20 истории, подкрепени от Фондация “Америка за България” и разказани от “24 часа”
В този проект ви разказваме 20 истории на българи от Клуба на модерните оптимисти, защото трендът днес е да вярваш, че ще успееш. И да има кой да те подкрепи.
Този път представяме Надя Шабани, директор на Българския център за нестопанско право (http://bcnl.org/) и Георги Мерджанов.
Българският център за нестопанско право е създаден през 2001 г. като фондация в обществена полза. Мисията му е да оказва подкрепа при изработване и прилагане на закони и политики с цел развитие на гражданското общество, гражданското участие и доброто управление в България.
- Г-жо Шабани, ковид кризата засегна много бизнеси. Българският център за нестопанско право в партньорство с Фондация “Америка за България” създаде оздравителната програма LET's GO, която помага на социалните предприятия. Какво представлява тя?
- Н. Ш.: От десет години работим за това да подпомагаме и развиваме предприемаческите инициативи на гражданските организации. Това е много добър начин да намираш решения на социални и обществени проблеми. Миналата година обаче в ковид кризата адаптирахме програмата към конкретни нужди и я кръстихме LЕТ'S GO като “хайде, давайте да действаме и да направим следващата крачка”.
- Как помага точно програмата?
Н. Ш.: Програмата беше много важна за нашите социални предприятия, защото и те
като всеки един
малък бизнес
много пострадаха
Те дават възможност за заетост на хора от уязвими групи. Нашата мобилизация и адаптиране беше точно в това на всяка цена хората да продължат да работят.
- Социалната политика в България не помага ли на тези хора?
Н. Ш.: Социалната политика не смятам, че е ефективна. Тя по-често бута уязвимите групи да зависят от помощи, вместо да намират решения. Хубавата част на социалното предприемачество е, че е добро решение да работиш по устойчив и ефективен начин, а не да зависиш от подаяние или милосърдие. Не казвам, че не трябва да има помощи, но ако мислим за стабилно бъдеще, трябва да вземем други решения. Едно нещо съм научила покрай хората от уязвимите групи, понеже 20 години ги подкрепям, трудът не е просто начин да изкарваш пари. Той е начинът, чрез който всички ние участваме в едно общество. Носи и достойнство, показва, че имаш важно място в едно общество и си някой.
- През 2021 г. как премина LET's GO?
Н. Ш.: Премина успешно, но беше трудно, защото през пролетта, когато бяха най-интензивни менторските срещи и обученията, бяхме онлайн. Живите срещи са незаменими и това беше предизвикателно.
- Какви са плановете ви за следващата година?
Н. Ш.: През януари може да обявим 11-о издание на програмата.
Търсим наистина
смели хора с
предприемачески
дух и лица от
бизнеса, които да
ни помагат да
ги обучим
Планираме обученията да преминат през февруари и март. През май сме приготвили състезание, в което участниците да представят идеите си пред жури.
- Как избирате менторите?
Н. Ш.: Избираме хора от бизнеса, които имат опит и са готови да го споделят. Те са от различни компании. Имаме и от медиите, които също помагат на уязвимите хора да разказват своите истории. Сега включваме и тези, които са били част от програмата през изминалите години. Личният пример е много заразителен.
- А имате ли нужда от ментори, търсите ли и какъв трябва да е техният профил?
Н. Ш.: Имаме нужда от компании, които смятат, че ще бъде важно да участват в организаторската програма. Включването на фирми ще ни даде ментори, търсим финансови експерти, хора, които разбират от маркетинг, комуникация и брандиране. Компаниите могат да ни помогнат и с ресурси, за да увеличим наградния фонд.
- Какви са критериите, по които се определят победителите в конкурса в края на програмата?
Н. Ш.: Каним граждански организации и екипи, които искат да развиват своята идея. Само трябва тя да е социално ангажирана предприемаческа, независимо от опита им.
- Вие проверявате ли как се развиват социалните предприятия след програмата?
Н. Ш.: За 10 години сме обучили 180 организации да развият малки социални бизнеси. Проверяваме ги много сериозно. Половината са стартирали бизнес, 2/3 от тази половина са запазили предприемаческите си дейности. Създават работни места. Предстои да направим и анализ за кризата и за промените.
- Какви са промените за социалните предприятия от миналата година насам?
Н. Ш.: Първо да се запази заетостта на хората от уязвимите групи. Пазаруването много се промени заради ограничението за събиране на повече хора, а пък за нас е важно лично да отидем, да разкажем историята, която стои зад конкретния продукт.
- Хората от уязвимите групи имат ли желание да работят?
Н. Ш.: Имат огромно желание. За тях това е признание. Независимо дали са с увреждания, жени, жертви на насилие, или бежанци. Обществото има полза от социалните групи, защото те не са хора, които чакат помощи, а създават блага, на които се радваме всички ние.
- Какво могат да изработват тези хора?
- Г.М.: Работят всичко. Могат да произведат всякакви неща - правят свещи, глицеринови сапуни от естествени материали. Всичко, което изработват, е много чисто, природосъобразно. Те помагат за опазването на околната среда, разнообразието на птиците, съхраняването на българските традиции, като везбата, дантелата и плетенето на терлици. Има организации, които помагат на бежанци да развиват свой собствен бизнес.
