Районът е най-застрашеният в света от глобалното затопляне
Над 1000 тропически видове риба мигрират през Суецкия канал в резултат на глобалното затопляне и навлизат от изток на запад в Средиземно море, като променят екосистемата. Процесите в този район протичат с 20% по-бързо от останалите части на световния океан. Затвореният морски басейн вече е с 1,5 градуса по-топъл в сравнение с XIX век.
10% от тези нашественици са опасни. Такава например е групата на рибите балон от семейство Tetraodontidae (наричани също пуфери или фугу). „Ако изядете някой от нейните подвидове, може да ви убие, защото отделя токсини“, обяснява специалистът по промените в климата Хоаким Гарабу, с когото разговаряме в кабинета му в Института по морски науки в Барселона.
Балонът плува тромаво, но е като хамелеон.
За секунди поглъща огромни количества вода и въздух и се превръща в грамадна топка, която хищниците не могат да изядат.
Променящата формата си риба съдържа веществото тетродотоксин, което е около 1200 пъти по-отровно от цианида. Именно то ги прави неприятни на вкус и фатални. Една риба може да убие 30 души и засега антидот не е открит. Уловът й се превръща в проблем за местните общности, защото не са свикнали с нея и в началото дори не са знаели, че е отровна. Въпреки проблемите, които създава, в Япония има изкусни готвачи, които умеят да я филетират и приготвят, така че да не убие никого.
Заради глобалното затопляне в Средиземно море настъпва и инвазивната риба лъв, която изяжда местни видове в райони около Кипър и Ливан. В шиповете й се съдържа отрова и при ужилване може да предизвика силна болка в продължение на дни, изпотяване, дихателни проблеми и дори парализа.
Отровата е комбинация от протеин, невромускулен токсин и невротрансмитера ацетилхолин.
Жлезите, които я отделят, са разположени в два канала на гръбначния стълб.
Вследствие на екстремните горещини, каквито не е имало в последните поне десетки хиляди години, броят на топлолюбивите средиземноморски риби се увеличава. Такива например са цветният таласома паво (лъчеперка от семейство Labridae), пелагичните риби (обитаващи морските зони, отдалечени както от дъното, така и от брега), леферът Pomatotus saltatrix (познат също като чернокоп или гофан) и морската баракуда. Тя се разпространява и на нови места.
„Беше много рядка на каталанския бряг, сега е добър познайник на местните рибари. Същото се случва и със средиземноморската змиорка мурена елена. Преди се срещаше епизодично, но сега измести като доминантен вид морската змиорка конгер“, обяснява Хоаким Гарабу.
Мурена елена може да бъде много опасна.
В слузта на кожата й, а също така и в слюнчените й жлези се съдържа отрова.
Още по-зле е, ако човек отдръпне назад ухапания си крайник и така неволно забива още по-дълбоко зъбите на рибата. У нея са открити няколко токсични вещества – хемаглутинин, който съсирва кръвта, и друга субстанция, която убива червените кръвни клетки. За разлика от рибата балон, която абсорбира токсините около себе си, мурена елена сама ги произвежда. А освен това в кръвта си съдържа и токсини, наречени ихтиотоксини. Те не могат да бъдат неутрализирани, дори и да бъде нагрята до 75 градуса по Целзий.
В органите на мурена елена има и още опасни вещества, които за щастие не могат да отровят човек, ако тя го ухапе. Но може да предаде бактерия, която да предизвика усложнения. Затова е добре раната от този вид змиорки веднага да бъде обеззаразена.
От глобалното затопляне печелят и медузите – чувстват се добре в горещите води. За да се предотврати прекомерният им цъфтеж, трябва да се увеличи популацията на рибата тон и други видове, които ги ядат. Но тук има и пример за добри практики. Около 2000 г. рибата тон е намаляла значително край Барселона, но властите са приели регулации за преодоляване на този ефект и мерките вече дават резултат. Разбира се, не в количествата, в които е била преди 200 години, но все пак колониите растат.
„Повече от 30% от видовете в Средиземно море са ендемични само за този район.
Ако умрат, ще е все едно един ценен музей да загуби 30% от своите експонати – притеснен е Гарабу. – Нашата роля като учени е да съветваме какви мерки да се предприемат, за да се помогне за възстановяването на световния океан“, добавя Хоаким Гарабу.
Пак заради затоплянето в Средиземноморието се е появил и пиратският храст Distichophylla, който е разновидност на наричаното убиец алге Caulerpa taxifolia. Мутацията произхожда от южната част на Тихия океан и Австралия, откъдето е мигрирала до европейските води.
Най-застрашеният район е Източното Средиземноморие, но и на запад положението не е много по-различно.
„Тук, на каталанския бряг, имаме различни видове алге, което покрива цели колонии от други организми. Те не могат или много трудно растат под плътния килим, който то образува. Всичко това се дължи на екстремните температури, замърсяването на водата, еутрофикацията (насищането с торове от селското стопанство - б.р.).
