Даница Влахова има успешна кариера в US софтуерна компания, но никога не е мислила да емигрира
28-годишна отличничка по компютърни науки и уеб технологии във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” стана безапелационният 21-и носител на Академичната награда на Велико Търново.
Номинацията на Даница Влахова е гласувана единодушно от общинския съвет, а кметът Даниел Панов връчи дебитна карта с левовата равностойност на 5000 евро и пожела на младата жена да се реализира успешно във Велико Търново.
“Вложих доста усилия за тази награда, доста труд и дисциплина. За момента смятам да спестя парите, защото не е малка сума, най-вероятно ще остане във фонд за собствено жилище”, споделя мечтата си Даница на въпроса как смята да инвестира наградата.
Смята и да продължи образованието си. Но първо ще си даде време, за да реши точно какво иска.
Тя е бакалавър по компютърни науки във Факултет “Математика и информатика” на ВТУ. 2 г. след това записала магистратура по уеб технологии, разработване на софтуер.
“И двете завърших с отличен успех, като по време на обучението си участвах в различни олимпиади, главно по математика и компютърна математика. Това е комбинация от програмиране и математика. Имам
3 медала от
национални
студентски
олимпиади,
25 грамоти
и още куп сертификати за призови места от различни участия”, изброява младата жена.
Никога не е мислила да учи или работи в чужбина. “Специалността, която съм избрала, в България е перспективна. ИТ специалистите са и доста добре платени, мога да си позволя да имам добър стандарт на живот и тук. Сестра ми е в чужбина вече 9 години, ходила съм на гости. Повече ми харесва в България, защото семейството и приятелите ми са тук. Може би съм наивно оптимистична, че нещата ще се подобрят. Но се надявам на това”, казва Даница.
В края на бакалавърското си обучение започнала работа в американска софтуерна фирма, която има клон в България.
“Разработването на самия продукт се случва в България, от софтуерни инженери и уеб дизайнери, а маркетинговият отдел е в САЩ”, обяснява Даница. За 6 години вече е сменила 3 отдела. Изкачила се в йерархията до пълноправен софтуерен инженер, за което вече се изискват повече знания и умения.
“Приятно ме изненада, че това, което учихме във факултета, отговаря в голяма степен на търсенето от страна на работодателите. Това е плюс, защото много хора се оплакват, че образованието в България не отговаря на това, което се търси от бизнеса. Когато завърших бакалавър, наистина нямаше специалност, която на мен да ми харесва - с програмиране, което да те развие повече. След това направиха обновление на програмата”, обяснява тя.
От малка върви математиката. Любовта към задачите събудила у нея класната Здравка Манева в лясковската гимназия “Максим Райкович”.
“Тя е от хората, на които много благодаря. Тя е добър учител, педагог и човек, беше ми и класен ръководител от IX до XII клас. Бяхме природо-математическа паралелка,
всички с много
висок успех
по математика
Даже директорът беше казал да спре да пише толкова високи оценки, но ние успяхме да ги защитим. Няколко души бяхме с 6,00, с по 100 точки на матурите, дори нямаше нужда човек да ходи на някаква допълнителна подготовка, защото беше много компетентен преподавател.
С нея още се чуваме по празниците, можем да излезем на кафе и да си говорим, прекрасен човек”, споделя Даница.
Ако не се е била насочила към програмирането, можело е да стане човек на изкуствато. Дълги години се занимавала с рисуване и си
мечтаела да
е художник
или архитект
Има около 40 грамоти и сертификати от национални конкурси.
“Като цяло изобразителното изкуство изисква и много средства да се вложат, има различни видове техники, а тогава семейството ми нямаше възможност да си го позволи”, казва младата жена. Тя и по-голямата сестра са отгледани от баща им. Загубили майка си, когато Даница била едва на 5 г.
Заради рисуването се замисля да пробва с компютърна анимация. Нещата са много различни, всяко ти развива различен аспект от личността и ти доставя различен вид удоволствие, разсъждава тя.
В свободното си време обича да чете и да се занимава с домашните си любимци - кучето Зима и няколко котки. Обича да разхожда кучето, котките непрекъснато вървят след нея и е суперщастлива, че я обичат и тя ги обича. Сега са си заедно, защото си работи от вкъщи. Казва, че е от хората, които предпочитат да работят хоум офис.
“Не се чувствам изолирана, може би защото в нашата работа имаме всекидневни онлайн срещи, на които трябва да кажем какво сме правили през деня. Самият ни процес на работа ни задължава да комуникираме и да говорим един с друг”, разкрива част от естеството на заниманията си Дани.
В момента са 10 души екип - правят основно сайтове, включително и на популярното тв предаване Gas Monkey Garage, но постоянно ги ротират, за да комбинират хората с най-много знания в дадена област.
“Чувствам се конкурентоспособна, не искам да си сменям фирмата, но ако нещо се случи, аз знам, че няма да остана без работа, което ме прави доста спокойна в това отношение”, допълва тя.
С ВТУ е свързана
и емоционално
- там среща
приятеля си,
когато записва магистратура. Не вярва в любовта от пръв поглед, но привличането се случило.
“Аз съм от по-редовните, а той, като момче, дойде на лекции малко по-късно. Беше много симпатично, защото дошъл с идеята да се появи един-два пъти, а като се запознахме, започна да идва всеки ден и стана от най-редовните”, смее се Дани. Казва, че двамата вибрират на една вълна, но имат сериозен проблем, защото тя харесва да живее на село, а той пък - в града, защото е от Велико Търново.
“В един момент ще трябва да решим този проблем. Аз съм от малкото млади хора, на които им харесва да са на село - искам да си купя не апартамент, а къща с двор. Харесва ми да има животни, чистота, тишина. Не съм любител на ходенето по заведения, може би съм по-стара душа”, казва Даница.