Крайно време е българското кино да уважи своя голям герой
Иван Иванов, един от най-големите актьори на българското кино, навърши 70 години на 16 декември.
И е почетен единствено с поздравителен адрес от президента Румен Радев, каза съпругата му, актрисата Петя Силянова. Малко, унизително малко за всичко, което този актьор е направил за българското кино.
Ето защо “24 часа” предложи вчера на Иван Иванов да бъде присъдена наградата “Паисий Хилендарски”.
Тя се дава всяка
година на 1 ноември
от премиера
“на български творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история и традиции”.
Идеята ни беше подкрепена от Милко Лазаров, председател на Съюза на българските филмови деийци.
Наградата “Паисий Хилендарски” е създадена на 28 юли 2000 г. и досега нейни лауреати са били Стефан Данаилов, Васил Михайлов, Наум Шопов, Рангел Вълчанов и други кинодейци.
Иван Иванов отпразнува своя юбилей в любимата си къща в пазарджишкото село Оборище с най-близките си хора.
Той купува тази къща през 1986 г. В годините след 10 ноември 1989 г., когато киното ни изпада в клинична смърт, той все по-дълго живее там и все по-рядко идва в София.
През март 2012 г. закриват международната програма на “София филм фест” с документалния филм за Христо Стоичков. Футболистът винаги е казвал, че Иван е любимият му български актьор и че е гледал филма му “Всичко е любов” много пъти.
В края на 2015 г., актьорът получава годишната награда на Столичната община за приноса му в киноизкуството. Призът му е връчен на откриването на 19-ия “София филм фест”. Тогава в Дома на киното той раздава автографи върху своя портретна снимка - такъв, какъвто го помнят няколко поколения зрители - като непримиримия Радо от “Всичко е любов”, Асен от “Лавина”, Христо (Вас) от “Комбина” и др.
“Актьорството не е лавина. Не е нито комбина, нито мярка за неотклонение. То е тихо и самотно занимание. И в това е парадоксът: природата му е публична, а се ражда в самота”, казва Иван Иванов.
На 27 март 2018 г. той получава наградата на Съюза на артистите в България
“За чест
и достойнство”
Специален приз за специални хора. На церемонията в Народния театър хората стават на крака и дълго аплодират Иван. Усеща се уважението на гилдията към колегата, който не се предава пред нищо.
Март 2015 г. Актьорът получава годишната награда на Столичната община за приноса му в киноизкуството.
Силата на Иван е в киното. След ВИТИЗ той е разпределен в Младежкия театър и изкарва там само два сезона (1979-1981). Толкова време е и в Театъра на народната армия (1981-1983).
Но почти не играе на сцените им, защото киното го е обсебило тотално. Най-интересните му театрални роли са на Ромео в “Ромео и Жулиета” и на шута в “Животът е сън”.
От 1983 г. е на щат в Студията за игрални филми “Бояна”. След “Всичко е любов” Иван става стопроцентова звезда, и то извън българските стандарти. Камерата го обича и режисьорите се надпреварварт да го снимат във филмите си.
Веднага след Радо във “Всичко е любов”, Милен Гетов му дава силно отрицателната роля на жестокия полицейски поручик Янкулов в филма “Юмруци в пръстта”.
После му се налага да снима едновременно в “Комбина” и “Ударът”. В първия трябва да е с къса коса, но във втория прототип на героя му е капитан Петър Илиев, който участва активно в събитията през нощта срещу 9 септември 1944 г., когато е превзето Министерството на войната.
Капитанът бил с хубав алаброс, какъвто има и актьорът. Но за филма “Комбина” актьорът му е с къса коса и се налага да му правят специална перука.
Всяка година след 1979 г., когато излиза “Всичко е любов”,
Иван снима по два,
три, четири и дори
пет филма...
В историята на българското кино остават “Борис I”, “Лавина”, “Мярка за неотклонение”, “Романтична история”, “Тест 88”, както и сериалите “Нощем с белите коне”, “Гори, гори огънче”, “Врабците през октомври”, “Едно дете в повече” и др.
В едно изповедно интервю Иван разкрива част от себе си:
“Намерих своето място на село. Общувам с хората за т.нар. простички неща. В киното прекарвахме по-голяма част от живота, но и тогава се занимавах с простички неща. Отивах и вършех конкретно, просто физическо действие, подплатено, разбира се, с емоционална поддръжка. Бях предан и отдаден на киното. Отивах, свършвах си работата и изчезвах. И тогава не участвах в т.нар. интелектуален елит...”
Крайно време е държавата да се отблагодари на актьора заради неговата преданост към българското кино...
