Араповският манастир стана приют за кучета и котки, игуменът зове за помощ

Стоварват ни ги в кашони с надпис “Помогнете им”, оплака се отец Добромир

Над 30 котки въртят опашки и се провират между краката на богомолците в Араповския манастир. Едни им се радват, други се отдръпват.

Внушителна е бройката и на кучетата - 16. От известно време светата обител, на 10-ина километра от Асеновград, се е превърнала в приют за изоставени кучета и котки.

46-годишният игумен отец Добромир се чуди какво да ги прави. И моли хората да не ги зарязват пред манастира.

“Миналата седмица изсипаха 4 кученца в специална чанта с надпис “Помогнете им”, разказа той. (Виж блица с него по-долу.) Богомолците не бивало така безотговорно да постъпват, като си изоставят животните пред светата обител.

“Да, тук е манастир. Не можем да ги захвърлим да умрат. Но нямаме възможност да се грижим за всички. А те ни стоварват нови и нови”, вдига ръце и бай Тоско Димитров, служител в манастира. Наричат го Повелителя на животните.  

“Само да се покажа, всички се струпват около мен”, твърди служителят. Той недоумява що за хора са тези, дето си захвърлят животните.

“Смятат, че като ги оставят на свято място, и ще има кой да се грижи за тях. Но и на нас вече ни тежи”, изрича служителят.

Всичко започнало преди няколко години. Хора от Пловдив, Асеновград и близките населени места решили, че трябва да си оставят новородените котета и кутрета точно там. Смятали, че все някой посетител ще си хареса и ще вземе някое животинче.

Да, но малцина били миряните, които си тръгвали от манастира с домашен любимец. И така грижите за изоставените животни легнали на игумена и на бай Тоско.

“Тази година е нещо страшно, засипаха ни с кучета и котета. Веднъж - 6, друг път - 10. Последните 7 кутрета, които ни стовариха в кашон, сме ги настанили в изоставена помпена станция край манастира. Едно семейство от Пловдив и друго от Асеновград идват да се грижат за тях”, поясни Димитров.

Докато върви из манастирския двор, му се изпречва едра котка.
“Подхвърлиха ни я преди години”, обяснява Повелителя на животните. Още не изрекъл това, до него вече има още една.
“Тази е глуха.
Докараха ни
я крастава.
Излекувахме я,
водихме я дни наред на лекар и се оправи”, описва той. Изведнъж опашка около него почва да върти друго сиво коте. “Това е Калоянчо”, радва му се бай Тоско. Категоричен е, че трябва да се вземат мерки.  

“Тая държава се насели с кучета и котки. Живея в близкото село Поройна. Наскоро осинових 2 и се грижа за тях. Малко са ми в манастира, та си взех и вкъщи. Но хора, които се грижат за бездомни животни, трябва да бъдат облекчени от общините. Например лечебниците да ги кастрират и лекуват безплатно. Така  ще имат стимул да ги гледат”, разсъждава служителят.

Голяма част от котетата са още малки. Но бай Тоско и отец Добромир се притесняват, че като пораснат, ще започнат да нападат гълъбите, кокошките и пауните. А те са атракция на обителта.
Въпреки
трудностите
животинките са
добре гледани
в Араповския манастир. Ядели по много. Набавяли им храна след обикаляне по кланниците.

Но най-учудващо е, че двата вида животни, които иначе се ненавиждат, в светата обител съжителстват добре.
“Всички живеят в мир. Те са мои възпитаници. Научил съм ги да не се закачат”, отбелязва бай Тоско. И мира не му дава въпросът какво ще правят с новите 7 кутрета. 

Миряни наблюдават служителя и обобщават: "Който обича животните и се грижи за тях, е добър човек".

Игуменът отец Добромир: Обществото ни е болно, щом се захвърлят животни

Те са живи създания, не можем да ги изоставим, казва божият служител

ВАНЯ ДРАГАНОВА

- Откога започнахте да намирате изоставени животни пред манастира, отец Добромир?

- От около 4 години. Преди това в манастира имахме само 2 кучета пазачи. Първо намирахме захвърлени котета, после започнаха да носят и кучета – миналата седмица в специална чанта открихме 4 кутрета, преди това в един кашон ни оставиха 7 палета. Личеше си, че са от различни майки, явно някой ги е събрал и ги е донесъл в светата обител.

- Защо според вас хората избират Араповския манастир, за да оставят животните?

- Сигурно разчитат, че ние ще положим грижи за тях, както и правим. Това е отговорност, те са живи създаниия и не може да ги захвърлим, но в един момент кучетата и котките станаха много и грижите за тях ни затрудняват.

Ние не само ги храним, купуваме им кокали от птицекланиците, а и кастрираме кучетата, за да не се размножават.

- Може би хората ги оставят на Божията милост, като ги захвърлят пред манастира?  

- Може би, а вече се и знае, че тук за животните се полагат грижи, и затова намираме изоставени кучета и котки все по-често.

Наскоро ми се обади едно семейство от София - имали куче, за което вече не могат да се грижат. Помолиха да го доведат при нас и ми казаха, че всеки месец ще изпращат пари за прехраната му. Ние обаче не сме приют за безстопанствени животни.

- Според вас любители на животните ли събират котки и кучета по улиците и ги носят при вас?

- Страхувам се, че по-скоро става въпрос за безотговорни хора, които вече не искат да се грижат за своите животни. Тежи им да им чистят и да ги хранят, а ако се родят и малки, съвсем вдигат ръце. Гледането на животни е голяма отговорност, човек трябва да знае какво го чака, като взима домашен любимец.

Затова се обръщам към хората с призив да бъдат отговорни, да не изоставят своите любимци и да не ги захвърлят. Това отношение говори, че обществото ни е болно, не може да изоставиш така живо същество.

- И докога ще можете да се справите, ако това продължи?

- Ние се опитваме да намерим стопани за животните и понякога успяваме. Предлагаме ги на хората, които идват в манастира, и се е случвало някой да си вземе животно от нашите и после да го гледа.

Но и това не е наша работа, с тази дейност се занимават специализираните приюти за животни. Ние гледаме достатъчно животни в манастира – имаме кокошки, патици, паун, гълъби...