Местните спрели да се карат, след като приели малчугани
Преди двайсетина години отдалеченото сибирско село Бархатово е застрашено от заличаване като голяма част от малките населени места в региона. Заради липсата на препитание младите масово емигрират към градовете, а възрастните са оставени на доизживяване с оскъдното земеделие и животновъдство, което развиват.
Закриването на близко сиропиталище за деца обаче радикално променя ситуацията в селото. Няколко местни жени са трогнати от информацията, че няма достатъчно осиновители за оставащите без покрив деца и решават да приемат част от тях в домовете си.
“Видяхме по
телевизията
акция “Мамо,
намери ме”
и тогава дъщеря ми каза: “Защо да не вземем дете, ние всички ще се разпръснем и вие с татко ще останете сами”, спомня си 62-годишната Татяна Фадушина. По това време тя и съпругът ѝ Сергей вече почти са отгледали трите си собствени деца, които като повечето си връстници се готвят да отидат да учат в града и да останат там. Така в живота им първо влиза 11-месечно момченце, а малко по-късно и едно на 2 годинки. С времето броят на осиновените от тях деца достига 17. В момента в дома им има три момичета в ученическа възраст.
През последните седмици те се радват на небивал медиен интерес, след като провеждащото се в Русия преброяване на населението разкри феномена за спасяването на Бархатово, а именно 126 осиновени деца при общо 247 жители. Татяна е нещо като гуру в този процес. След като виждат колко добре се справя с осиновените деца, доста нейни роднини и приятели се престрашават да тръгнат по стъпките ѝ. Други самата тя насърчава да го направят, като например съседи, които постоянно се карали, защото живеели сами. “Казах им: вземете деца и скандалите ще спрат, и точно така стана”, разказва Фадушина пред телевизия НТВ.
32-годишният ѝ син Сергей също решава да се върне в селото и да стане приемен родител. Той и съпругата му
отглеждат 10
деца в момента,
от които 9
приемни
Очакват скоро и нов член в семейството си, тъй като жена му е бременна втори път. И двамата са преминали специално обучение, за да им бъде разрешено да се грижат за толкова много малчугани.
“Наистина имаме много деца, но това е хубаво. Всички живеем дружно и си помагаме. Те са различни по характер. Някои са спокойни и уравновесени, други избухват често, но ние знаем, че към всяко едно просто трябва да намерим подход”, обяснява Сергей Фадушин. Той научил много за родителството от своите майка и баща и как са успявали да изградят топли отношения с всички в семейството.
Когато майка им довежда у дома втория осиновен брат, всички са потресени, тъй като половината от лицето му е деформирано. Останалите деца го сравняват с извънземно, но Татяна казва, че Андрюша има своя красота и това изкривяване ще се оправи, макар въобще да не е сигурна първоначално. Благодарение на грижите ѝ лицето на момчето наистина се изправя с годините и днес той най-често се отбива в семейния дом. Даже съществува разбирателство сред всичките му членове точно Андрюша да го наследи, тъй като най-добре се справя с поддържането му и отглеждането на животните.
Още по-голямо предизвикателство за семейството е, когато мама довежда умиращия от рак Павлик. Той е само на 3 годинки, когато му откриват тумор на бъбрека. Биологичната му майка го изоставя в дом, тъй като не дават шанс за живота му. Татяна обаче решава да го осинови.
“Лекарите му даваха около 6 месеца живот, но си казах, че дори да е така, трябва да ги изживее сред близки хора и, ако му е писано да умре, поне да е в прегръдките на майка, а не сам”, спомня си Фадушина. Момчето бързо става всеобщ любимец в селото. Направена му е втора операция и химиотерапия, но за съжаление, не успява да се пребори с коварната болест.
“Бях с Паша до самия му край. Цялото село дойде да го изпрати на гробището. Той стана като наш ангел хранител. Често говорим за него и си го спомняме. На 40-ия ден от смъртта му го сънувах как ми казва: “Мамо, не се обвинявай, ти направи всичко за мен, а майката, която ме роди и погуби, скоро ще бъде при мен и ще мога да ѝ кажа всичко, за което я укорявам”, казва Татяна. Тя научила, че лечението на момчето се е забавило по вина на неговата биологична майка, което още повече я натъжило и мотивирало да иска да го осинови, макар ръководството на дома, в който бил настанен Павлик, да я убеждавало да не го прави.
Първоначално в селото за кратко 10 жени се обучават и приемат общо 47 изоставени деца. Някои от тях вече са големи, създали са свои семейства, дарили са ги с внуци и също са станали осиновители. Което не е изненадващо, тъй като отглеждането на чужди деца се е превърнало в стабилен доход за много хора, живеещи в отдалечени райони в Русия, без особена перспектива да си намерят друга работа.
А и през последните години руските власти полагат доста усилия да намалят броя на изоставените деца, които се отглеждат в домове, чрез програми за насърчаване на приемно родителство и осиновяване. През миналата година броят им е бил 43 395 души, което е два пъти по-малко спрямо 2014 г. Финансови помощи получават както приемните родители, така и осиновителите. На държавно ниво
при осиновяване
се дават 8000
рубли, или около
190 лева
Това е еднократна помощ, но местните власти често решават да добавят към нея, за да се справят с проблема с изоставените деца в своя регион. Кметството на Москва например дава още 20 хил. рубли, а преди години Калининградска област стига и до 600 хил. рубли. Отделно ръководството на руската столица отпуска по 17 хил. рубли месечно на семействата, приели да отглеждат чужди деца, за покриване на разходите за тях.
“Отглеждането на деца не е никак евтино, така че е трудно да се правят пари от настойничество, въпреки че има всякакви случаи”, казва Татяна Онищенко, омбудсман в Саратовска област. Тя казва, че е много предпазлива към семейства с много осиновени деца, тъй като е трудно да се отглеждат пълноценно и съществува риск домът да се превърне в ново сиропиталище за тях. В същото време има многодетни фамилии, от които съседи се оплакват многократно, но когато отидат на проверка, всичко е наред.
“Имаше такова семейство с 8 осиновени деца. Когато разговарях с тях насаме, те винаги ме молеха да не ги отделям от настойниците им, защото се грижат за тях добре. Понякога хората се оплакват просто от банална завист или защото не са свикнали с толкова много детски шум”, обяснява Онищенко.
Живеещите в сиропиталища деца са подложени на такъв стрес, че често не искат да отидат в семейство, казва Айгул Гареева, депутат в парламента на руската република Башкирия. Тя признава, че са ѝ били необходими няколко месеца, за да убеди осиновената си дъщеря, че е желана в семейството ѝ. Момичето вярвало, че след като вече е станала тийнейджърка, никой не се нуждае от нея и е само в тежест.
“Има медицински изследвания, които показват, че децата в сиропиталища имат същите нива на кортизол, които се произвеждат по време на стрес, като при хора, преживели бомбардировки. Ако седите под огъня, е съвсем очевидно, че не можете да се научите правилно. Ученето, развитието започват, когато детето попадне в семейство, претърпи адаптация, постепенно започва да се доверява на приемните родители и развива привързаност. От този момент нататък то вече може да се развива и да постига успех. Основното нещо е да преминете през този труден период”, обяснява Гареева. Освен собствените си три деца тя е станала приемен родител на още две. Според нея тезата, че от осиновените деца се заработва добре е стереотип също като този, че живелите в сиропиталище имат забавяне в развитието.
