Следващият етап на проекта за възстановяване на “чинията” ще позволи от лятото посещения на туристи в паметника
“24 часа” отличава Достойните българи на годината” от 2003 г. За тези 18 г., през които над 700 души бяха удостоени с престижното звание, инициативата се наложи като каузата, която утвърждава доброто у българите и намира новите герои на нашето време.
Доброто в България има много лица. Четете защо толкова много хора милеят за един паметник и как помагат за съхранението му.
Те са на различна възраст, живеят дори в различни държави, но неочаквано станаха роднини, “осиновявайки” мозайки на връх Бузлуджа.
Със средствата на 10 основни дарители и рокфест на върха 14-те мозайки от външния кръг в бившия Дом-паметник на БКП на Бузлуджа бяха консервирани и предпазени със защитно покривало от тежките атмосферни условия през зимата.
Лекари, наследничка на модел на Майстора, адвокат, фирми и дори един германец се включиха в кампанията “Осинови мозайка” на фондация “Проект Бузлуджа”, благодарение на която мозаечните пана ще посрещнат зимата, без повече да се рушат.
Година по-рано по същия начин бяха защитени и мозайките от вътрешния кръг, но с пари от американската фондация “Гети”.
И без да носят фамилията на обявения през 1957 г. първи американски милиардер Жан Пол Гети, ентусиасти - българи и чужденци, се включват с труда си в спасителната акция.
Даренията за
външния кръг
са по 5 хил. лв.,
а две от тях по 7 хил. заради по-голямата площ на мозайките.
Фондация “Гети” предостави $ 185 хил. за проучвания, технически обследвания и лабораторни анализи за състоянието на монумента на Бузлуджа. Дом-паметникът на БКП е първата сграда у нас, получила финансиране от тази фондация, година по-късно за историческата сграда са отпуснати още $ 65 хил.
Монументалната сграда, наподобяваща летяща чиния, е в окаяно състояние. Покривът е разрушен, стените вътре и вън са в графити, а мозайката от цветни стъкълца се руши. Средствата са предвидени не за реставрация на мозайките, а за тяхната стабилизация, за да се спре разрушителният процес и да могат да изчакат момента, в който ще има покрив.
Тя създава фондация “Проект Бузлуджа” през 2015 г. с цел запазване на сградата чрез повишаване осведомеността по въпроса и осигуряване подкрепата на политически и професионални общности, медии и граждани.
Фондацията подпомага за цялостната преоценка на паметника и неговата социално-икономическа стойност.
Дора завършва архитектура в Техническия университет в Берлин. Вече 6 години работи за опазването и реставрирането на монумента и популяризирането на инициативата. Тя координира международен екип от специалисти, обединени от каузата да възобновят и съхранят сградата.
Повечето “осиновители” научили случайно за инициативата, но веднага са се запалили да помогнат. И никой от тях не говори за идеология. Сред тях е и д-р Константин Стоичков, който от 18 години живее и работи в чужбина. Онколог-дерматолог, сега той е в Брюксел, където
с екип
разработва
умни лекарства
срещу рака
На тържеството в Казанлък, на което бяха връчени сертификатите на дарителите, той дойде с 84-годишната си майка д-р Невяна Стоичкова, също онколог, която е от града на розите.
“Включих се в кампанията без никакво колебание, защото този паметник е символ на постигнатото от поколението преди нас. Смятам, че е важно да се гради, вместо да се руши. И че в обществото ни трябва да има диалог, в който всеки да уважава мнението на другия. Научих случайно за този проект.
Аз следя постоянно новините от България в интернет и изведнъж ми се появи статия за този проект. Било е през 2015 или 2016-а, миналата година пак попаднах на подобен текст и се впечатлих от това, което е направено.
доплака ми
се, като видях
разрухата
Но съм готов да помогна и за ремонта на покрива, дори си харесах за “осиновяване” едно парче от него откъм пилона. Впечатлен съм, че в инициативата се включват предимно млади хора, които дори не са живели в онова време и не влагат в това емоция, характерно за нас като народ”, казва д-р Стоичков.
