- Миналата година беше нещо страшно - засипаха ни с животни
Смятат, че като ги изоставят на свято място, има кой да се грижи, недоумява отец Добромир
Слава богу, от известно време спряха да ни носят кучета и котки!
Това каза игуменът на Араповския манастир отец Добромир. Той и служителите му се бяха видели в чудо, тъй като хора от околността и дори вътрешността на страната им ги стоварваха в кашони.
На практика светата обител край Асеновград се превърна в приют за кучета и котки. Тогава отец Добромир се обърна за помощ към "24 часа" и отправи призив хората да не си изхвърлят кутретата и котетата в манастира.
"Откакто излезе материалът във вашата медия, сякаш спряха. Имаше няколко обаждания от объркали се хора, които си помислили, че наистина сме приют. Но им обяснихме, че не е така", допълни игуменът.
Навръх последните избори за парламент и президент - 14 ноември, наш екип се озова на молбата на отец Добромир в обителта. Заварихме над 30 котки да се разхождат по поддържаните манастирски поляни и да се провират между краката на богомолците. Едни се отдръпваха, други им се радваха.
Внушителна е и бройката на кучетата - 16.
46-годишният игумен отец Добромир, който действително влага сърце и душа в поддръжката на святото място, се чуди какво да ги прави. И моли хората да не ги зарязват пред манастира.
"Последният път ни изсипаха 4 кученца в специална чанта с надпис "Помогнете им", разказа той. Казва, че богомолците не бива така безотговорно да постъпват.
“Да, тук е манастир. Не можем да ги захвърлим да умрат. Но нямаме възможност да се грижим за всички. А те ни стоварват нови и нови", вдигнал е ръце и бай Тоско Димитров, служител в манастира. Наричат го Повелителя на животните.
“Познават ми вече и шума на колата. Сутрин, щом спра и вляза в двора, от всички краища започват да прииждат и ме заобикалят. Чакат да ги нахраня”, разказва той. В това време около него се умилкваше кучката Муцка, а бял котарак се галеше в краката му. Никое животно не нападаше друго.
“Само да се покажа, всички се струпват около мен”, твърди служителят. Той недоумява що за хора са тези, дето си захвърлят животните.
“Смятат, че като ги оставят на свято място, и ще има кой да се грижи за тях. Но и на нас вече ни тежи”, изричаше служителят.
Всичко започнало преди няколко години. Хора от Пловдив, Асеновград и близките населени места решили, че трябва да си оставят новородените котета и кутрета точно там. Смятали, че все някой посетител ще си хареса и ще вземе някое животинче.
Да, но малцина били миряните, които си тръгвали от манастира с домашен любимец. И така грижите за изоставените животни легнали на игумена и на бай Тоско.
“Тази година беше нещо страшно, засипаха ни с кучета и котета. Веднъж - 6, друг път - 10. Последните 7 кутрета, които ни стовариха в кашон, сме ги настанили в изоставена помпена станция край манастира. Едно семейство от Пловдив и друго от Асеновград идват да се грижат за тях”, поясни Димитров.
Докато върви из манастирския двор, му се изпречи едра котка.
“Подхвърлиха ни я преди години”, обясняваше Повелителя на животните. Още не изрекъл това, до него вече имаше още една. “Тази е глуха. Докараха ни я крастава. Излекувахме я, водихме я дни наред на лекар и се оправи”, описваше той. “Това е Калоянчо”, радваше се бай Тоско на сив котарак.
“Тая държава се насели с кучета и котки. Живея в близкото село Поройна. Наскоро осинових 2 и се грижа за тях. Малко са ми в манастира, та си взех и вкъщи. Но хора, които се грижат за бездомни животни, трябва да бъдат облекчени от общините. Например лечебниците да ги кастрират и лекуват безплатно. Така ще имат стимул да ги гледат”, разсъждаваше служителят.
Голяма част от котетата са още малки. Но бай Тоско и отец Добромир се притесняват, че като пораснат, ще започнат да нападат гълъбите, кокошките и пауните. А те са атракция на обителта.
Въпреки трудностите, животинките са добре гледани в Араповския манастир. Ядели по много. Набавяли им храна след обикаляне по кланниците.
Но най-учудващо е, че двата вида животни, които иначе се ненавиждат, в светата обител съжителстват добре.
“Всички живеят в мир. Те са мои възпитаници. Научил съм ги да не се закачат”, отбелязва бай Тоско. И мира не му дава въпросът какво ще правят с новите 7 кутрета.
Миряни наблюдават служителя и обобщават: "Който обича животните и се грижи за тях, е добър човек".
Стопанинът на обителта: Не можем да ги изоставим, те са живи създания
От около 4 г. е проблемът с изоставените животни. Преди това в манастира имахме само 2 кучета пазачи. Първо намирахме захвърлени котета, после започнаха да носят и кучета, връща лентата отец Добромир. Според него хората избират манастира, защото вероятно разчитат, че божиите служители ще полагат грижи. "Това е отговорност, те са живи създания и не може да ги захвърлим, но в един момент кучетата и котките станаха много и грижите за тях ни затрудняват", признава игуменът. Преди да излезе материалът в "24 часа", му се обадило семейство от София - имали куче, за което вече не могат да се грижат. Помолили да го доведат в манастира и уверили, че всеки месец ще пращат пари за прехраната. "Ние обаче не сме приют за безстопанствени животни", категоричен е отец Добромир.
Игумен за пример - коси, реставрира и служи
Подкарал косачка подобна на тракторче, отец Добромир Костов за отрицателно време подстрига няколко декара поляна. Това стана на 30 март тази година. Толкова беше съсредоточен, че гледаше да мине всяка тревичка. Чуваше се само бръмченето на косачката. На всяко дърво е поставил табела, с която умолява хората да не палят огньове и да не цапат.
"Игумен за пример!", казват богомолки, дошли да си наплискат очите в лековитото аязмо на Араповския манастир. Обителта на няколко километра от Асеновград става все по-привлекателна, откакто я пое отец Добромир.
В църквата "Света Неделя" с чудотворната икона върви мащабна реставрация под негово ръководство. Иконостасът е целият в бяло, а орнаментите се открояват със златист бронз.
Дворът на обителта действително е спретнат като аптека. По циментовите алеи няма прашинка, тревите навсякъде са окосени.
"Дава личен пример с работата си", казват манастирски служители за отец Добромир.
В събота и неделя има повече хора, но в делнични дни е приказка да дойдеш и да се уединиш, особено в по-топлите дни, обясни Асенора Костадинова. Тя не пропуска да се отбие в манастира и да се помоли, а после да си измие очите на аязмото. Твърди, че в резултат на процедурите намалила диоптрите от 5 на 2.