Българките рядко разглеждат неприличните коментари и шеги като форми на сексуално насилие
Кибернасилието, основано на пола, трябва да бъде криминализирано от Европейската комисия. Съветът на ЕС пък е нужно да разшири списъка на “престъпленията на ЕС”, с което официално да признае, че онлайн тормозът, основан на пола, е особено тежка престъпност с трансгранично измерение. Това призовава Европейският парламент в доклад, настояващ да се предложи за европейска директива в тази насока.
Необходимо е осигуряване на минимално ниво на защита и
обезщетение за жертвите в съответствие
със стандартите на Истанбулската конвенция,
пише в доклада.
Подчертава се, че ЕС не разполага с адекватна правна рамка за борба с това явление. Подобно законодателство няма и на национално ниво в членките на съюза.
Финансовите щети за хората и обществото са значителни и се оценяват на между 49 и 89,3 млрд. евро загуби. Те се изчисляват след анализ на социалните и икономическите въздействия - разходи, направени за търсене на правна и здравна помощ, въздействие върху пазара на труда заради по-ниско присъствие на работа, рискове от загуба на работа или по-ниска производителност и намалено качество на живот поради влошено психическо здраве.
Закон, който трябва да въведат всички членки, Еврокомисията ще предложи още през март 2022 г. Той ще се бори с насилието над жени и ще включва превенция, защита и ефективно наказателно преследване - както онлайн, така и офлайн.
“Този доклад е силно послание към комисията, в което отново се подчертава, че изискваме конкретни действия за борба с кибернасилието, основано на пола. Препоръчаните от нас законодателни мерки следва да бъдат включени във всеобхватната директива срещу насилието, основано на пола, във всичките му форми. Става въпрос за правото, за правата на човека, за демокрацията: трябва да гарантираме, че всяка жена е в безопасност от насилие”, коментира съдокладчикът в ЕП Силвия Спурек от Зелените.
Наказуеми ще бъдат кибертормозът, преследването в онлайн пространството и нарушаването на неприкосновеността на личния живот. Неизчерпателен списък на действията, които ще бъдат обявени за престъпление, включва: записване и споделяне на изображения на изнасилване; контрол от разстояние или наблюдение и следене; заплахи и призиви за насилие; сексистки изказвания, подтикващи към омраза; подбуждане към самопричиняване на насилие; нарушаване на наложените от съдилищата забрани за комуникация.
За умишлен онлайн тормоз ще се смята
и незаконният достъп до съобщения
или до профили в социалните мрежи на трето лице. В обхвата на закона ще влизат и форми на дискриминация и реч на омразата към хора с нетрадиционна сексуална ориентация, както и жени от расови малцинствени групи и религиозни общности.
Пандемията от COVID-19 драматично задълбочи проблема. По данни на Европейския институт за равенство между половете седем от десет жени са се сблъсквали с киберпреследване. Проучване, проведено в България, показва, че жените се притесняват да говорят за тези форми на насилие. Българските жени са по-малко склонни да разглеждат “сексуално внушаващи забележки или шеги”, “нежелано докосване” или “неприлични коментари” като форми на сексуално насилие.
Европейските институции подчертават, че Истанбулската конвенция остава най-всеобхватният международен договор, насочен към първопричините за насилието, основано на пола, във всичките му форми.
“Призоваваме за незабавно приемане на законодателство, което трябва да включва и мерки за подкрепа на действията на държавите членки в областта на превенцията. Насилието, основано на пола, във всичките му форми е престъпление, към което трябва да проявяваме нулева толерантност!”, добави другият докладчик по темата в ЕП Елисавет Воземберг-Вриониди от ЕНП.
Според проучване на службата на ЕП за парламентарни изследвания кибернасилието, основано на пола, е явление, което бе немислимо преди 30 г. Днес обаче все повече жени и момичета изпитват тормоз, преследване и други видове заплахи, докато са онлайн. Проучването от началото на годината изчислява, че от 4 до 7% от жените в ЕС са преживели кибертормоз през последните 12 месеца. Той въздейства на психичното здраве с повишена честота на депресия и тревожни разстройства.
