Нечовешката жестокост към Артър потресе Англия и предизвика сериозна проверка на социалните служби
Никой не ме обича – това е едно от последните изречения, които 6-годишният Артър Лабинджо-Хюз изрича, преди да бъде убит от мащехата си. Нечовешките мъки, на които момченцето е било подложено по време на първия локдаун в Англия заради коронавируса миналата година, потресоха страната и предизвикаха сериозно разследване за работата на социалните служби, допуснали трагедията.
Зверствата срещу
него са записани
от охранителни
камери
в дома на 32-годишната Ема Тъстин, с която бащата на Артър Томас Хюз, заживява след запознанство онлайн. Налага се Артър да се премести при тях, след като майка му Оливия убива новия си партньор по време на пиянска разправия. Тя го намушква 12 пъти с нож през февруари 2019 г. и е осъдена на 11 г. затвор. Вместо да получи подкрепа от баща си след преживения шок от стореното от майката, момченцето попада в ръцете на жестоката Ема. Тя явно го възприема като заплаха за щастливия си живот с 29-годишния Томас и успява да го убеди, че детето е сериозна пречка.
Артър често е наказван по всевъзможни начини. Оставян е
над 14 часа
без храна
Когато му е давано ядене, то е било обилно солено, за да бъдат увредени органите му. Аутопсия след смъртта показва, че по тялото му има следи от около 130 удара и остатъци в бъбреците от поне 6 лъжици сол. Всичко това е трябвало да понесе за трите месеца, през които живее с баща си и своята мащеха. Често, когато Томас излиза за работа, Ема му изпраща гласови съобщения на телефона какво прави момчето. Разследващите са открили около 200 такива. На някои се чува как тя казва: “започва отново” или “все още продължава”, на други самият Артър вика за помощ баба си и чичо си. Бащата обикновено отговаря, че момчето ще си го получи, когато се върне, или пък, че ще му извие врата – наказание, на което периодично го е подлагал. Томас не само не е спирал агресивното отношение на Ема към сина му, но я е насърчавал да го подлага на мъчения. В едно от гласовите съобщения ѝ поръчва:
“Изкопай гроба
на Артър”,
което тя прави
на 16 юни 2020 г. След серия от удари в главата момченцето е прието в болница, където часове по-късно умира. Мащехата твърди, че се е наранило от падане по стълбите, но открити записи от охранителни камери в къщата и гласови съобщения между нея и бащата Томас разкриват, че става въпрос за целенасочено убийство след дълго изтезание.
В последните 5 дни от живота си Артър е сложен да спи на пода в хола, откъдето са шокиращите кадри, показани по време на съдебното дело за неговата смърт. На тях се вижда как момченцето трудно става, сякаш леко накуцва, пижамата виси на измършавялото му телце, в рамките на две минути то казва четири пъти “никой не ме обича” и седем “никой не ме храни”.
Успоредно с това домашните камери са запечатали как бащата и мащехата се тъпчат с хамбургери и сладолед, поръчани от известна верига за бързо хранене, което показва, че те не са имали финансови затруднения, за да дават ядене на детето. Това е заключението и на социалните служители, които правят проверка, след като получават сигнал от баба му, че той е измъчван. Жената го подава, след като вижда синини по тялото му. Неговият чичо също моли органите на реда за помощ, след като научава от Артър, че Ема го е блъскала в стената и го е наричала грозен.
“Той каза също, че майка му Оливия не го обича и го е изоставила. След това започна да плаче силно и продължи да казва, че никой не го обича”, свидетелства пред съда Блейк Хюз за една от кратките си срещи с племенника си. Разкрива, че брат му споделил веднъж, че използва точки за натиск върху врата на Артър, за да го дисциплинира, след като гледал в интернет клипове за полицейско насилие в САЩ.
