В мозъка им се активират специални центрове, когато виждат внучето си
Вероятно ви се е случвало да не одобрявате начина, по който баби се отнасят с вашите деца. Намирате го за разглезващ и подкопаващ правила, които сте успели да въведете в живота им. Например с изненада установявате, че собствената ви майка тайничко дава допълнително шоколад на детето ви, докато на вас е ограничавала лакомствата, когато сте били малки. И когато я питате защо го прави, след като винаги е твърдяла, че прекаленото ядене на сладки неща е вредно, тя отговаря с най-лишеното от логика изречение: “Ами, иска бе, мамо”. Все едно в главата ѝ нещо е прещракало и тя вече не е същият човек, който ви е научил кое е добро и кое лошо в живота.
Наскоро американски учени успяха да установят на какво се дължи подобна промяна. Те са изследвали мозъчните функции на около 50 жени, които имат внучета от 3- до 12-годишна възраст. Първоначално са ги интервюирали какви чувства изпитват към тях и колко дълго прекарват заедно. След това са изследвали чрез ядрено-магнитен резонанс мозъчната им дейност, докато разглеждат снимки на малчуганите, на собствените си пораснали деца и на напълно непознати хлапета. Така са установили, че в мозъка им има по-голяма активност, когато гледат фотографии на внуците си, и то в центрове, които отговарят за емоционалната емпатия. “Получените резултати показват, че бабите са настроени така, че да чувстват това, което внуците им изпитват, когато общуват с тях. Ако детето им се усмихва, те усещат неговата радост, ако плаче - неговата болка и страдание”, казва ръководителят на изследването професор Джеймс Рилинг от университета “Емори” в Атланта.
По принцип емоционалната емпатия е тази, която ни помага да съчувстваме. Чрез нея ние успяваме да разчетем по мимики, глас и други невербални знаци как човекът срещу нас се чувства. Наричат я още емоционална зараза или лично страдание, тъй като при нея усещането е много по-емоционално и водещо. Освен това се смята, че е два вида – добра и лоша. При добрата емоционална емпатия ние успяваме да помогнем на чужд човек благодарение на усещането на неговите емоции. При лошата обаче това не се случва, тъй като се получава емоционално претоварване, което пречи да реагираме адекватно.
Когато бабите гледат снимките на своите пораснали деца, се задействат съвсем други центрове, които са свързани с когнитивната емпатия. При този вид съчувствие ангажирането с емоциите на другия човек не е водещо, а ключова е способността да се поставяме на неговото място. Или по друг начин казано, отново имаме съпричастност, но тя е ангажирана с мисъл, а не с чувство. Именно когнитивната емпатия ни помага да виждаме света през очите на другите и да се поставяме на тяхно място.
“Това показва, че бабите се опитват да разберат какво мисли и чувства тяхното пораснало дете, но не толкова от емоционалната страна. При тях няма фактор като “ох, колко си сладък”, който се наблюдава при внуците.
Затова може да не предизвикват толкова силна емоционална реакция. А и малките деца вероятно развиват умения, които им позволяват да манипулират не само мозъка на майката, но и този на бабата”, обяснява Рилинг.
Учените се надяват проучването им да помогне за утвърждаване на социалната роля на бабите, за която до момента по-скоро се говори като за нещо положително. Например съществува хипотеза, че жените живеят дълго след репродуктивните си години, за да осигуряват еволюционни облаги на своите деца и внуци. Тя се подкрепя и от изследване на традиционния народ хадза в Танзания, където намирането на храна от бабите значително подобрява изхранването на малчуганите.
Друго проучване в местни племена е показало, че присъствието на баби намалява интервалите на раждане на дъщерите и увеличава броя на внуците. В по-модерните общества пък съществуват редица данни, според които позитивното общуване с баби помага на децата да се представят по-добре по редица показатели, включително учене, физически и социални умения.
“Напълно мога да се отъждествя лично с всички тези заключения, защото прекарах много време, общувайки и с двете си баби. Все още с любов си спомням моментите, които имах с тях. Винаги бяха толкова гостоприемни и щастливи да ме видят. Като дете наистина не разбирах защо е така, но сега знам”, казва Мину Лий от изследователския екип на университета “Емори”. Той допълва, че със своето проучване искат да изтъкнат онези функции на бабите, които им помагат да играят важна роля в нашия социален живот и развитие. Това е важен аспект от човешкия опит, който до голяма степен е оставен извън областта на невронауката до момента, посочва Лий. До момента са проучвани също местата на майката и бащата в живота на подрастващите, но американските учени имат амбицията на следващ етап да видят и каква е ролята на дядовците.
Тяхната теза е, че хората отглеждат колективно децата, което означава, че майките получават помощ в грижите за потомството си. Тя варира в различните общества, но почти винаги съществува. “Често предполагаме, че бащите са най-важните след майката, но това не винаги е вярно. В някои случаи бабите са основните помощници”, казва Рилинг.
Учените подчертават, че получените отговори по време на интервютата с изследваните баби също хвърлят светлина върху начина, по който те схващат своето място в живота на внуците си. Те са посочили като най-голямо предизвикателство за себе си да се опитват да не се намесват, когато не са съгласни с родителите им за това как трябва да се отглеждат и според каква ценностна система.
“Много от тях също казаха, че е хубаво да не си притиснат от липса на време и пари, както е било при отглеждане на собствените им деца. Затова се радват много повече да бъдат баби, отколкото майки”, казва Рилинг. Това също дава обяснение защо толкова много са свързани с внуците си.
Възрастните днес се смятат за по-готини и знаещи
Днешните баби и дядовци не се възприемат като старомодни и откъснати от реалността. Те виждат своето поколение като адаптивно и отворено към променящите се времена, е показало проучване на американския Институт за добро домакинство.
68% от участвалите в него са посочили, че се смятат за по-печени от собствените си баби и дядовци.
Пандемията е била съществен фактор при оформяне на това преобладаващо мнение. След като дълго време не са можели да се виждат лично с внуците си заради коронавирусните ограничения, 50 процента са увеличили виртуалното общуване с тях. 81 на сто пък даже смятат, че социалните мрежи и телефонните обаждания са добро средство за укрепване на връзката.
Социалният работник Нанси Лийн от Ню Йорк описва себе си като виртуална бавачка на внуците си в Атланта и Чикаго. Тя им помага в онлайн обучението по време на пандемията, а на по-малките чете приказки, когато родителите им са заети.
Според проучването 90% от тези, които живеят близо до внуците си, са увеличили грижите за тях, след като са видели колко е трудно на родителите им да балансират между работа от вкъщи и домашно обучение на децата. “Най-вече новите майки се нуждаят от уверение, че се справят добре и очакват добронамерени съвети, а не критика”, казва Нанси Санчес, която ръководи курс за баба и дядо в Станфорд. Тя им помага да не се чувстват маргинализирани и ненужни, като им преподава най-нови тенденции във възпитанието, за да не бъдат възприемани техните разбирания като остарели или нежелани от собствените им деца, което се случва заради поколенческите различия.
“Обяснявам им, че се намират в нова роля. Може да смятат, че все още отглеждат детето си, но това не важи и за внучето. Съветвам ги да правят всичко възможно да не подкопаят разклатеното доверие на новите родители, тъй като в подобна ситуация биха изгубили всички”, обяснява Санчес.
