Юристи и икономисти сменят от квотата на ДБ и БСП бившите полицаи и военни на Стефан Янев
След седмица ясни имената и от ПП и ИТН
Знакови партийци стават областни управители в ключови градове, които са под контрола на ГЕРБ. Тази тенденция очерта първата партида назначения, одобрени от правителството в сряда.
Повечето от новите областни са юристи. Служебното правителство пък бе избрало по-силовия подход - на тези постове бяха пратени бивши полицаи и военни.
1/3 от областните гласува кабинетът
- деветима от общо 28, които са предложения на БСП и “Демократична България”. Другите две партии - “Продължаваме промяната” и “Има такъв народ”, още нямат готовност с имената, иначе областите са разпределени в коалицията.
Останалите назначения ще бъдат направени следващата седмица, обеща говорителката на правителството и шеф на премиерския кабинет Лена Бориславова. Тя уточни, че областните няма да имат нови функции, но по закон са част от политическия кабинет и трябва да прокарват политиките, мерките, решенията на правителството за развитие на отделните райони.
Затова правителството ще следи как се осъществяват регионалните политики и как се подобрява комуникацията между конкретната област и Министерски съвет, така че интересите на държавата да са защитени.
Реално новите областни управители ще имат нелеката задача да водят битката с ГЕРБ по места преди изборите през 2023 г. Защото областният управител е не просто представител на правителството, но и осъществява контрол за законосъобразността на актовете на общинския съвет и кмета. Той има право да ги върне за ново обсъждане, да ги оспорва пред съда и дори да ги отменя.
Двама от членовете на червеното Изпълнително бюро стават областни управители в Бургас и Смолян. В морския град, където управлява един от най-силните кметове на ГЕРБ - Димитър Николов, представител на правителството ще е знаков за региона социалист в региона - Стойко Танков. Той бе депутат от левицата в 39-ото и 40-ото народно събрание. В периода 1995-1997 г. е бил председател на Общинския съвет в Бургас, а след това до 2000 г. е и.д. председател на Общинската агенция по приватизация.
В Смолян пък кмета Николай Мелемов ще контролира Емил Хумчев. От 2019 г. е председател на Общинския съвет в Златоград. Преди това е бил общински съветник. От 2013 до 2014 г. е зам.областен управител на Смолян. Магистър в сферата на хотелиерската и ресторантьорската дейност. Хумчев сменя кадъра на БСП Стефан Сабрутев.
“Демократична България” също праща знакови партийци в градове под контрола на ГЕРБ. Представителите им са само от ДСБ, което бе възприето като компенсация към Атанас Атанасов, след като партията му не получи министерско кресло.
Местният лидер на ДСБ в Пловдив Йордан Иванов е назначен за областен управител. Юристът е зам.-шеф на Общинския съвет и е от критиците на кмета Здравко Димитров. Още миналата година Иванов направи на страницата си във фейсбук “Зикометър”, който засича дадените и изпълнените обещания на Димитров. Тук досега областен бе бившият кадър на ДАНС Ангел Станоев.
Адвокатката Людмила Илиева поема Велико Търново от военния Георги Гугучков. Там кмет е друго знаково лице за ГЕРБ - Даниел Панов. Илиева е втори мандат общински съветник в Горна Оряховица. Тя е член на Националното ръководство на ДСБ и бе втора в листата за парламентарните избори след Христо Иванов.
Срещу кмета на ГЕРБ в Хасково Станислав Дечев ще се изправи депутатката от ДБ в двата провалени парламента Катя Панева. 10 г. тя е общински съветник в Димитровград. От 20 г. работи в сферата на фармацевтиката. Има магистърска степен по публична администрация и мениджмънт, европейска администрация.
Сред арките партийни имена е и водачът на листата на ДБ във Видин на последните избори Любен Иванов , назначен за наместник на правителството. Той е юрист и втори мандат общински съветник. Иванов наследява Огнян Асенов, бивш директор на ОД-МВР - Видин.
