Новото правителство ще бъде сформирано до края на месеца. Исторически погледнато, кабинет в последния месец на годината не носи много добро за България. Общо седем кабинета са били сформирани през декември и се чака осмият.
Първото правителство е от 9 декември 1894 г. И третото с премиер Константин Стоилов от Народната партия. Задържа се на власт цели 1501 дни. Освен премиер Стоилов е и вътрешен министър. Григор Начович взема външните и изповеданията, Константин Величков - народното просвещение, Иван Естатиев Гешов - финансите плюс търговията и земеделието, Димитър Минчевич - правосъдието, Рачо Петров - войната, и Михаил Маджаров - обществените сгради, пътищата и съобщенията.
На 20 декември 1894 г. се обявява частична политическа амнистия
за водачите на опозицията. Петко Каравелов е освободен от затвора, а на Драган Цанков е позволено да се върне от изгнание. От амнистията са изключени Стамболовите министри и офицерите, емигрирали след преврата от 1886 година. И на 3 юли следващата година Стефан Стамболов е убит.
Престолонаследникът княз Борис е покръстен в православната вяра на 2 февруари 1896 г. В отговор Русия възобновява дипломатическите си отношения с България, прекъснати 10 години преди това. Великите сили признават княз Фердинанд за законен български владетел. И на 21 декември същата година Народното събрание приема нов закон за амнистията, който позволява на политическите емигранти, напуснали страната по време на размириците от 1886-1887 година, да се завърнат в България. И последната стъпка за помирение с Русия е от 22 януари 1898 т. Тогава се сключва споразумение за приемане на българските офицери емигранти, преминали на руска служба след 1886 г., обратно в българската армия.
През ноември 1898 г. се постига споразумение за конверсионен заем от обединение на френски, австрийски и германски банки намалява лихвата на българските задължения от 6 на 5% при размер от 290 милиона лева. Тези условия са отхвърлени от Народното събрание през декември и това води до оставката на кабинета на 14 януари.
Стоян Данев прави три поредни правителства в периода 22 декември 1901 г. до 6 май 1903 г. Той идва на власт, след като Петко Каравелов оттегля либералната партия от коалицията с Прогресивнолибералната и втората поема властта сама.
В първото Данев запазва министерството на външните работи и изповеданията. Михаил Сарафов е вътрешен министър и такъв на финансите. Третият двоен министър е Александър Людсканов - обществени сгради, пътища и съобщения, както и търговия и земеделие. Васил Кънчов поема просвещението, Александър Радев - правосъдието, Стефан Паприков - войната.
Неактивната позиция на правителството по националния въпрос и вътрешните противоречия в Прогресивнолибералната партия довеждат до падането на правителството в началото на май 1903 г. Княз Фердинанд I предизвиква оставката на кабинета с грубото си поведение към просветния министър Александър Радев. Решително за падането обаче е обявеният неутралитет на България към Илинденско-Преображенското възстание.
Последното, трето правителство на Васил Радославов стартира на 23 декември 1914 г. То е коалиция между Либералната партия (радослависти), Народнолибералната партия и Младолибералната партия.
Премиерът по традиция си запазва външните работи, но добавя вътрешните работи и народното здраве към портейла си. Петър Пешев поема народното посвещение, Димитър Тончев - финансите, Христо Попов - правосъдието, Климент Бояджиев - войната, Жечо Бакалов - търговия, промишленост и труда, Петър Динчев - земеделие и държавни имоти, Добри Петков - обществени сгради, пътища и благоустройство, и Никола Апостолов - железници, пощи и телеграфи.
За да спечелят насрочените на 23 февруари 1914 г. парламентарни избори, либералите допускат мюсюлманите от Западна Тракия и Пиринска Македония да гласуват, без да имат българско гражданство. Чрез мюсюлманските избиратели радослависткото правителство си осигурява мнозинство (126 от общо 245 депутатски места) в XVII обикновено народно събрание.
Шест месеца по-късно избухва Първата световна война и България е въвлечена в нея на страната на Германия. В крайна сметка бунтовете на гладуващото население и неуспешните действия на фронта водят до оставката на правителството в средата на 1918 г.
С указ на цар Борис ІІІ на 31 декември 1932 г. е назначено третото поред правителство на Никола Мушанов. То е от т.нар. “Народен блок” (Демократическата партия, БЗНС “Врабча-1”, БЗНС “Димитър Драгиев”, БЗНС “Стара Загора”, Радикалната и Националлибералната партия). Преди него Мушанов оглавява два кабинета, като първият е сформиран на 7 септември 1931 г.
В третото правителство Мушанов е троен министър. Освен премиер той води външните работи и вероизповеданията, като взема и правосъдието от Димитър Върбанов. Константин Муравиев поема земеделието и държавните имоти от Димитър Гичев, който пък взема накуп две министерства - на търговията, промишлеността и труда от Георги Петров, както и народното просвещение, което е било на Муравиев. Вътрешните работи и народното здраве остават за Александър Гиргинов, Стефан Стефанов - на финансите, Александър Кисьов - на войната, Вергил Димов - на обществени сгради, пътища и благоустройство, и Стоян Костурков - на железниците, пощите и телеграфите.
На 12 декември 1947 г. на власт идва второто правителство на
Георги Димитров, което остава до смъртта на комунистическия лидер през юли 1949 г.
