с най-висок дял на висшистите - над 57%, а
с основно
или по-ниско
образование
са едва 4%
През 2019 г. БВП на София е над 51 млрд. лв. и представлява 43% от националната икономика.
“Преди пандемията икономиката на София бележи силен растеж - около 15%, като услугите са тези, които дават големия дял. През 2020 г. добавената стойност продължава да нараства въпреки кризата. Най-голям дял има търговията - 24%, следвана от ИКТ - 22%”, каза Ганев.
Трите водещи
сектора не са
ударени тежко
от кризата - при търговията има спад от 3%, при ИКТ - 7% ръст, а в строителството - 70% бум. Най-тежко засегнати са култура, спорт, хотелиерство и ресторантьорство със спад между 30 и 50%.
През 2020 г. наетите лица са 746 000, най-голям е ръстът в дигиталната сфера. Най-много са работещите в търговията - 146 533 души.
Силно развитите бизнес райони са “Младост”, “Лозенец”, “Витоша”, “Триадица”, “Искър”, “Изгрев”, “Красно село”, “Средец”, “Слатина” и “Възраждане”. Там работят 518 от общо 722 компании в града. Най-слабо развитите с едва 30 компании са “Връбница”, “Красна поляна”, “Нови Искър”, “Банкя” и др. Най-много са фирмите в ИКТ сектора - 182, следвани от автоматизация - 123, посочи Христова.
Над 7,5 млн. лв. са останали в бизнеса през 2021 г. заради приетите облекчения на общински наеми и такси, подчерта Стойнев.
12 компании от Индия, Израел и САЩ
готови да инвестират
12 големи чуждестранни инвеститора проявяват интерес да правят бизнес в София. Те са от Индия, Западна Европа, Израел и САЩ и са отправили запитвания към Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции.
Сред тях са втората по големина индийска компания в автомобилната индустрия, от IT сектора и креативната индустрия. Всяка от тях е готова да назначи между 150 и 300 души, на които да дава между 3500 и 9000 лв. заплата.
Туристите се връщат, засега основно българи
Положителна тенденция, но само при посещенията от българи в София, се отчита през 2021 г. в доклада на ИПИ.
Ако през 2019 г. столицата е била посетена от 1,16 млн. души, от които 786 хил. са чужденци, и реализираните нощувки са били близо 2 млн., то през 2020 г. настава значителен спад. В първата пандемична година туристите са само 420 хил. души, от които едва 221 000 чужденци. Причините са ограничителните мерки и прекратяването на почти целия международен трафик за март - юни.
През 2021 г. се отбелязва постепенно възстановяване на туристическите посещения. Те обаче са реализирани основно от българи. През миналото лято София е посещавана средно от около 140 хил. - 150 хил. души месечно. Делът на българите сред тях обаче е по-висок в сравнение с периода преди пандемията.