Чичото подава сигнал в полицията и предлага да се опита да отиде в дома на Томас и Ема, за да провери какво точно се случва, но е предупреден, че това ще бъде в нарушение на коронавирусните ограничения и уверен, че социалните служби работят по въпроса. Те посещават семейството два месеца преди убийството на момченцето и не откриват нищо притеснително, за да бъде изведено от него. Разтревожена от тяхното решение, бабата сигнализира и в училището на Артър, звъни и на спешния телефон за семейни съвети в общинския съвет на Солихъл, където двойката живее. Отново е направена проверка, като в доклада от нея пише, че социалните служители са открили момченцето да играе навън. Изглеждало чисто, щастливо и буйно. Не успели да забележат никакви синини по тялото му, за каквито говори бабата, с изключение на едно малко жълто петънце на гърба, за което бащата казал, че е от падане по време на игра.
Заключението
на социалните е,
че Артър живее
в щастливо
домакинство,
в което всички се разбират.
Тяхното становище напълно се разминава с твърденията на бабата, че той е удрян от мащехата си, както и че Ема е обсебена от идеята, че Томас може да се върне при съпругата си Оливия, след като тя излезе от затвора, и единственият начин да предотврати това е да се отърве по някакъв начин от Артър. Тъстин, чиито две деца са отнети след опит за самоубийство, многократно се оплаквала, че не може да се справи с поведението на момченцето по време на блокирането заради пандемията, и молела Томас да го изпрати при баба му и дядо му. Когато от училището на Артър се обаждат, за да проверят дали всичко е наред с него, след като не се включва много активно в дистанционното обучение, бащата уверява, че той е добре, играе в двора, но просто много му липсват съучениците и затова избягва онлайн срещите на класа.
Бабата по майчина линия и вторият баща на Ема Тъстин също подават сигнали, тъй като са разтревожени за детето, защото твърди, че ще бъде убито. Социалните служители обаче ги уверяват, че сега нещата изглеждат наред с него. Те започват да се занимават с момченцето още през 2018 г., след като получават информация, че живее в риск, тъй като майка му Оливия злоупотребява с алкохол и наркотици. Когато тя убива партньора си, на детето е казано, че отива в армията и затова то трябва да живее за известно време при баба си и дядо си. Няколко месеца по-късно, когато научава, че всъщност е в затвора, то става тревожно, сънува кошмари и разказва в училище, че баща му също ще го изостави или ще го убие. По съвет на учителката му е насочен към консултации с педиатър и психолог, които твърдят, че това е нормална реакция за стресовата ситуация, в която се намира. На консултациите става ясно, че родителите му често са се карали пред него и той се е криел с часове, докато бурята отмине. Разправяли са се, че майката поддържа сексуални контакти и с бащата, и с новия си любовник.
След като Томас Хюз поема да отглежда Артър, той е предупреден от лекуващия лекар на детето, че е необходимо да има по-голяма търпимост към променливото му поведение, да не третира това като палавост и да го санкционира прекалено сурово, тъй като е изключително уязвим. Нищо такова обаче не се случва. Заключението на разследващите е, че момченцето е подложено на системно насилие, което отговаря на медицинската дефиниця за изтезание на деца.
Преди дни Ема Тъстин бе осъдена на доживотен затвор с най-малко 29 г. ефективно излежаване на присъдата, а Томас Хюз - на 21 г. лишаване от свобода. Дори
собствените му
родители обаче
се обявиха за
по-строги
наказания,
след като стана ясно за мащаба на зверствата, извършени от двамата. За същото настояват и стотици британци, които отдават почит на Артър по време на футболни срещи и различни събития, след като се разбра, че баща му го е наказвал с рязане на фланелките на любимите му отбори. По-големият въпрос, на който всички във Великобритания очакват отговор, е как при толкова много сигнали и проверки момченцето не е било спасено.
Премиерът Борис Джонсън разпореди пълно разследване на работата на отговорните институции по случая и създаване на нови регламенти, които да гарантират, че нито едно дете повече няма да преживее подобно нещо.
.
