Не съм герой, просто исках да помогна на съседа, след като разбрах, че животът му е в опасност, казва животновъдът.
През 90-те той бил на гурбет в Германия, но се върнал да гледа крави и кози
Малко са хората, които ще имат куража да се изправят с голи ръце срещу гонен от полицията, въоръжен с пушка и нож мъж. Направи го 47-годишният животновъд Ердинч Аптиш от чернооченското село Комунига. Той беше човекът, който успя да задържи издирвания от 200 полицаи, жандармеристи и барети Бейсим Салиф от хасковското село Сърница.
50-годишният Салиф се скара със съседите си, стреля срещу тях с незаконно притежавана пушка, после се укри в гората.
“Разбрах за случващото се от интернет. Първоначално си помислих, че става въпрос за пазарджишкото село Сърница, но после разбрах, че случаят е в Сърница, община Минерални бани. Веднага се сетих, че преследваният мъж ще се укрие в село Душка”, разказва Ердинч.
Повече от 10 г. той отглежда добитък в отдавна заличеното от картата на България населено място. 8-9 километра по права линия е разстоянието от Сърница до изоставеното село Душка. Затова бил убеден, че беглецът ще направи опит да се укрие в някоя от изоставените къщи.
“Веднага си помислих за съседа ми Гюрсел, който е сам, а в района, където е къщата и кошарата му, няма сигнал на мобилните оператори. Нямаше как да разбере, че е в опасност. Не се поколебах нито за миг, запалих пикапа и тръгнах към Душка, за да го предупредя”, разказа Ердинч. За 20 минути успява да стигне до изоставеното село и да премине по калните коловози на черния път до къщата на Гюрсел. Извикал го и той излязъл от дома си.
“Реших да не го плаша още в началото и му казах, че са ми откраднали крава. Попитах го виждал ли е някого.
В този момент
край нас
буквално изникна
мъж с пушка
Веднага го разпознах от снимката, разпространена в интернет”, разказва Ердинч. Той вдигнал ръце, за да покаже, че не е въоръжен.
“Извиках му, че нямам оръжие и няма да му направим нищо. Гюрсел му каза, че не сме полицаи, а чобани. Мъжът обаче държеше пушката срещу нас”, спомня си Ердинч. Теренът около къщата на Гюрсел е неравен, а Бейсим Салиф гледал застане в по-високата част.
“Гледах го в
очите. В един
момент той
стъпи накриво и
отклони поглед
от мен. Използвах момента и грабнах пушката”, казва Ердинч Аптиш. Той насочил оръжието към Бейсим, който извадил нож и заплашил пастира, че ще го убие. Казвал му да хвърли пушката, защото не е заредена.
“Започнах да отстъпвам назад, а той ме следваше. Успях да се обадя на един от полицаите от участъка в Черноочене - Ивайло Пеев. Казах, че съм взел пушката от Бейсим и че той се опитва да ме прободе с нож. Попитах го дали да стрелям. Иво ми каза да не го правя.”
В този момент нападателят тръгнал към пикапа на Ердинч, чиито ключове били на таблото, а вътре имало брадва. Пастирът му казал да не влиза в колата и вдигнал пушката, при което Бейсим отново тръгнал към него. Ердинч го оставил да се приближи и го ударил с приклада в главата.
“Той падна и остана да лежи по гръб, взех ножа му и го изхвърлих надалеч.
От лицето му
потече кръв.
Не исках да го
удрям, но бях
принуден
Казах си, че сигурно ще ме вкарат в затвора. Обадих се пак на полицая и му казах, че съм ударил Бейсим, а той е паднал и лежи. Ивайло ми каза да го вържа. В този момент той се размърда, натиснах врата му с коляно, скъсах чантата, която носеше, и го вързах с презрамката ѝ. После извиках на Гюрсел да донесе въже. Овързах го добре”, разказа Ердинч Аптиш.
Докато чакали полицията, нападателят се свестил и започнал да заплашва, че ще убие пастира, ако не го пусне. После казал, че му е студено на главата и Ердинч му сложил шапка и дори го завил с одеяло. Пристигнали полицаите и отвели нападателя до асфалтовия път, където чакала линейка.
За смелата си постъпка той получил поздравления от главния секретар на МВР.
Ердинч Аптиш твърди, че не се чувства герой. Просто искал да помогне на съседа си.
“Ако има герой,
това е полицаят
Ивайло, който ми
казваше какво да
правя
Ако не беше той, можеше да стане беля. С Гюрсел сме сами тук в Душка и трябва да се подкрепяме”, твърди пастирът. Той е убеден, че хората в планината трябва да си помагат.
Пастирът Гюрсел също получил помощ миналата зима.
“Ходих да нагледам животните, беше паднал сняг. За да не се измокря, си бях увил краката със стречфолио. Но, изглежда, съм пристегнал по-силно десния крак. В един момент се оказа, че не мога да го движа. Уплаших се много. Успях да изпълзя до кошарата, но ми отне повече от два часа. Бях много уморен и се стремях да не заспивам. Обадих се на мой братовчед за помощ. Той ми каза да запаля огън. В паниката не се бях сетил за това. Откъртих стара дограма и я запалих, за да се топля, докато дойде спасителният екип”, спомня си пастирът. Убеден е, че е бил обречен, ако не е имало хора, които да му помогнат.
“Преди 20 години
дори не съм си
представял, че е
толкова важно
да има на кого
да разчиташ”,
каза Ердинч Аптиш.
В началото на 90-те той заминал нелегално за Германия. Имал мечта да живее в голяма и богата държава. Бързо разбрал обаче, че животът в Германия не е лек. Не знаел езика и не можел да си намери работа. Запознал се с друг нелегален бежанец от България, който го уредил да припечелва пари... с кражба на велосипеди. След това крадял по поръчка на тираджии.
След като понаучил немски, Ердинч се хванал на работа на сергия за плодове и зеленчуци. По-късно, когато започнал да говори немски по-добре, работил в гръцки ресторант. Там научил и гръцки. В крайна сметка гурбетът започнал да му тежи и решил да се прибере в родния край.
Върнал се в Комунига и се задомил. Решил да се занимава с животновъдство. Завъдил крави и кози в родното си село, но животните станали повече и трябвало да търси и друго място за отглеждането им. Купил имота на един старец от с. Душка, с когото се познавали добре. Така се озовал в село Душка.
Мястото изглежда красиво и спокойно, но така е само на пръв поглед. В района има вълци, които нападат животните. А Ердинч Аптиш още не може да прежали няколко от калоферските козела, които пък били задигнати от крадци.