Изследването, изготвено за информация на евродепутатите преди дебатите по темата, предлага набор от законодателни, така и незаконодателни действия. С най-добър и дълготраен ефект се оценява предложението
да се гарантира приемане на Истанбулската
конвенция от всички в ЕС
или разработване на подобно законодателство на съюза.
На национално ниво в членките на ЕС има наказателни разпоредби, които се използват за справяне с онлайн насилието в киберпространство, въпреки че не са специално предназначени за това.
Речта на омразата, без да се посочва компонентът пол, е криминализирана в България, Гърция, Хърватия, Испания, Нидерландия, Португалия и Малта.
Румъния наскоро призна кибернасилието като форма на домашно насилие с ново правно изменение. Домашното насилие вече включва разпоредба специално за “кибернетично насилие”, което има за цел да “посрами, смири, изплаши, заплаши или заглуши жертвата”. Това включва онлайн заплахи или съобщения или когато партньор изпраща интимно графично съдържание без съгласие.
Във Франция кибертормозът се дефинира като акт на повтарящи се коментари, обиди или заплахи чрез интернет (в социална мрежа, форумна мултиплейър видеоигра, блог и др.), които може да доведат до влошаване на физическото или психическото здраве на тормозеното лице. Предвижда се наказание под формата на глоби или лишаване от свобода, които ще бъдат утежнени, ако жертвата е под 15 години.
Други страни като Белгия, Чехия и Испания считат за престъпление конкретни видове кибернасилие, без да обръщат внимание на ъгъла на пола.
Белгия наказва с лишаване от свобода от
6 месеца до 5 години
всеки, който разпространява онлайн порнография без съгласие на засегнатите, или сексуална злоупотреба, основана на изображения.
Абсолютно всички членки на ЕС криминализират детската порнография. Италия осигурява законова защита на непълнолетните, като някои от разпоредбите може да се използват за борба с насилието онлайн. Германия, Литва и Ирландия се стремят да предотвратят основано на пола кибернасилие, въз основа на ненаказателни разпоредби. Именно заради разнородните подходи ЕП започна борба за защита в онлайн пространството. Предстоят действия от Еврокомисията.
Евродепутати: Забрана на онлайн
реклами, насочени към деца
Европейските законодатели гласуваха през изтеклата седмица забрана за онлайн реклами, насочени към деца, засилвайки натиска върху техногигантите да контролират съдържанието на платформите си, съобщиха медии в Страсбург.
Предложената забрана беше включена в проекта на регламента на ЕС за модериране на съдържанието – Закона за цифровите услуги. Тя бе одобрена с голямо мнозинство от комисията за вътрешния пазар на ЕП. Текстът на парламента, който все още подлежи на преговори през следващите месеци, включва мерки, чиято цел е да попречи на технологични компании като “Фейсбук”, “Гугъл”, “Тикток” и други да позволяват на фирми да се насочват към непълнолетни чрез техните платформи.
Този ход е част от по-широката амбиция в ЕС за налагане на системи за онлайн проверка на възрастта, така че децата да нямат достъп до някои сайтове със съдържание, което се счита за вредно за тях, включително порнография.
“Искаме да защитим непълнолетните, използващи онлайн платформи”, казва Кристел Шалдемоз, датска депутатка социалдемократ, която е натоварена с проблема. Тя смята, че законът все още трябва да бъде подобрен, за да се гарантира, че идентифицирането на непълнолетни няма да компрометира правата за поверителност, но смята, че “платформите днес вече имат реални познания за това кои са непълнолетните”.
Предложен от Европейската комисия през 2020 г., Законът за цифровите услуги (DSA) има за цел да създаде правила на европейско ниво за онлайн гигантите. Той се бори с незаконното съдържание, регулира онлайн рекламата и налага прозрачност на алгоритмите на платформите. Текстът на комисията за вътрешния пазар ще бъде гласуван на пленарната сесия на парламента вероятно през януари. Законопроектът подлежи на тристранни преговори между парламента, комисията и Съвета на ЕС, а окончателните правила могат да влязат в сила от 2023 г.
