ЕК очаква по-амбициозен план за закриване на въглищните централи и не иска парите да влизат в БЕХ, за да не се купуват с тях въглеродни емисии
Иска определяне на мярката, свързана с отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор
С още 2 месеца се удължава срокът, в който Еврокомисията трябва да оцени Плана за възстановяване и устойчивост на България, съобщи говорителката на ЕК Ариана Подеста в петък.
Ден по-рано Брюксел върна 43 страници с коментари по внесения план за реформи и инвестиции. “24 часа” разполага с доклада и от него става ясно, че двата основни въпроса са енергетика и правосъдие. Планът бе внесен в ЕК на 15 октомври, като времето за неговата оценка по принцип е два месеца и трябваше да изтече на 15 декември. Още в началото ЕК се съгласила на удължаване с един месец. По-късно било постигнато споразумение за второ 1-месечно удължаване, посочи Подеста.
“Абсолютно нормално е да има диалог между ЕК и властите в държавите членки по представените планове. Няма да навлизам в подробности, защото ЕК досега никога не го е правила и няма да започне сега”, коментира говорителката. “Надяваме се ЕК да приключи с всички оценки възможно най-скоро. Подобно удължаване е предварително предвидено в член 19 на регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ)”, добави Ариана Подеста.
Обратната връзка от ЕК за плана не ни изненадва и не ни притеснява, заяви вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов по повод на многобройните коментари на Брюксел. В интервю за “24 часа” той предупреди, че ако не се разберем за реформи в БЕХ и в правосъдието, няма да има авансово пари. “Обещали сме фигура на магистрат, който да разследва главния прокурор, ще трябва да дадем механизъм как той да се избира на случаен принцип”, добави служебният вицепремиер.
Същевременно още в петък Министерството на правосъдието обяви, че е готово с корекциите. Според ведомството коментарите на ЕК в частта относно реформата за върховенството на закона са от технически и редакционен характер. “Те не влияят съществено върху изготвените на предходен етап от Министерството на правосъдието предложения. Отбелязваме съгласието си с направените коментари на ЕК и информираме, че основната част от тях са приети, отразени са в съответните документи и ще бъдат изпратени на Министерския съвет в рамките на днешния ден”, пишат от ведомството.
Ето и поглед върху част от коментарите, който ЕК направи по плана. В началото на документа ЕК приветства, че българският план съдържа редица важни елементи за реформа за справяне със съответните предизвикателства, които стоят зад специфичните за страната препоръки.
В някои области обаче амбицията на плана изостава от нивото на ангажираност, необходимо за справяне в приемлива степен на всички релевантни препоръки за 2019 и 2020 г. По-специално липсват ясни и по-категорични ангажименти за декарбонизация на икономиката, включително във въглищните региони.
Планът трябва да включва
влизането в сила на амбициозен
закон за декарбонизация
и ясен, безусловен ангажимент за извеждане от експлоатация на някои от най-замърсяващите лигнитни централи в рамките на срока на действие на Механизма за възстановяване и устойчивост, се казва в коментарите на Брюксел.
Според регламента за действие на Механизма за възстановяване и устойчивост, посочва ЕК, той може да подкрепя само мерки, които спазват принципа за “ненанасяне на значителна вреда”. Оценка дали този принцип е спазен, трябва да се извърши за всички реформи и инвестиции.
Понастоящем не може да се установи съответствието с принципа за ненанасяне на вреда на инвестицията в мощности, работещи с газ.
Настоява се да се демонстрира и по-амбициозен ангажимент за увеличаване на използването на възобновяеми и нисковъглеродни газове, по-специално водород. И накрая проектът за изграждане на газови централи ще трябва да бъде придружен от по-всеобхватна самооценка на принципа за ненанасяне на вреда. България е използвала “опростената оценка”, но това очевидно е недостатъчно в случая.
България е написала, че приносът към климатичните цели съставлява 43,5% от инвестициите в плана. Според оценки на ЕК той ще бъде по-нисък, но все още над прага от 37%. Друг коментар е за мерките за купуване на електромобили и че текстът е твърде общ.
Брюксел изрично посочва, че срокът за премахване на въглищата не е достатъчно амбициозен: Според сегашния план разбираме, че ориентировъчно трябва да бъде завършен до 2038 г. Отбелязваме, че съседните държави членки в подобни ситуации имат по-амбициозни срокове.
