Най-много пари отиват в eнергетиката, но не знаем как да измерим ефекта от вложените средства, твърдят анализатори от ИПИ
Независимо от критиките срещу родния план за възстановяване и устойчивост, който все още не е приет от Брюксел, България се оказва сред най-печелившите страни членки на Евросъюза, от прилагането на този план. Това показват изчисления на Европейската комисия, които представи във вторник Институтът за пазарна икономика (ИПИ) в свой анализ.
България е на
второ място
след Гърция
по процент от брутния вътрешен продукт (БВП), който ще получи допълнително през 2024 г., ако приложи плана (виж инфографиката).
Първичният ефект от прилагането на самия план върху нашата икономика ще е 3% от БВП, а вторичните ефекти - още 0,7%. Тези 3,7% от БВП за тази година например представляват около 4,588 млрд. лв., като се очаква през 2024 г. брутният вътрешен продукт да е още по-голям от сегашните 124 млрд. лв., т.е. ефектът от плана да е по-значим.
“Вторичните ефекти се получават от това, че и в другите страни членки действат планове за възстановяване и търговските взаимоотношения с тях засилват позитивния ефект върху родната икономика”, обясни д-р Петя Георгиева, икономист от ИПИ.
Най-много ще спечели Гърция - 4,1% от БВП, а след България се подреждат Хърватия, Румъния, Италия и др. Най-слаб ефект ще окаже прилагането на плановете върху икономиките на Швеция, Ирландия и Дания. Швеция е една от малкото държави, наред с България, Унгария, Полша и Нидерландия, чийто план все още не е утвърден.
Една от критиките към българския план е, че
прекалено
много разчита
на сигурните
грантове
вместо на заемно финансиране, но се оказва, че това не важи само за България, а за повечето страни-членки. Така се стига до положение, че близо половината заемен ресурс, предложен от Еврокомисията, май
ще остане
неизползван
- в плановете, утвърдени досега, са заявени общо 166 млрд. от предложените 389 млрд. евро заеми и други финансови инструменти. Според анализа на ИПИ дискусиите навсякъде в Европа наподобяват тези, които се провеждаха и у нас: на критиките се отговаря с това, че безвъзмездните пари така или иначе са предвидени и биха били загубени, ако не се поискат.
Иначе прегледът на утвърдените до момента планове показва, че всички спазват критерия поне 37% от разходите да са насочени към зеления преход, а поне 20% - към дигиталната трансформация. Има, разбира, се специфични случаи, например Люксембург предвижда 60% от целия план да са за зелен преход, а Латвия, Гърция и Португалия искат минимума или близо до него. Германия и Австрия пък искат най-голям дял от парите за дигитален преход.
Изчисления на ИПИ пък показват кои сектори у нас печелят най-много и кои - най-малко, поне според версията на родния план от юли.
Големият
печеливш
се оказва
енергетиката,
която получава 39,9% от всички пари, предвидени в плана. Следват икономиката с 16%, транспортът с 8,6%, образованието с 8,1%, комуникационните технологии със 7,9%, селското стопанство с 4,7%, здравеопазването и социалният сектор с по 4%, водите 2,5%, науката с 2,2%,
Една от големите критики към българския план за възстановяване и устойчивост, включително и в последния му засега вариант, е, че в него липсва икономически анализ какви ще са ползите от този план.
“Последната оценка на ЕК за нашия план, въпреки че е част от по-обща кореспонденция, все пак е показателна - на нашия план му липсват важни елементи, които да му придадат кохерентност, да позволят да се види
какъв точно
ефект ще има
от всички
мерки,
които се предлага да се финансират”, подчерта главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов.
Планът и неговото изпълнение ще създадат и определени предизвикателства, тъй като по отношение на оперативните програми ние бяхме свикнали ЕК да проверява конкретно всеки проект - дали е построен, дали е безопасен, дали средствата за него са похарчени правилно. Изпълнението на плана обаче ще се проверява през резултатите от него върху икономиката. Ние ще трябва да покажем и докажем, че е имало някакъв ефект, и то какъв точно от всички тези проекти, подчерта старши изследователят на ИПИ Петър Ганев.
На българския план му липсва дори дефиниране на показателите, към които се стремим, и почти не се използват международно признати индикатори, по които
да се изчисли
ефектът от
целия план
или, отделните проекти в него, се казва още в анализа на ИПИ. Вместо това се използват изрази като “брой документи”, “приети и изменени закони”, “брой сключени договори”, т.е. все неща, които трудно могат да покажат крайния ефект.