БСП издигна за Благоевград областния си лидер Валери Сарандев. Юристът е заемал тази длъжност и при първия служебен кабинет на Румен Радев през 2017 г Досега бе зам.-кмет на Гоце Делчев.
Също юрист е новият областен на Добрич Галин Господинов. От май 2021 г. е зам.-областен. На парламентарните избори бе в листата на БСП. През периода 2018-2021 г. е бил главен юрисконсулт в РУО в Добрич, а преди това - в местните ВиК и “Пътно строителство”.
От квотата на БСП областен на Софийска област става Иван Иванов. От 2009 г. е работил във военното министерство, а при кабинета “Орешарски” е зам.-министър на отбраната. От 2014 г. е председател на Конфедерацията на обществени организации от сигурността и отбраната и почетен председател на Асоциацията на завършилите Колежа по отбраната на НАТО - България. Служил е също в Генералния щаб на БА.
ПОД ПОВЪРХНОСТТА
Имоти правят “вкусен” поста на областния управител, върнат в 1991 г., а появил се първо като мюдюрин
Разпореждането с държавната собственост е основната причина постът на областен управител да е желан от политическите кадри.
През второто ниво на държавното управление в 28-те региона минават почти всички сделки с държавни имоти, от тях зависи и актуването на конкретен имот от публична в частна държавна собственост и по този начин освобождаването му за сделки - продажба, даване под наем или концесия. Самото прехвърляне от един в друг вид собственост може да извърши единствено правителството със свое решение. Предложението и след това издаването на акта обаче са работа на областния управител, който може да ускори или забави конкретна сделка.
Фигурата е една от първите форми на регионално ниво на държавната власт и е възникнала още преди освобождението от османско иго. С реформите от 40-те години на 19-и век българските общини получават правото да избират свои съвети, които да решават част от проблемите им. За да ги надзирават, са били назначавани на вилаетски принцип турски граждани на поста мюдюрин.
В Търновската конституция също са записани областните управители като представители на държавната власт по места. Фигурата им изчезва при комунизма, когато са заменени от окръжните народни съвети, но са възстановени с конституцията от 1991 г. Оттогава е и практиката областни управители да се търсят сред обвързани с партии хора, често пъти това са и местни партийни лидери и активисти, останали извън парламента.
Областният управител е политическа фигура, която няма мандат и се назначава с решение на Министерския съвет, предвижда сегашната конституция. Основният закон, който определя правомощията на областния управител, са предвидени в Закона за администрацията.
Областният управител, подобно на мюдюрина от турско време, следи за законосъобразност на действията на местната власт - кмет и общински съвет. Подобно на президента на национално ниво, областният има право на вето върху решения на общинския съвет, ако прецени, че не отговарят на законовите изисквания. Има право и да води съдебни дела както срещу разпореждания на кметовете, така и да спира временно действията им. Това му право реално му дава възможност да участва в битки с местна власт, която е излъчена от друга политическа сила. И реално дори да блокира местното самоуправление в доста от аспектите му. Това прави изключително важни областните управители, тъй като за четворната коалиция е следващият рубеж за местните избори, в които досега ГЕРБ винаги бяха първи.
Областният управител участва и пряко в организацията на избори. Той провежда консултации за назначаване на Районна избирателна комисия, издава актове за нарушаване на изборното законодателство и пр.
По закон областният организира и опазването на националната сигурност в областта, отговаря и за координацията на различните структури на държавни агенции на територията си.
Областните управители бяха натоварени и със създаването на водни сдружения на общините, като на доста места се оказа, че съвместяването на интересите на различните ВиК дружества по общини е невъзможно.
Именно заради водната криза в Перник например бе уволнена областната управителка при третото правителство на ГЕРБ Ирена Соколова, въпреки че бе едно от емблематичните имена за партията на Бойко Борисов.
Разпорежданията с държавни имоти обаче са темите, които създават проблеми на всеки областен, независимо от кое правителство е назначен.