Настоява се за конкретни стъпки за извеждане от експлоатация на мощности за въглища: Въз основа на разясненията, които предоставихте на последните срещи, разбираме, че ангажиментът за извеждане от експлоатация на поне 1,4 GW мощности за въглища до 2026 г. е твърд. (...) Трябва да се предвидят най-малко 1,6 GW и този капацитет трябва да идва предимно от най-замърсяващите инсталации въз основа на данните, събрани съгласно Системата за търговия с емисии на ЕС и Директивата за промишлените емисии (IED). Разбираме, че българските власти не са в състояние да посочат кои конкретни електроцентрали ще бъдат изведени от експлоатация на този етап. В същото време трябва да се предоставят конкретни гаранции, че извеждането от експлоатация води до значително намаляване на емисиите на парникови газове.
За да се постигне това, ЕК предлага да се използва обективен екологичен критерий при подбора на централите, например изведените от експлоатация инсталации трябва да представляват най-малко 40% емисии на CO2 в енергийния сектор.
Относно реформите на енергийния пазар ЕК приветства ангажимента за пълно либерализиране на пазара на едро на електроенергия през 2022 г. след законодателните промени, които трябва да бъдат приложени до средата на 2022 г. Въпреки това съществува известна загриженост по отношение на постепенното премахване на споразуменията за закупуване на електроенергия (СЗЕ). Предсрочното им прекратяване би било желателно за постигане на напълно либерализиран пазар на едро. Ако не бъдат прекратени предсрочно, България трябва да обясни връзката между прилагането на пазарните реформи до 2022 г. и продължаването на СЗЕ до крайните им дати съответно през 2024 и 2026 г.
Относно Българския енергиен холдинг (БЕХ) Брюксел посочва, че ще трябва да бъдат включени специфични мерки, за да се гарантира, че финансирането от МВУ за проекти, предприети от БЕХ, ще се използва само за мерките, посочени в плана, и не може да бъде част от финансовите потоци на “БЕХ Груп”.
Предлага се конкретна забрана за кръстосано субсидиране между дъщерни дружества на БЕХ, по-специално чрез закупуване на квоти на CO2 за някои от неговите дъщерни дружества.
Според реформа 8 - “Либерализация на пазара на електроенергия”, България поема ангажимент да прекрати ролята на НЕК като публичен доставчик и да прекрати задълженията за квоти чрез законодателни реформи, които трябва да влязат в сила през 2022 г. Това е положителна стъпка напред. Бихме приветствали, ако националните власти могат да потвърдят, че от третото тримесечие на 2022 г. НЕК вече няма да купува енергия въз основа на квоти на регулиран пазар или задължения за обществена услуга за “Марица-Изток 2”. Следователно
квотите и либерализацията на пазара
на едро ще приключат през юли 2022 г.
Създаването на държавно предприятие “Преобразуване на въглищни райони” е определено като неоправдана реформа. Дейностите, попадащи в обхвата на новата компания, например възстановяването на земя, изглежда, са задължения на съществуващите дружества, по-специално на дъщерните дружества на БЕХ.
Относно правосъдието ЕК отбелязва, че все още са необходими допълнителни стъпки за определяне на мярката, свързана с отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор. Брюксел подчертава, че постигането на целите по етап 23, гарантиращ ефективността на наказателното преследване, е изместено от края на 2022 г. за средата на 2023 г.
От ЕК искат детайли освен за главния прокурор и за това как ще се избират разследващите прокурори, както и гаранции, че системата за случайното разпределение на делата в съдебната система не подлежи на манипулации. По-специално, при назначаването на следствения магистрат ВСС ще има роля само въз основа на ограничени обективни критерии като проверка на изискваната минимална професионална квалификация. Трябва да има гаранции, че процесът на произволен подбор ще се проведе по надежден начин. Това може да се постигне например чрез независим одит на софтуера.
Относно укрепването на капацитета и прозрачността на органите за борба с корупцията чрез създаване на електронна платформа ЕК също моли изместените за 2023 г. крайни срокове да бъдат върнати към първоначалния график за четвъртото тримесечие на 2022 г.
Предвижда се голям бюджет за новата информационно-комуникационна система за прокуратурата в сравнение с предвиденото за съдилищата. Въпреки че има разбивка на разходите, не е ясно защо сумата е толкова висока. Моля, дайте по-подробна обосновка, гласят коментарите на Еврокомисията.
Някои разходни позиции, включени в плана, на пръв поглед са недопустими, посочва ЕК. Това се отнася по-специално до включването на разходи за персонал или други периодични разходи. Има и някои случаи, когато разходите включват ДДС, който трябва да бъде премахнат. Има няколко мерки, които са тясно свързани с дейности, финансирани от други фондове на ЕС. По-специално за всеки проект се нуждаем от достатъчно информация и доказателства, че частите, поддържани от Механизма за възстановяване и устойчивост, не са обхванати от съществуващо финансиране от ЕС.