Микроалгето се чувства добре в по-топли води и се размножава извънредно много. Съдържа компоненти, които пречат други видове да го ядат. Така се увеличава безконтролно и не позволява на екосистемата да се саморегулира. Останалите се задушават. Макроалгето ги покрива като дебел килим, ларвите му произвеждат още алге и кислородът не може да стигне до дъното. Освен това изпуска аерозоли, които могат да доведат до дихателни проблеми за хората. Това лято някои курорти в Испания и Италия бяха принудени да затворят цели плажове заради растежа на алгето“, продължава Хоаким Гарабу.
Заедно със свой колега всяка година той проверява какво се случва с колониите край Барселона. Два дни преди нашия разговор те са се гмуркали в продължение на час край най-източната точка на испанското крайбрежие – Кап де Креус. През 2010 г. са закрепили постоянни маркери върху скалите на места с гъсти популации от красивите морски организми. В края на лятото – обикновено от септември до средата на ноември, учените обикалят районите, в които по специална технология са поставили винтове.
Резултатите от подводната мисия са отчайващи.
„Гмуркахме се на около 60 метра дълбочина. Търсехме маркерите, с които бяхме белязали местообитанията на меките корали (наричани още октокорали – б. р.). Жълтите винтове бяха там, но от колониите мешести нямаше никаква следа. На места, където е имало стотици структури, сега беше пусто. Свързваме загиването им с горещите вълни, от които страда Средиземно море“, обяснява Хоаким Гарабу. Т.нар. морски горещи вълни са дълги периоди на температури, превишаващи над 90% най-високата, регистрирана в района.
Ученият с над 8000 цитирания на публикациите си за измененията в климата провежда експеримент заедно с колегите си, чрез който да провери каква е термоустойчивостта на причудливите по своята форма образувания. Установяват, че те са много чувствителни към термалния стрес. Според Гарабу за изчезването на цели колонии от каталанския бряг вероятно са оказали влияние и други фактори, но горещината е основният.
Коралите играят важна роля за морската екосистема. „Много водни разновидности се закрепват върху тях.
Значението им е подобно на това на дърветата за сушата –
пояснява Гарабу. – Ако намалеят, гората като екосистема ще е доста различна и част от видовете, които съществуват заради дърветата, ще изчезнат. Същото е и с коралите.“
В последните две години заради пандемията от COVID-19 работата на учените се е променила. „Дълго време заради локдауна не можех да проучвам какво се случва под вода. Когато стана възможно, имаше други пречки, защото непрекъснато някой от нас беше в контакт със заразен с коронавирус – разказа Гарабу. – А колегите, които изследват рибите, след отварянето забелязаха много пелагични риби, които обикновено не са били тук, да наближават брега.
Както имаше случаи с диви животни, които слязоха в населените места, същото се случи и в морето. Но когато хората се върнаха на плажа, рибите избягаха.“
Пандемията от COVID обаче не се е повлияла върху тенденцията към измиране на коралите. Те живеят по стотици години и достигат до 1 метър височина.
Загиналите са може би на 100 или на повече години
и за да се възстановят и да поникнат нови колонии, ще са необходими поне още толкова, а освен всичко друго да се намалят и отрицателните ефекти от човешката дейност. Но докато се случи това, екосистемата губи разнообразието си, променя структурата и дори функционирането си.
„Регулациите за регенериране на системата съществуват, но ни липсва ефективното им внедряване. Тук, в Каталуня, от 20 години сме определили защитените морски територии, но няма конкретни управленски планове, а в страни с доста по-малко ресурси положението по възстановяването на екосистемата е още по-зле – казва още Хоаким Гарабу. – Има и примери за добри практики, но местата, незасегнати от човешка дейност, са по-малко от 0,7% от Средиземноморието и това трябва да се промени. Така ще се избегнат ефектите от климатичните изменения.“
Разбира се, всичко това трябва да е в комбинация с редуциране на емисиите от СО2 в глобален план.
Друг ефект от затоплянето е масовото измиране на стотици видове. Освен коралите от екстремните температури умират някои гъби и миди. Дори и някои видове алге. Обикновено гледките с тонове мъртва риба се наблюдават в края на лятото, когато горещото време се е задържало задълго.
„За съжаление, губим емблематични видове за Средиземно море. Даже наблюдавам нещо, дето
не съм вярвал, че ще видя в моята кариера –
някои видове меки корали изчезват от каталанския бряг и се смята, че е заради горещите вълни“, казва Гарабу.
Ако светът не се справи с този проблем, негативният ефект от глобалното затопляне ще се усети и в икономиките на граничещите с морета и океани държави, става ясно от последния доклад на ООН за климата. Крайбрежните зони ги очакват бедствия – наводнения и ерозия, насищането със сол на речните делти ще доведе до недостиг на храна и всичко това ще се отрази върху поминъка на местните жители. Най-засегнати ще са Испания и Източното Средиземноморие, при това не само морските обитатели, но и хората.
„Човечеството е започнало война срещу природата: – тази война трябва да спре. Планетата Земя е нашият единствен дом. Трябва да ограничим глобалното затопляне до 1,5°C. Сега е моментът да действаме, и то заедно“, заяви председателят на Европейския съвет Шарл Мишел на годишната конференция по измененията в климата в Глазгоу на 1 ноември.
