По време на снимките Стойко Пеев едва не губи едното си око
40 години изминаха от премиерата на филмовия епос “Хан Аспарух”. В ролята на хана е актьорът Стойко Пеев.
Вчера, петък, Стойко навърши 65 години. Когато снимат филма, той е студент трети курс във ВИТИЗ и няма никакъв опит в киното.
Но още като първокурсник ходи да язди в конната база на Киноцентъра. С колегите и приятелите имат нещо като ритуал - да сядат в кафенето след ездата.
Случайно или не, един ден в него влиза Соня Христова и като разбира, че младежът учи във ВИТИЗ и може да язди, го кани на пробни снимки. Христова е втори режисьор на подготвяната за снимане продукция, посветена на създателя на българската държава.
На другия ден
обличат Пеев като
прабългарин, но
залепват мустака
му накриво
Да видим дали това не е бил кадемът му?
Правят му фотопроби и той заминава за Ленинград (днес Санкт Петербург). Тогава ВИТИЗ е на разменни творчески начала с тамошния театрален институт.
На петия или шестия ден обаче от София се обаждат с нареждането по възможно най-бърз начин Стойко Пеев да се върне в България. Посрещат го с “благата вест”, че режисьорът Людмил Стайков е харесал неговите фотоси.
Преди Людмил Стайков да поеме продукцията за хан Аспарух, тя е поверена на режисьора Вили Цанков. А той предвижда за ролята на хана самия Стефан Данаилов! И много други актьори искали тази роля, някои търсят връзки и протекции от “най-горе”.
При първата среща Людмил Стайков казва на Пеев: “Стягай се, момче, след месец почваме да снимаме, ти ще играеш хан Аспарух...”
После му правят грим проби за състаряване, за да се види може ли да има преход във възрастта на Аспарух. Снимат го и с видеокамера и режисьорът е доволен от резултата.
В следващите три месеца Стойко Пеев заживява на конната база в Киноцентъра. Одобрен е през март 1979 г., а през юни са първите снимки в Казахстан - някъде в степта на 800 км от столицата Алма Ата.
Има камили, стада овце, юрти и какво ли още не. Там през лятото колхозите си изкарват стадата в степта и живеят в юрти, коитонаподобяват прабългарските. После докарват няколко от тях за снимките на филма в България.
Там Пеев решава на всяка цена да опита кумис, който е ферментирало кобилешко мляко. Какъв хан ще е, ако не е пил кумис?! Обаче Людмил Стайков е забранил да се пие кобилешкото мляко, можело да се появят стомашни проблеми и да се провалят снимките.
Но с помощта на един от казахските кинаджии, които придружават и превеждат на местните хора, Стойко отива в една юрта. Семейството ги посреща любезно, сядат около ниска софра и им сервират кумис в съдове като гювечета - казват им пахари.
Пеев пие на воля, но слава богу, стомахът му издържа. А на Людмил Стайков признава греха си чак в България.
Снимането на филма е една
11-месечна одисея
без почивен ден
и с пълно себераздаване на екипа. Пеев не е на снимачната площадка само около седмица, когато отива да погребе сестра си - кола я блъска на улицита и я убива на място. Тази трагедия, естествено, се отразява на младия актьор, но той стиска зъби и продължава. Филмът трябва да бъде завършен в определения срок.
Стойко Пеев е затруднен в изграждането на образа, защото за хан Аспарух има много малко исторически сведения и материали. Помагат му тримата консултанти на филма - историците Васил Гюзелев и Димитър Овчаров и археологът Станислав Станилов.
“Но най-важно е изключителното умение на режисьора Стайков да работи с актьорите - разказва Стойко Пеев. - Той е един магьосник на снимачната площадка. Така те омайва, че в крайна сметка изпълняваш точно това, което иска от теб. Преди всяка сцена си приказвахме доста и ролята се получи, защото той имаше предварителна ясна представа какъв трябва да бъде образът на Аспарух...”
Стойко Пеев твърди, че не е имал дубльор във филма. Бил подготвен ездитно много добре и с шефа на каскадьорите Димитър Кехайов убедили Людмил Стайков да не използва друг човек вместо него.
Като млад репортер във в. “Поглед” присъствах на снимките на най-масовите сцени край плевенското село Рибен, в които участваха 16 хиляди души. Видях много интересни неща, но няма сега да си развалям приятелството с величавия хан.
При снимането на суперпродукции и екшъни винаги има опасности, които застрашават живота на актьорите. Стойко Пеев преживява няколко опасни момента по време на снимките. При една от битките, въпреки че сцената е отрепетирана с каскадьора, той едва не остава без око. Каскадьорът трябва да падне убит от коня, но политайки назад, така си изхвърля меча, че той удря актьора точно над лявото око. “Три минути си държах ръката над удареното място и не смеех да си разтворя шепата, да не се окаже окото ми в нея. Слава богу, ударът беше в костта над окото”, спомня си Стойко Пеев.
В “Хан Аспарух” той има удоволствието да се
снима с две от
най-красивите
български актриси –
Ваня Цветкова
и Аня Пенчева
Първата е Пагане, в която младият хан се влюбва. Втората е Ирнике, натрапена му за жена от Съвета на боилите.
Последният снимачен ден е на 2 юни 1981 г. Когато сирените в памет на Ботев и останалити борци започват да вият, Стойко е на коня. А през септември същата година влиза в казармата в Божурище. Старшината много искал да го остриже нула номер.
Но Людмил Стайков казва на ген. Атанас Семерджиев, тогава началник на Генщаба на БНА и главен военен консултант на “Хан Аспарух”, че ако го острижат, няма да прави премиера на филма.
След седмица идва директорът на Театъра на народната армия, както тогава се казва днешният военен театър, и го извежда от казармата. Така на премиерата на филма, която е на 19 октомври 1981 г., хан Аспарух е с коса.
През есента Стойко Пеев постъпва на щат във военния театър и вече 40 години не слиза от сцената му. Първата му актьорска задача там е епизодична роля в пиеса на режисьорката Елена Цикова. В един бар си партнира с актрисата Мимоза Базова. Трябва да е с цигара, но казва на режисьорката, че не пуши. “Ще се научиш, ти си професионалист”, отговаря му тя. И той пропушва. Пък после изкуството не искало жертви?!
Случайно или не, но режисьорите го превръщат в Шекспиров актьор. Той е Орсино в “Дванайсета нощ”, Тибалт в “Ромео и Жулиета”, Аякс в “Троил и Кресида”, Адам в “Както ви се хареса” и др. Играе с успех и в класически, и в съвременни постановки.
Първата му киноизява след “Хан Аспарух” е във филма “Рокада” на режисьора Аспарух Николов. В него величественият хан се превъплъщава в шеф на политическата полиция полк Стамов. Най-силната му актьорска изява отново е във филм на Людмил Стайков - Горан във “Време разделно”.
Режисьорката Марияна Евстатиева-Биолчева го ангажира в тв сериал, на който съм сценарист - “Людмил и Руслана”. Малка роля, но пък бях го кръстил Зевса...
