Основен приоритет в енергийната система на новия министър на енергетиката Александър Николов ще бъде прозрачност и отчетност Дори и текущите решения на КЕВР трябва да са по-детайлно комуникирани с всички страни.
Това заяви Николов по време на събитието Power Summit в частта за Зелената сделка и енергията.
Според него трябва да се работи за ускорена децентрализация в енергийната система и бизнеса да се стимулира да създава собствени мощности, за да се улекоти системата и цените на тока. Трябва да се върви в пазарна насока и да се разработят конкретни инструменти според спецификата на държавата. Николов смята, че България вече е извървяла дълъг път към декарбонизацията.
Той изтъкна, че има дисонанс между езика на Европа и способността на бизнеса да адаптира европейските инструменти за собствени нужди. Затова министърът си постави за цел да преведе инструментите на достъпен език за ползващите ги, да се обобщят в няколко конкретни стъпки, които да се комуникират към правилните лица.
Преди това думата имаше бившият вицепремиер Атанас Пеканов, който първи посочи, че темата Европа не е достатъчно активна в България и не познаваме добре процесите.
България всяка година получава препоръки от ЕК и в годините сме ги неглижирали. В механизма за възстановяване от ЕК очакват ние да адресираме всички тези препоръки, в рамките на писмото за плана за възстановяване ни беше казано това. Важно ни е да търсим решение в здравеопазването - да намалим директните плащания, както и декарбонизация на пътния транспорт. А в самия план се очаква от нас работа по темата енергетика, всички други компоненти са в готов вид.
По думите му той лично приема приоритетите на Зелената сделка, но трябва да защитаваме и нашата енергийна сигурност и тук е дискусията. Пеканов допълни, че неговият кабинет е бил амбициозен със задаване на дата за закриване на въглещни централи, но тези въпроси трябва да се решават само с дискусии с бизнеса.
Васил Велев, председател на АИКБ, се съдредоточи върху цените на тока, които са безпрецедентно високи за цялата история на страната. "ЕК ни даде пакет от инструменти, за да се справим със ситуацията, и всяка страна трябва да ги приложи. Хубавото при нас е, че разходите и загубите за едни са свръхприходи за други и остават в страната и бюджета и при работещ парламент и редовно правителство могат да се възстановят на тези, които са работели. Това може да се случи за дни" посочи той.
Задачата за по-ранно прекратяване на въглищното електропроизводство пък имало решение и това са ВЕИ-тата. Според АИКБ имаме добър план за възстановяване, но трябва да започва вече изпълнението му - както проектите , така и реформите.
Стоян Ставрев от КРИБ пък заяви, че България не трябва да е изцяло дигитализирана, защото не винаги модерното е по-добро. Дигитализацията е само инструмент, дали ще се използва по положителен начин, зависи от всички нас.
Въпреки това той изрази критика, че предвидените в плана за възстановяване повече от 300 млн. лв. за дигитално образование и умения са само за безработни и хора в неравностойно положение, а хората от предприятията са изключени. Коментарите на ЕК също са в тази посока и трябва да се помисли отново в тази сфера.
Ставрев наблегна и на начина, по който се изготвят стратегическите ни документи - нямаме достатъчно данни, трябва да имаме реални данни и проучвания, и се обърна към държавата да наблегне на този процес.
За нас зеления преход, декарбонизацията и дигиталния преход трябва да са в топ приоритетите. Не трябва да изпускаме трансформацията, която предстои - тя е изключително важна. В последните 30 години България съкрати вече съкрати 60% емисиите си, посочи председателят на БСК Добри Митрев.
Поколенията след нас не заслужават да им оставим неподредена, мръсна и аналогова държава. Важно е да прегледаме всички приоритети - да видим как може да стимулираме индустрията да се трансформира и да намали въглеродния си отпечатък, да направим технологична трансформация, така ще подобрим и условията на труд. Всяка година заради демографската криза губим населението си - това е безценен ресурс, допълни Митрев.
По думите му трябва да бъде създадена специализирана интернет платформа, на която да има цялата информация за зеления преход, за да сведем до знанието на всеки български предприемач какво предстои и какви са възможностите.
България притежава природни ресурси и суровини, които са в основата на зеления преход. Тези ресурси не са с висока концентрация - оценяват се над 10 пъти по-ниска концентрация на руда от световните и европейски нива. В нашите рудници от много отдавна ние смело използваме революционни системи, модерни технологии и др, които осъществяват добива в достатъчни нива, изтъкна Иван Митев от Минно-геоложката камара.
По думите му ние трябва да мислим за инвестиции във всеки един от ресурсите. Той даде пример, че ако инвестираме твърде много във възобновяемите източници или в определени региони, има опасност да дебалансираме.
Цената на тока сега е застрашаваща не само за българската, но и за европейската индустрия, смята Митрев.
