Чужденци, биоземеделие и разпивки събират посетители в Гранит
Кое освен най-стария дъб отличава село Гранит?
Неговите творци начело с Тоню Цонев. Благодарение на художника съществува най-дълго оцелялата в страната селска галерия. Тя се намира в местното читалище и досега е приютила 40 общи и самостоятелни изложби.
Последната беше открита преди Коледа и с нея се отбелязва 15-годишното съществуване на галерията. Експозицията събра творбите на деветима майстори на четката.
Тоню Цонев е двигателят на културния живот в Гранит. След митарства в чужбина се прибрал и решил да възроди селото, което се посещава както от пловдивчани, така и от чирпанлии и старозагорци.
Преди всяка Коледа той канел хора от артистичните среди и организирал пленери, изложби и разпивки. Една от най-ярките изяви на творците, която помнят всички местни хора, била посветена на гранитската свиня. "Жалихме за живота на преждевременно закланите домашни прасета в региона, които са си отишли без време още през август заради африканската чума", смее се Тоню Цонев. Разказва, че помни безкрайните празници в Гранит, посветени на "свинските погребения“. Затова ги направил и основна тема на обща изложба.
Днес идеите му е прегърнала колежката му Антония Маринова – Crazy, художник-фотограф от Пловдив. Преди 3 години купила къща в селото и се включила активно в артистичните начинания. Тя е "главният виновник" и куратор на Коледната изложба, открита преди дни по повод юбилея на галерия „Гранит“.
В празничната експозиция са включени творби на Иван Тотев - скулптура, Иван Генов - живопис, Чавдар Маринов и Бояна Попова - живопис, както и младите творци, които учат в селото - Таньо Павлов и Зорница Димова - живопис, Валерия Александрова - графика, Десислава Тодорова - мултимедия.
Реставраторката Трауде Ценц от Виена придава международен привкус на изложбата. Австрийката си купила преди години къща в селото. Дошла за малко и останала.
В селото могат да се похвалят и с уникална етнографска колекция, събирана в читалище "Христо Ботев-1926" пак с усилията на местния колорит Тоню Цонев и приятели. Предметите в сбирката са буквално спасени от изоставени и рушащи се селски къщи или са били дарени на музея от местни хора.
Другият магнит за туристите е най-старото дърво в Европа, което е на близо 1700 години. Говори се, че именно гранитският дъб е вдъхновил художника Златю Бояджиев, който го пресъздава в много от картините си.
Много туристи са привлечени и от друго местно артистично начинание - Музея на мотиката, в който са събрани през годините над 150 сечива.
Най-тежката е 78 килограма. Не е ясно от кой е била използвана. „Сигурно е бил як човек“, смее се Тоню Цонев, който се грижи и за музея, и е председател на читалищното настоятелство.
Най-малкият експонат пък е с размерите на палец и е по-скоро сувенир. И двете сечива са достойни за Книгата на Гинес, но художникът признава, че не е правил досега никакви опити в тая посока.
"Музеят е уникален, не съм чул по света да има друг подобен“, казва Цонев.
Село Гранит е прочуто и с изрисуваните си къщи. Седем поредни години всяко лято там се организираше Графити фест. Пандемията обаче осуети това начинание и го отложи за по-добри времена. Много чужденци са избрали за свой дом селото, а местното население вече е достигнало над 700 души.
През последните години се заселват много млади семейства, които се занимават с биоземеделие, фермерство и пчеларство. В Гранит има и винарска изба, която през годините увеличава почитателите на селото.
