Секционните комисии, в които на 14 ноември ще се гласува с машина, в края на изборния ден ще трябва да преброят контролните разписки. Но не е ясно дали данните от тях ще се отчитат в изчислителните пунктове към районните избирателни комисии, или ще се взимат тези от протокола на машината. Не се знае и какво ще се случи, ако има разлика между данните от протокола от машините и тези от броенето на разписките.
“Очаква се ЦИК да разясни тези въпроси по време на обученията на РИК, които стартират тази седмица, и в методическите указания. В методическите указания за СИК е посочено само, че те трябва да нанесат данните от контролното преброяване на разписките в отделен протокол. ЦИК трябва да каже какво ще се прави с тези данни - дали анализ на грешките след изборите, или друго”, обясни пред “24 часа” секретарят на 23-и РИК в София Полина Витанова.
Тя добави, че законодателят е разписал в Изборния кодекс в две алинеи отчитането на машинното гласуване. Първата предвижда СИК да отчете резултата чрез отпечатването на протокола от машината по ред, определен от ЦИК. И втората - при установяване на резултата броят на машинно гласувалите избиратели е равен на този на потвърдените гласове от устройството, “които гласове са равни на броя на отпечатаните от системата контролни разписки”.
“Досега беше уреден ред само за броя на гласувалите и потвърдените гласове от машината чрез преброяване на подписите в избирателния списък. Сега ЦИК е решила да уреди и реда за проверка дали потвърдените гласове съответстват на отпечатаните разписки. Не виждам друг начин това да бъде установено. Контролното преброяване е гаранция, че софтуерът на машините отчита това, което е отпечатано на разписките”, смята Витанова.
Какво става, ако ръчното преброяване на разписките покаже разминаване с резултата, който е дала машината? Това попитаха във вторник юристът Борислав Цеков и изборният експерт Даниел Стефанов по bTV.
Според Цеков законодателят е трябвало да разпише по-ясен механизъм, вместо това е оставил на ЦИК да го прави и затова 2 седмици преди вота се е взело решение за контролно преброяване.
“Много рядко в практиката се случва 100% извадка за контролното броене. Очевидно ще има разминавания, значи трябва да се разпишат правила какво става в тази ситуация. Трябва да е много ясно. Например, ако има от 0 до 5% разминавания в избирателния район - приема се резултатът. Ако е 5 или 10%, трябва да се направи друго”, каза Стефанов.
Решението за контролното броене предизвика нов спор между членовете на ЦИК вчера. Причина се оказа делото по жалби на “Демократична България”, “Изправи се БГ! Ние идваме!” и “Продължаваме промяната” срещу решението на ЦИК, което ще се гледа днес. Докладчикът Росица Матева предложи ЦИК да няма процесуално представителство на делото. Тя бе един от двамата членове на ЦИК, които гласуваха против контролното броене. Георги Баханов, член на ЦИК от квотата на ГЕРБ, обаче настоя комисията да има представител в съда. ЦИК е упълномощила за процесуални представители Росица Матева и Елка Стоянова. Матева отказа да защитава решението на ЦИК, тъй като е гласувала “против”. Стоянова пък обясни, че в същия час трябва да е в БНТ за заснемане на клип за разяснителната кампания. Самият Баханов също отказа да представлява ЦИК в съда. Накрая комисията реши, че там ще бъде представено нейно писмено становище. Баханов, както и Йорданка Ганчева - също от квотата на ГЕРБ, обаче попитаха имат ли право говорителите на ЦИК да представят пред медиите лични мнения, различни от позицията на комисията.
Електронните бюлетини и за двата вида избори на 14 ноември - за президент и за парламент, с които ще се гласува на машините, ще са на по 2 страници, реши още ЦИК.