Избрал да “осинови” мозайката “Десети конгрес” с автор Стоимен Стоилов, защото благодарение на приятел
вече притежавал
картина от този
творец
“Сега авторът живее в Австрия, но знае за идеята да се консервират мозайките.
Дори с Дора разговаряха по телефона, уговарят възможността да се видят. Но аз бих избрал всяка друга от мозайките, за да помогна”, допълни д-р Константин Стоичков.
Освен официално име част от мозайките имат и неформално според това какво е изобразено на тях, поясни арх. Иванова.
Семейство Димитър и Димана Шопови от София са избрали мозайката на Димитър Киров “Априлски възход”. Една от причините е, че авторът бил приятел на дядото на Димана, която е от Несебър. Но по-важното за нея било, че доброто е заразно.
Сантиментална нотка има и в избора на доктора на инженерните науки Красимира Димитрова, която работи в Германско-българската търговска камара. Тя е предпочела творбата на Александър Терзиев “Пети конгрес”.
Всички знаят, че
това е Дафина,
която умира през
1934 г. само на
17 г., покосена
от туберкулоза Погребана е със същата бяла носия, в която е на картината на Майстора.
Но всъщност тя е сестра на моя дядо, по-късно от същата болест умират сестра й и майка й.
Майстора я рисува най-напред, когато била на 13-14 г., а втория път два месеца преди смъртта й. Завършва картината малко по-късно и я подарява на бащата - моя прадядо.
Тази картина е наша семейна собственост, но след смъртта на майка ми я предоставих на галерията в Кюстендил, за да я видят повече хора. Тогава предпочетох да остана анонимна, но сега разкривам, че аз предоставих картината.
От 2017 г. се занимавам с това да опазя историята на моя род от Шишковци Никеви, известен и като Котеви, от който има модели на Майстора, разкри Красимира Димитрова. И допълва, че е готова да се върне на Бузлуджа като доброволка.
Сред “осиновителите” е и авторът на проекта на “чинията” арх. Георги Стоилов, който избрал мозайката на брат си Иван Стоилов-Бункера “Грижа за децата”.
“Осиновител” е и IT специалистът от Германия Доминик Шпац, който признава, че Бузлуджа го спечелила за България.
Друг “осиновител” - Мелиха Неби, която има хотел на върха, обеща скоро да прекарат и нова пътека, по която желаещите да стигат по най-късия път до монумента.
Кметът на Казанлък Галина Стоянова също е “осиновителка”, нейният избор е “Жената в нашето общество” с автор Иван Б. Иванов.
Тъкмо тя хвърли предизвикателство към общинските съветници от своя град.
“Време е да
събудим
Бузлуджа”,
каза тя. И предложи: “Ако държавата, която е собственик на паметника, продължава да е лош стопанин и да не се интересува от него, нека общинският съвет да гласува решение, с което той да бъде предоставен на община Казанлък за стопанисване и управление, както направихме с тракийските гробници на наша територия.
Някой ще каже, че това е голяма лъжица за нашата уста, но трябва да мислим смело, когато се събуждаме и пред очите ни е Бузлуджа”, каза тя.
Галина Стоянова съобщи, че от 13 септември обектът е със статут паметник на културата с национално значение, след като за това е подписал служебният министър на културата Велислав Минеков.
От фондация “Проект Бузлуджа” правят план-сметка, според чийто песимистичен вариант сега годишно “чинията” се посещава от близо 50 хил. неорганизирани туристи. Много от тях ще си купят билет и ще влязат, ако това е позволено.
“Желанието ни е да изчистим покрива и вътрешността, да осигурим подходи и след като обезопасим обекта, да го отворим за туристи още през идното лято”, разкрива арх. Дора Иванова. Тя прогнозира, че цената на билета би била между 10 и 30 лева, каквито са обикновено цените на подобни места.
“Ако отворим пилона и хората могат да се насладят на гледката от 70 метра височина, вероятно туристите дотук ще се удвоят. Ако вътре провеждаме концерти и други културни прояви, те ще се утроят и паметникът ще се самоиздържа”, така Иванова минава към оптимистичния вариан на тяхната план-сметка.
Ето защо следващата инициатива на фондацията ще бъде “Отвори Бузлуджа”.
