Съседите ни водят по стандарт на живот в ЕС
Румъния е на 24-о място по стандарт на живот в ЕС, изпреварвайки България, Гърция и Хърватия. Това показа скорошно изследване на покупателната способност на Евростат.
Защо е така? Северната ни съседка привлича чуждестранни инвеститори и осигурява голям износ на произведени стоки. Тя е трети външнотърговски партньор на България след Германия и Италия, което определя икономиката ѝ като важна част от тази на ЕС, а това значително подобрява покупателната способност на румънските граждани.
С минимална заплата от началото на 2022 г. на стойност 1007 лв. на месец и среден доход от 2248 лв. хората там
живеят
значително
по-добре не само
от българи,
но и от гърци
и хървати
Промените се дължат на справянето с корупцията, както и на реализирането на съвременни проекти, инициирани от Европа.
Особено значение при подобряване качеството на живот съобразно европейските директиви оказва скоростта. Всяка страна- членка е отбелязала ръст на покупателната способност на своите граждани, като Румъния изпреварва своите съседи, а ситуацията в България ѝ отрежда последното място в европейската класация.
Пример за разликата в темпото са отпуснатите през месец декември 2021 г. средства за модернизирането на енергийните системи. Те бяха предназначени за 10 държави членки с по-нисък от средния доход, сред които са и България, и Румъния. Идеята е подкрепа в постигането на целите им в областта на климата и енергетиката до 2030 г. Букурещ вече е потвърдил инвестиции на стойност 22,99 млн. евро.
При присъединяването на България и Румъния към ЕС те представят сравнително идентични показатели относно качеството на живот, сходни са и проблемите им - бедност, високо ниво на корупция във властта, както и липса на чуждестранни инвестиции. Първоначално това дава на двете съседни държави равен старт и шанс за развитие. Още от самото начало обаче Румъния успява да стигне по-бързо до средните нива на останалите членки на съюза - главно заради по-високия икономически растеж.
Огромна роля в бъдещето на двете съседки играе настъпилата световна икономическа криза само година след приемането им в ЕС. Тогава България успява да съхрани своя БВП, без да отчете дори минимална загуба, докато Румъния губи цели 21 млн. евро от произведените си стоки и услуги за съответния период, което е голяма крачка назад в нейното развитие.
В периода 2012-2017 г. настъпват значителни промени в стандарта на живот на двете държави. БВП на румънците се изстрелва стремително с всяка изминала година, докато този на България попада в застой. За страната ни излизането от кризата се оказва много по-тежко, което до голяма степен определя забавянето ни в подобряването на всички европейски показатели спрямо Букурещ.
Издигането на Румъния става с позиционирането ѝ на международния пазар, както и чрез високата степен на потребителското търсене от нейните домакинства. Въпреки по-високите печалби на България в сектора на земеделието например комплексните политики на съседите ни осигуряват по-висок стандарт на живот на населението.
Според сайта wageindicator в началото на 2018 г. Букурещ значително повишава минималната работна заплата в страната - на 749 лв. от 572 лв., като въвежда наредба нейната стойност да се изчислява спрямо образователната степен на всеки гражданин, стажа му, както и работната сфера. Това помага на част от хората да подобрят качеството си на живот, като се отделят от изключително ниския праг на възнаграждение до онзи момент.
Тези мерки обаче предизвикват и масова инфлация през 2019 г., както и постоянно повишаване на обменните курсове на еврото и доларите, което означава, че покупателната способност не се е изменила значително. Все пак при бедните се отчита подобрение.
Стандартът на съседите ни се дължи на
честото
регулиране на
минималната
работна заплата
Със старта на новата 2022 г. наблюдаваме и ново увеличение на приходите им с около 10%. Повече пари отпуска държавата и за детски надбавки. Минималното месечно възнаграждение стана 1007 лв., а надбавките за деца от 2 до 18 години, както и над 18, ако продължават своето образование (максимум до 26 г.), стават по 96 лв. на месец.
Властите предупреждават обаче за поскъпвания на цените на горивата и електичеството. Според решение на енергийния регулатор цената на тока в режим на универсална услуга ще нарасне между 50 и 90% в зависимост от доставчика. Това засяга около 3,7 млн. от живеещите в Румъния. Потребителите обаче няма да плащат тези суми през зимата, тъй като е поставен таван на цените и фактурите частично се компенсират от бюджета до 31 март 2022 г.
Ако се сравнят цените на най-необходимите продукти в двете съседки към настоящия момент, ще отчетем, че човек, който притежава собствено жилище в Румъния, живее по-добре с около 8,5% спрямо българина. Това се дължи на по-ниските цени на предлаганите стоки и услуги спрямо тези у нас.
Например половин килограм бял хляб струва 1 лв. и 21 ст., а 12 яйца са около 3 лв. и 85 ст., пише сайтът за статистически данни Numbeo. Обяд или вечеря в ресторант от среден клас излиза 10 лв., докато в България това вече е почти невъзможно на фона на нарастващата инфлация, която засегна всички сектори. Според данните на Numbeo други стоки като цигари например са по-скъпи, отколкото у нас - средно около 8 лв. и 30 ст. за кутия. Това е желан ефект за придържането към евростандартите. В Западна Европа тютюневите изделия са от 20 до 30 лв.
В Румъния месечният разход на човек е около 815 лв., без включен наем. Повечето жители там разполагат със собствено жилище. Младите обаче не могат да си позволят да купят имот и живеят на квартири, ако искат да са самостоятелни. Средно
наемите в
Румъния са с
13% по-високи от
тези в България
Това често налага нанасяне в апартамент със съквартиранти за поделяне на разходите. Наем в централен район при румънците е между 360 и 980 лв. за апартамент с една спалня, в зависимост от големината и условията на помещенията. В други квартали се намират жилища за около 415 лв.
Тези, които желаят да купят дом, плащат средно по 1408 евро на кв. метър, ако е в центъра, и 1005 евро извън него. Изследвания сочат, че около 70% от младите румънци предпочитат да съжителстват със семействата си в собствено жилище. Междувременно строителството в страната е много засилено, за да задоволява търсенето на нови домове, но това не прогнозира поевтиняване на цените нито за купуване, нито за наемане.
Предстои да се разбере и как ще повлияе приемането на еврото в двете държави. Румъния отложи новата валута чак за 2029 г., докато в България е заложено това да се случи през 2024 г. Гражданите им се страхуват от задаването на нова криза, докато правителствата предвиждат подобряване в стандарта и доближаване до този на средния европеец.