До управлението на тройната коалиция през тях минаваха и продажбите на имоти с компенсаторки. Механизмът законово бе това да става на търгове. Като поне половината от цената трябваше да бъде платена с компенсаторни записи. Тогава управителите разполагаха с предварителна информация кои ще са сделките и приемливите бизнесмени с интерес към тях предварително изкупуваха компенсаторки, за да платят веднага.
Реституцията на имоти също бе отговорност на областните. Като емблематичен пример в това отношение стана връщането на царските имоти, докато кабинетът на Симеон Сакскобургготски бе на власт. Част от царското имущество бе реституирана с идването му на власт, но повечето гори бяха върнати на семейството от тогавашния управител на Софийска област Олимпи Кътев.
В управлението на тройната коалиция през областните минаваха и заменките на имоти, които станаха скандални и повод за наказателна процедура на Европейската комисия срещу България. Отново през тях се извършваха и част от продажбите на апетитни държавни апартаменти на занижени цени, от които се възползваха висши фигури на управляващите тогава партии.
Често пъти пък скандални сделки с държавни имоти се точат с години и се прехвърлят от един на друг областен управител от противоположни политически сили. Такъв случай е например сделката с Царските конюшни в София, която бе започната от тройната коалиция и реално все още не е приключила.
280 сделки с държавни имоти бяха дадени на прокуратурата само в София-град през 2009 г., когато ГЕРБ направи областен управител Данаил Кирилов.
Пак тогава бяха извадени и задължения за милиони неплатени наеми на партийните централи.
Царските конюшни се продават от 2005 г.
Правителството на НДСВ заменя сградата в центъра на София с фирма “Дивисима” на бизнесмена Янко Иванов срещу офис за държавни структури. Областният управител от ДПС Росен Владимиров продава земята под т.нар. Царски конюшни на втора компания. През 2016 г. тази неясна сделка уволни областния от Реформаторския блок Веселин Пенев, след като съд постанови Иванов пак да вземе сградата. Премиерът Борисов даде на прокурор Пенев. Няма развитие. Конюшните изгоряха, никой не строи.
За ада в Бисер обвиниха само Ирена Узунова
8 жертви взе в село Бисер наводнение заради скъсана язовирна стена преди 10 г. Преди дни делото влезе в съда, обвинена е само областната управителка Ирена Узунова - по непредпазливост е допуснала наводнението. Тя твърди, че не може да разбере какво е трябвало да направи, но отговорност именно на областния е безопасността на инфраструктурата на съответната територия.
Създателката на Жени-ГЕРБ остави Перник без вода
Създателката на Жени-ГЕРБ и два пъти депутат от партията - Ирена Соколова, бе уволнена от поста областен управител в края на 2019 г. Тя бе обвинена, че е пропуснала източването на язовир “Студена”, което остави на воден режим Перник. Самата Соколова също не разбира каква е точно нейната вина.
Митев от Варна избяга чак в Нова Зеландия
В Нова Зеландия реши да се скрие областният управител на Варна Добрин Митев. Той управлява морската столица в периода 1997-2001 г. Избяга, след като бе осъден на 5 години затвор за незаконни сделки с държавни имоти - приватизация на апетитни парцели край морето, апартаменти и магазини в центъра на града.
Кътев бе атакуван, че връща гори на Симеон II
Реституцията на царските гори бе основният скандал, докато областен управител на София-област бе Олимпи Кътев. Той реституира над 11 000 декара гори на царското семейство, а дела за имотите продължават да се водят, включително и в Страсбург. Кътев остава един от най-близките до Симеон Сакскобургготски и до днес.
Зам. на Доган пазарува имоти с компенсаторки
Жилище с компенсаторки в столицата си купи бившият зам.-председател на ДПС Росен Владимиров, докато бе областен управител на София-град. Той взе апартамента от регионалното министерство във вълна от разпродажба на държавни жилища на високопоставени функционери през 2003 г. Владимиров също днес живее в чужбина.