В кабинета влизат един председател и 22-ма министри. Заместници на Георги Димитров са Трайчо Костов, Васил Коларов (външни работи), Кимон Георгиев (електрификация и мелиорация), Георги Трайков (земеделие и гори) и Георги Попов. Председател на държавната планова комисия е Добри Терпешев, на тази за държавен контрол Георги Чанков и на комитета за наука, изкуство и култура Вълко Червенков. Антон Югов е вътрешен министър, Кирил Драмалиев - на народната просвета, Иван Стефанов - на финансите, Ради Найденов - на правосъдието, Георги Дамянов - на народната отбрана, Кръстю Добрев - на търговията и продоволствието, Манол Секиларов - на строежите и пътищата, Петър Каменов - на комуналното стопанство и благоустройството, Стефан Тончев - на железопътните, автомобилните и водните съобщения, Цола Драгойчева - пощите, телеграфите и телефоните, Петко Кунин - на индустрията и занаятите, Васил Павурджиев - на мините и подземните богатства, Трайчо Доброславски - на народното здраве, и Здравко Митовски - на труда и социалните грижи.
Точно по времето на това правителство се извършва национализацията на всичко.
Селяните с помощта на милицията се вкарват в кооперативи. Секвестирани са 1997 по-едри и 4027 дребни индустриални предприятия, чиито собственици не получават никакво обезщетение. Национализирани са всички частни банки.
Заличава се и цялата политическа съпротива. Социалдемократическата партия се влива в БКП, а “Звено” и Радикалната партия се саморазпускат. БЗНС е сведен до кротък партньор в ОФ.
Следва огромна пауза в декемврийските правителства чак до 1990 г., когато на 20-и идва на власт първият кабинет по време на демокрацията, начело с Димитър Попов.
Програмното правителство е съставено в резултат на преговори между парламентарно представените сили в Народното събрание с
първоначален срок половин година. Двете му основни задачи са да стартира монетарната част от икономическата реформа, като освободи цените на стоките, и да подготви и проведе следващите местни и парламентарни избори.
Правителството започва работа в условията на “Лукановата зима”, когато след мораториума върху плащанията по външния дълг България е банкрутирала. И според някои се справя с първата си задача и икономиката е стабилизирана до някаква степен.
Този период остава в паметта на хората с фразата на Димитър Попов “За бога, братя, не купувайте!”.
Изпълнението на втората задача е забавено от ВНС и по този начин правителството просъществува цяла година. Според президента Желю Желев то е най-успешното правителство на прехода, защото се ползва с широка подкрепа, то е едновременно програмно, експертно и на националното съгласие.
Заместници на Димитър Попов в кабинета са Александър Томов (БСП), Виктор Вълков (БЗНС) и Димитър Луджев (СДС). Вълков е и външен министър. В кабинета влизат безпартийните Йордан Мутафчиев (отбрана), Христо Данов (вътрешни работи), Димитър Воденичаров (околна среда), Иван Черноземски (здравеопазване), Георги Фотев (наука и висше образование) и Димо Димов (култура). БСП се представлява от Атанас Папаризов (външноикономически връзки), Веселин Павлов (транспорт), Пенчо Пенев (правосъдие), Емилия Масларова (труд и социални грижи), Матей Матеев (народна просвета) и Любомир Пеловски (строителство, архитектура и благоустройство). Министри на СДС са Иван Костов (финанси) и Иван Пушкаров (индустрия, търговия и услуги), а на БЗНС - Борис Спиров (земеделие и хранителна промишленост).
Последното декемврийско правителство е това на Любен Беров от 30 декември 1992 г. То идва на власт след падането на кабинета на Филип Димитров след т.нар. Боянски ливади на президента Желю Желев.
Кабинетът е подкрепян от ДПС и БСП, но макар и формално избран от парламента, не се ползва с доверие в обществото.
СДС започва война с него независимо, че той е декларирал, че ще продължава програмата на СДС, като седем пъти иска вот на недоверие. В същото време парламентарната група на СДС се разпада на противници и поддръжници на правителството и президента Желю Желев. Най-ярък пример за изострянето на противоречията е безсрочната гладна стачка на депутата Едвин Сугарев и оставката на вицепрезидента Блага Димитрова. Те настояват за оставката на президента Желев като инициатор за съставянето на кабинета. Народните представители от СДС бойкотират заседанията на парламента. Така БСП се превръща в най-голямата
парламентарна сила, но без да има абсолютно мнозинство. Стабилно мнозинство се постига единствено срещу вотовете на недоверие. Предимно с нейна подкрепа правителството успява да оцелее почти две години.
Заместници на Любен Беров са Валентин Карабашев (Алтернативна социаллиберална партия, или АСП, който е и министър на търговията), Нейчо Неев (СДС, транспорт) и Евгени Матинчев (ДПС, труд и социални грижи). В кабинета влизат Георги Танев (земеделие), Валентин Босевски (околна среда), Стоян Александров (финанси), Танчо Гугалов (здравеопазване), Валентин Александров (отбрана), Виктор Михайлов (вътрешни работи), Мишо Вълчев (правосъдие), Румен Биков (АСП, промишленост), Христо Тотев (ДПС, териториално развитие и строителство) и Марин Тодоров (образование, наука и култура).
На 23 юни 1993 г. Министерството на образованието, науката и културата се разцепва на две - на образованието и науката и такова на културата. Министри стават Марко Тодоров и Ивайло Знеполски. На мястото на починалия през май Мишо Вълчев идва Петър Корнажев, външните работи се поемат от Станислав Даскалов, а транспортът - от Кирил Ерменков. Последният ремонт е от 15 юли 1994 г., като Кирил Цочев сменя Валентин Карабашев като вицепремиер.
Това правителство ще се запомни и с култовата фраза на Нейчо Неев: “Ега ти държавата, щом аз съм вицепремиер”. Той отрича да я е произнасял.
Правителството подава оставка на 17 октомври 1994 г. след куп протести и бунтове, организарани от привържениците на СДС.
