Днес управляващите обсъждат закон, който да сложи ред в бизнеса им
Близо 40 са компаниите в България, които се занимават със събиране на дългове. Най-активните участници в този бизнес са преобладаващо чужди компании. Това са германската “ЕОС Матрикс”, нидерландската “Фронтекс интернешънъл”, норвежката “Агенция за събиране на вземанията”, румънската “AПС България”, полската “Кредит инкасо”, унгарската “ОТП факторинг” и други. Сред тях успява да се промъкне и една българска - “С.Г. Груп”.
И въпреки очакванията, че заради кризата, породена от пандемията, ще им се отвори повече работа заради натрупани нови дългове, данните показват обратната тенденция. 741,6 млн. лв. е бил общият размер на дълговете за събиране от колекторските фирми през 2020 г., сочат данни на Асоциацията за управление на вземанията. През 2019-а сумата е била 832,3 млн. лв.
В края на 2021 г. обаче изтече мораториумът върху плащането на банкови кредити, който бе наложен заради пандемията. Високите сметки на ток и газ пък са принудили стотици българи да вземат бързи кредити през последното тримесечие, които обслужват със забавяне.
Според данни, постъпили в икономическото министерство, през декември е започнал агресивен натиск върху длъжници в цялата страна. Колекторските фирми освен дължимите суми прибавят и свой процент, с което утежняват допълнително клиентите на банки, телекоми и фирми за бързи кредити.
Това е провокирало вицепремиера и икономически министър Корнелия Нинова да предложи на коалиционните партньори спешна среща, която ще се проведе утре. На нея ще се обсъжда закон за дейността на колекторските компании.
Идеята на Корнелия Нинова е да се определят ясни правила, ред, защита на правата на гражданите и отделяне на извършващите коректно своята дейност колекторски фирми от такива, които понякога действат на ръба на закона.
Бизнесът им всъщност основно е в това да звънят по телефони, да правят посещения при длъжници и да водят дела най-често от името на банки, телекоми, търговски дружества.
Компаниите обаче изкупуват и дългове, най-вече от банки. Тези сделки се сключват на цени от 5 до 30% от номинала. Най-евтини са потребителските и стоковите кредити, които са без обезпечения. При тях цената рядко надхвърля 5% от номинала. Заради липсата на обезпечение, което да бъде продадено, ако заемът не се върне, те са и най-продаваните на пазара на дългове.