Н. Ш.: Каузите са най-различни. Организацията “Плюшено мече” помага на деца, които са без дом или с много проблемни семейства, за да развиват талантите си. Чрез предприемаческите дейности се компенсират проблемите на тези хора и им се дава равен шанс. Защото на тях нещо им се е случило и те трябва да получат шанса да продължат напред.
- Онлайн платформата “ДарПазар” обединява социални предприемачи да продават своите стоки. Какво могат хората да си купят от сайта и защо е важно?
Н. Ш.: Най-успешните организации, които сме обучили през тези 10 години, продават на платформата “ДарПазар”. Общо са 34 организации.
Г. М.: “ДарПазар” (https://www.darpazar.bg) е платформа за социални предприемачи. Онлайн магазинът подкрепя техните каузи, продавайки продуктите им.
- Какви са каузите?
Г. М.: Каузите са много и най-различни.
Могат да бъдат
подкрепени хора
в неравностойно
положение, деца
и младежи, които
са без родители
или само с един, жени, претърпели насилие, опазване на околната среда, запазване на българските традиции. А продуктите, които хората могат да си купят, са вече около 500, като много от тях са ръчна изработка.
Н. Ш.: Сега има и малки организации, които подкрепят българските традиции. Например група хора правят лютеница, мед, терлици или чорапи. Същевременно по един много смислен начин разказват историята на това нещо. Купувайки си продукта, вие ще подкрепите тези организации. Те развиват и малките населени места, като целта им е да станат по-живи, по-сплотени и да се опази природата.
- Какво планирате като развитие на платформата?
Н. Ш.: Сега обмисляме как да растем, което ще е дълъг процес. Разликата с обикновените фирми е, че ако не се справят служителите, ще ги уволнят или ще наемат нови, но на нас хората са ни най-важни. Кризата доказа, че ако всеки действа сам, не е толкова устойчиво. В България няма такава култура. Трябва много повече заедно да намираме решения, макар ѝ с компромиси.
- Всеки действа сам за себе си. Това ли е един от проблемите в България?
Н. Ш.: Да. Кризата много засили извода, че там, където съумяваме да седнем, да намерим обща цел, дори и малко да сме отстъпили, вървим напред. Но ако всеки гледа само себе си, не се получава. Това разбиране е дефицит за нашата култура, защото дори в училище не се учат тези модели заедно да вземаме решения.
Нашето социално предприемачество това ни показва - ако сме заедно, мислим и работим заедно, не е лесно, но е много по-резултатно.
- Младите хора склонни ли са да пазаруват от платформата със социалната насоченост?
Н. Ш.: За щастие, младото поколение носи по-голяма надежда, по-малко меркантилно е от предходното. Притеснението ми е, че ако не стимулираме това, накрая всички те ще се откажат.
- Какви са очакванията ви за 2022 г. в политиката за социалните предприятия от новото правителство?
Н. Ш.: Ако искаме да видим реална промяна, едно от нещата е, че трябва да се промени този манталитет, че просто ще отидем и ще искаме поединично нещо от конкретен министър. Трябва да се научим на истинска култура на участието. Да се правят събрания и дискусии.
Ако искаме да се развиват
социалните предприятия,
трябва да гледаме на тях
като на екосистема,
с която да си говорим като с партньори. Политиката трябва да е до хората и с хората.
- Как може да стане това?
Н.Ш.: Има спешни неща, които могат да се направят, така че да се укрепят работните места, да не се изгуби никой в процеса на адаптиране към пазарния свят.
- Вие помагате на много хора през годините. Може ли да отличите някоя от техните съдби?
Н.Ш.: Те са много. Една от последните истории например е на млада жена, която е отраснала в центрове за настаняване от семеен тип. Организацията “Плюшено мече” обаче ѝ помага да развие таланта си, защото тя пише страхотно. Така издава стихосбирката ѝ “Дневник за мечти. Моят свят”. Организацията
ще ѝ помогне да започне
да учи в Софийския
университет “Психология”
Проблемите няма да свършат. Ние като организация гледаме какви са те и как ще ги решаваме. Трябва бързо да се вкарват уязвимите хора в нормалното общество - децата да си учат, жените да се чувстват пълноценни, достойни, да работят. Това е най-ефективният начин да направим равенство.
- Готово ли е българското общество за такава приемственост?
Н. Ш: Има много примери на хора, които са готови да помагат. Въпросът е, че българите сме практици. Трябва да го видим. Когато го покажеш по положителен начин, хората нямат нищо против. Но ако се разнасят стереотипи и предразсъдъци, става опасно.
- Какви са добрите примери, които се случват в малките населени места?
Г.М.: В Калофер има социално предприятие, което помага на изоставени домашни любимци. Грижат се за тях и целта им е да направят приют.
Н. Ш.: В Шипка се върнаха да реставрират една къща. В Куртово Конаре една жена, подкрепяна от малка група хора, възстановява читалището и заедно правят фестивала на чушката и домата, в който разказват за традициите. Гражданските организации са активни, но проблемът е мащабът.
- Как може да се увеличи мащабът?
Н. Ш.: За мен има няколко неща, които трябва да се направят. Първо да се помисли как се намалява административната тежест, особено за социалните предприятия. Второто е да се помага на тези предприятия да стигат до по-голям брой хора. Те имат нужда от консултанти, дизайнери, които да направят опаковките по-добри, да ги снимат по-добре. Ние правим такива обучения. Хората, които работят там, не са учили бизнес, всичко се случва в движение чрез проба - грешка.
