"Новината" за мусаката се оказа пълна измишльотина
Глупостта с българската мусака, която някакъв маргинален сайт обяви за най-вредното за планетата ядене, не си струва да бъде опровергавана, защото е израз на дълбокия британски расизъм. Но пък бе повод “24 часа” да се допита до истинските експерти, за да определи въглеродния отпечатък на храните, които консумираме всекидневно. Оказва се, че това не е съвсем проста задача.
“Правилото е да се яде храна, която е произведена до 10 км от мястото на консумацията ѝ”, казва д-р Николай Коджабашев, еколог и преподавател в Лесотехническия университет.
Въглеродният отпечатък на храните е следствие от няколко фактора - първият и най-важен е обезлесяването заради отглеждането на говеда.
70% от изсичането
на амазонската
джунгла, т. нар. бели
дробове на планетата,
се дължи на новите
кравеферми в Бразилия
Дърветата се изсичат, за да се отглежда соя и друг фураж за телетата. Тоест това е голямата вреда от говеждото месо, а не газовете, които преживните животни отделят при храносмилането си, както е популярно.
Другият огромен фактор за влиянието върху парниковите газове са емисиите, които се отделят при транспортирането на храната. Дори и да спрете напълно и завинаги говеждото месо и станете вегани например, въглеродният ви отпечатък пак ще е голям, ако ядете ягоди през януари. Или пък еквадорски банани.
Според изследователя Кристофър Уебстър от университета “Карнеги Мелън”, ако хората започнат да се хранят само с местни и сезонни храни, това ще намали тутакси парниковите газове с 11%, без да се спират автомобилите или пък въглищните централи. И няма голямо значение какво точно ядете - говеждо, пилешко, растителна храна,
важното е
да не е пътувало
Третата голяма група фактори за въглеродния отпечатък на храната са скритите енергийни разходи при съхраняването им. Например около 90% от себестойността на хлебното зърно са енергийни разходи. И то не за изпичането на хляба, както е популярно да се мисли, а за почвена обработка и съхраняване. Просто казано, тракторите и комбайните се движат с нафта, а в силозите за зърно вентилацията работи с електричество. Това увеличава отделяните парникови газове, въпреки че хлябът не е говеждо месо и е местен продукт.
Ако вземем прочутата мусака - ако е приготвена с картофи, расли в село Плана, и от говеда, пасли в планината над селото, тя със сигурност има неутрален въглероден отпечатък, ако е изядена в София.
Теоретично най-полезно за климата е да се ядат плодове, расли на дървета.
Килограм череши
при своята вегетация
са погълнали около 100
килограма въглероден
двуокис и са отделили
над 1 тон кислород
Но всичко това губи смисъл, ако черешите са расли в Чили и Южна Африка, а се ядат в София.
Принципно традиционната диета на българите е приятелска към климата. У нас се ядат много зеленчуци и плодове и почти никакво говеждо. В традиционната ни култура Белчо и Сивушка са другари, а не храна. Най-вредната част от българското меню за глобалното затопляне са кренвиршите. В тях има скрито бразилско говеждо, макар у нас да не се ядат кървави стекове (освен от превзети сноби, които са готови да платят 300 лв. за една вечеря). Та колбасите се произвеждат от бразилско говеждо, преплувало Атлантическия океан и съхранявано в хладилници, и така със сигурност участват в климатичните промени. Освен това малотрайните колбаси се съхраняват в хладилници, което също изисква енергия.
Между другото, пример за въглеродно неутрална храна е белият боб. Той е растителна храна, за чието производство и съхранение не се изисква много енергия. Въпреки че много хора си мислят, че свързваното с преработката му отделяне на стомашни газове влияе зле на климата. Пълна глупост е това, казва д-р Коджабашев. Вреден за природата е разходът на енергия, а стомашните газове при хората нямат нищо общо с газовете, отделяни от преживните животни.
Хиндуистки фундаментализъм
При приготвянето на българската мусака се отделят въглеродни емисии, каквито отделя един автомобил, за да измине близо 48 км, пише някакъв сайт Uswitch.
И едва ли някой щеше да го забележи, ако “Форбс”- Индия, не подхваща темата. Фиксацията на хиндуистите върху българската мусака има два вдъхновителя - от една страна, идеята, че мусаката е месно ястие, а хиндуистите са вегетарианци и основно ядат лук. От друга, Индия е силно засегната от политиката за затваряне на въглищните централи, основен източник за производство на ток там.
