Издържа до 120 км/ч скорост на вятъра
Обектът вече е зазимен, сега търсят пари за ремонт на покрива
Тази зима и мозайките от външния кръг в бившия Дом-паметник на БКП на връх Бузлуджа ще бъдат под защитна стена. Тя бе изградена от стотина доброволци за около два месеца и е с пъти по-здрава от стената на вътрешния кръг, тъй като е изложена пряко на атмосферните влияния насред планината. Стъклата по прозорците на сградата, известна повече като "чинията" заради формата си, наподобяваща НЛО, отдавна са изпочупени и няма какво да спира бурните ветрове и снега към 14-те мозаечни пана. Стената издържа скорост на вятъра от 120 км/ч.
Това съобщи пред "24 часа" ръководителят на проекта за консервацията и съхраняването на паметника арх. Дора Иванова.
За изработката на стената са използвани 30 кубични метра дървен материал, 600 квадратни метра текстил и 500 квадратни метра ламарина. За стените е избран хидрофобен, но дишащ текстил, който спира снега и дъждовната вода, но позволява мозайките да се проветряват и изсъхват.
Между стената от текстил и самите пана има коридор, по който в бъдеще посетители могат за разглеждат отблизо мозайките.
Миналата есен подобно защитно съоръжение бе изградено над мозайките от вътрешния кръг на обекта. То бе финансирано от американската фондация "Гети". През зимата стената доказа своята ефективност - паната бяха запазени успешно.
Целта на проекта не е бившият Дом-паметник да бъде възстановен, след като бе оставен на произвола на съдбата и разграбен след 1992 година, а само да бъде запазено и консервирано това, което е останало до този момент от него. Изследванията показаха, че все още една трета от всички мозайки в "чинията", които са с обща площ 937 квадратни метра, са добре запазени, но няма да оцелеят без грижи през следващите години. За тяхната направа са използвани 2 250 000 различни камъчета с размери 2 на 2 сантиметра.
За всеки случай, ако по-нататък през годините бъде решено друго, реставраторите старателно са събрали в 150 касетки всички камъчета от разрушените мозайки, които са открили наоколо. Освен влагата, най-големият враг на мозайките са температурните разлики през денонощието на върха - топло през деня и студено през нощта.
В началото се търсеха 64 хиляди лева, за да бъде изградена защитата на външния кръг, където има 14 пана, дело на най-известните за времето си творци. За 4 от тях парите бяха събрани по време на проведения в края на юли на Бузлуджа музикален фестивал. За останалите 10 се намериха дарители, които осиновиха паната. Всеки от осиновителите дари по 5 хиляди лева, за да бъде изградена защитната стена, за две от паната, които са по-големи, бяха дарени по 7 хиляди лева.
Оказа се, че всеки от дарителите-осиновители има своя мотив, за да прояви щедростта си. Сред тях е и кметът на Казанлък Галина Стоянова, която си харесала паното "Жената в нашето общество" и се надява като туристическа дестинация занапред паметникът насред планината да носи доходи на общината, тъй като е на нейна територия.
Семейството от София Дима и Димитър Шопови са избрали паното "Априлски възход" на художника Димитър Киров, тъй като са се познавали лично с този творец. Изборът на автора на проекта за "чинията" арх. Георги Стоилов е за паното "Грижата за децата", защото негов автор е брат му Иван Стоилов, вече покойник. Сред останалите дарители има бизнесмени и лекари, които работят у нас и в чужбина, дори и един хотел от Казанлък.
От днес обектът на връх Бузлуджа е зазимен. Остават да работят 5 камери, които ще предават онлайн какво се случва вътре през цялата зима. Веднъж месечно представители на фондация "Проект Бузлуджа" ще идват вътре, за да проверяват лично състоянието на защитните съоръжения и на мозайките.
Дори Иванова очаква догодина първите туристи да влязат в "чинията", която за целта ще бъде обезопасена. Тя вече мисли и как да финансират ремонта на покрива и на прозорците от външния кръг, за което са нужни поне 5 милиона лева. Този ремонт е първото, което трябва да се направи оттук нататък, за да бъде защитена сградата трайно, казва тя.